Решение № 3898 от 21.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3898 гр. Варна, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Е. М. при участието на секретаря С. М. Г. като разгледа докладваното от Е. М. Гражданско дело № 20263110104813 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „Ю. О. Б.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******, чрез процесуалния му представител – адв. Д. П., срещу „И-Л” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата 4422.46 евро, представляваща дължима продажна цена по сключения между страните неформален договор за покупко-продажба на ********** и др., за което е издадена фактура № **********/******2026 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.07.2026 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 93.56 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 19.04.2026 г. – 02.07.2026 г. вкл.

В исковата си молба ищецът „Ю. О. Б.” ООД излага, че страните са в трайни търговски отношения във връзка с покупко-продажба на **********.

Твърди, че ответникът е закупил стоки на стойност 4422.46 евро, за което е издадена и нарочна фактура. До настоящия момент обаче не е заплатил дължимата цена. Счита, че поради неплащане в срок ответната страна му дължи и съответно обезщетение за забава. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „И-Л“ ЕООД, редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Д. П., която поддържа становище за основателност на 1 предявените искове и моли същите да бъдат уважени.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ:

По делото е представена фактура № **********/******2026 г., издадена от ищеца, с получател ответникът.

Според задължителните разрешения, дадени в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС №№ 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. , II т. о., решение № 103/11.07.2014 г. по т. д. № 2334/13 г. , II т. о. и др., фактурата може да бъде кредитирана като доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето й, като вписването й в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, както и отразяването на стойността й в справките декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит, представляват признание за възникването и изпълнението на продажбеното правоотношение, по повод на което фактурата е била съставена.

Именно такъв е и настоящия случай, доколкото в така издадената фактура ясно са индивидуализирани всички стоки, в това число различни видове горивни **********, ****** и др. Посочени са ясно количествата, единичните цени, общата стойност на стоките, начина на плащане. Фактурата е подписана лично от управителя на ответното дружество – К. Г., което обстоятелство не бе оспорено в настоящото производство.

Всичко посочено дава на съда основание да приеме, че са доказани всички необходими предпоставки за основателността на така предявения иск – а именно, че ищецът в качеството си на продавач е продал на ответника процесните стоки – ****** и др. на ******2026 г., при съответната уговорена между страните цена, за което е издадена съответна фактура. Установен е и размерът на претендираната главница, съизмерим със сумата за плащане по фактурата.

Прави впечатление, че изложените в исковата молба твърдения не бяха оспорени по какъвто и да е начин от ответника, което съдът намира за своеобразно мълчаливо признание на исковата претенция.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е основателен, поради което следва да бъде уважен изцяло. Основателно в този смисъл е и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.07.2026 г. до окончателното й изплащане.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.

В случая, в процесната фактура е посочено, че плащането следва да се извърши в срок до 18.04.2026 г., тоест, считано от 19.04.2026 г. ответникът е в забава за изпълнение на задължението си да заплати цената за продадените му 2 стоки.

Конкретният размер на обезщетението за забава за периода 19.04.2026 г.

– 02.07.2026 г. съдът изчисли с помощта на програмния продукт Апис Финанси, Изчисляване на законна лихва. Същото възлиза на сумата 93.58 евро. Предявеният иск е в почти идентичен размер – 93.56 евро, поради което и с оглед направените изводи за основателността му същият следва да бъде уважен изцяло.

Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има ищецът. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива в общ размер от 1346.80 евро, в това число разноски в размер на 400.45 евро по обезпечителното производство по ч. гр. д.

№ ******/2026 г. по описа на ВРС, ** състав, 161.89 евро – разноски в изпълнителното производство по изп. д. № ******/2026 г. по описа на ЧСИ Л.

С., с рег. № ****** в КЧСИ, както и разноски в настоящото производство в размер на 802.46 евро, която сума следва да бъде присъдена в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „И-Л” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: **********, да заплати на „Ю. О. Б.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******, следните суми: сумата 4422.46 евро /четири хиляди четиристотин двадесет и две евро и четиридесет и шест евроцента/, представляваща дължима продажна цена по сключения между страните неформален договор за покупко-продажба на ********** и др., за което е издадена фактура № **********/******2026 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.07.2026 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, както и сумата 93.56 евро /деветдесет и три евро и петдесет и шест евроцента/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 19.04.2026 г. – 02.07.2026 г. вкл., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Начин на плащане: по банков път, по банкова сметка с IBAN:

BG**********1, открита в „Банка ДСК“ АД, с титуляр: „Ю. О. Б.” ООД, ЕИК ******.

ОСЪЖДА „И-Л” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: **********, да заплати на „Ю. О. Б.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******, сумата 1346.80 евро /хиляда триста четиридесет и шест евро и осемдесет евроцента/, представляваща съдебно-деловодни разноски, в това число разноски в размер на 400.45 евро по обезпечителното производство по ч. гр. д. № ******/2026 г. по описа на ВРС, ** състав, 161.89 евро – разноски в изпълнителното производство по изп. д. № ******/2026 г. по описа на ЧСИ Л. С., с рег. № ****** в КЧСИ, както и разноски в настоящото производство в размер на 802.46 евро, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4