Решение № 260117 от 12.03.2021, Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

260117/12.3.2021г.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

На девети март, през две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в следния състав:

Председател:

Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД №2271 по описа на ШРС за 2020г.

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 23-0000951 от 06.11.2020г. на Началник на отдел “Контрол ”в РД „АА“ гр.Варна , с което на Л.Н.Б. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 /две хиляди /лева, на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, за нарушение на чл.87, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание не се явява лично, като изпраща упълномощен представител.

За РД “Автомобилна администрация” гр.Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован, съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е неоснователна.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят, на 03.08.2020г. извършвал обществен превоз на товари /бира/, по маршрут от гр. Шумен за гр. Кърджали, видно от товарителница с № 322748/01.08.2020г. и от пътен лист № 200636 от 03.08.2020г., с влекач марка „Скания“от кат. N3, с рег. № Н2787 ВН, с прикачено полуремарке с рег. № Н6760ЕЕ и двете - собственост на превозвача.

Бил спрян за проверка около 9,10 часа на 03.08.2020г., по пътя от гр. Шумен за гр. Карнобат, на 1 км след с.Радко Димитриево, в посока гр. Карнобат.

В хода на извършената проверка, проверяващите установили, че в момента на проверката: „Водачът извършва обществен превоз на товари, без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Представя УПГ с № 581707/10.05.2019г., валидно до 10.05.2020г.

Водачът не притежава друго валидно УПГ, като същият е на възраст над 65 г.“ За констатираното нарушение е издаден Акт за установяване на административно нарушение серия А-2019 № 277013 от 03.08.2020г., в който актосъставителят е посочил, че с горното деяние –„Водачът извършва обществен превоз на товари, без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Представя УПГ с № 581707/10.05.2019г., валидно до 10.05.2020г. Водачът не притежава друго валидно УПГ, като същият е на възраст над 65 г.“, е нарушена разпоредбата на чл.87, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.

Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него, след като е изложил следното възражение: „нямах пари да изкарам психо“.

Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмено възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, е издадено наказателно постановление № 23-0000951 от 06.11.2020г. на Началник на отдел “Контрол ”в РД „АА“ гр.Варна, с което на Л.Н.Б. е наложено административно наказание “глоба”, в размер на 2000 /две хиляди /лева, на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, за нарушение на чл.87, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и на свидетеля при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на свидетеля следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Производството е от административно- наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно.

Предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно -наказващия орган. Според разпоредбата на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът установи, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани достатъчно пълно и ясно, както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

Съгласно разпоредбата на чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв.

- при първо нарушение.

Съгласно чл. 87 от Наредба № 33 /1999г. на МТ, водачът на автомобил за обществен превоз на товари отговаря на следните изисквания:

1. Да притежава свидетелство за управление, валидно за съответната категория МПС;

2. (доп. - ДВ, бр. 50 от 2000 г., изм., бр. 108 от 2002 г., бр. 46 от 2006 г., бр. 48 от 2018 г.) Да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата;

3. (нова - ДВ, бр. 13 от 2011 г., доп., бр. 52 от 2012 г., изм., бр. 48 от 2018 г.) Да притежава валидна карта за квалификация на водача, по смисъла на наредбата по чл.

7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че на датата на извършване на проверката от органите на РД “Автомобилна администрация” гр.Варна, жалбоподателят, като водач на товарен автомобил, извършващ обществен превоз на товари между два пункта на територията на Република България, видно от пътен лист за извършване на обществен превоз, в момента на проверката е без валидно удостоверение за психологическа годност, като представя удостоверение с изтекъл срок на валидност. Отразената в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление фактическа обстановка се потвърждава по безспорен начин от разпита на свидетеля. Удостоверението за психологическа годност, представено на проверката, е с изтекъл срок на валидност към датата на проверката, което доказателство потвърждава констатациите в АУАН и в НП.

Видно от приложената справка, след датата на проверката, жалбоподателят се е явил на изследване и е било издадено удостоверение с валидност до 06.08.2021г., който факт потвърждава извода на съда.

Не се споделя възражението за допуснати нарушения на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, чл. 42, ал.4 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН така и в НП са описани всички законови изискуеми обстоятелства, в АУАН е налице описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено и са описани всички нужни реквизити по чл. 57 от ЗАНН в НП. Не са установени данни за допуснато нарушение на чл. 52, ал.4 от ЗАНН по делото.

Съдът намира за неоснователно възражението, направено в съдебно заседание от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, че е налице нарушение на чл. 43, ал.5 от ЗАНН, като се твърди, че процесният АУАН не е бил връчен на нарушителя. Съгласно чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, при подписване на акта, на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. Това задължение е ясно, конкретно и безусловно и е възведено в закона, за да създаде достатъчно и ефективни гаранции за упражняване правото на защита на нарушителя в момента, в който се слага началото на административно - наказателното производство. Именно връчването на препис от акта дава възможност на дееца да разбере фактическите и правни основания на нарушението, което се твърди, че е извършено от него и във връзка с което е инициирано производство за осъществяване на неговата административно - наказателна отговорност. Т.е., с връчването на акта, нарушителят е несъмнено известен за фактите и обстоятелствата, въз основа на които контролните органи са приели, че е осъществено административно нарушение и конкретното материално правило за поведение, което се счита, че е нарушено. Връчването на акта позволява на правния субект, който е обвинен в извършването на конкретно административно нарушение, посредством неговото предявяване по реда на чл. 43,ал.1 от ЗАНН, да организира защитата си срещу това обвинение, като събере или посочи необходимите доказателства, респ. като направи съответните възражения в срока по чл. 44,ал.1 от ЗАНН. Неизпълнението на задължението за връчване на акта за установяване на административно нарушение лишава нарушителя от възможността да предприеме всички тези действия, респ. в съществена степен нарушава неговото право на участие и защита в административно наказателното производство. Поради тази причина, надлежното връчване на акта е абсолютна предпоставка за законосъобразност на производството, нарушаването на която, само по себе си има за последица незаконосъобразност на постановеното при тези условия наказателно постановление.

В конкретния казус, видно от приложените по делото доказателства от страна на АНО са представине оригинали от АУАН и НП. В АУАН е посочено, че същият се изготвя в три екземпляра , като на представения оригинал е положен подпис от жалбоподателя за получаването на акта на 03.08.2020г.

В своите показания, актосъставителят К. посочи: «…В хода на проверката установихме две нарушения- водачът извършва обществен превоз на товари, като в момента на проверката не притежава валидно удостоверение за психологическа годност.

Представи такова, което било е валидно до 10.05.2020г. Направихме справка в информационната система, от която установихме, че на водача няма издадено ново удостоверение за психологическа годност, същото е изтекло три месеца по – рано. Към момента на проверката той нямаше валидно удостоверение, за което съставихме акт. Акта съставихме на място. Бяхме с инспектор К., който е свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта. Той също състави акт по регламента, но той е по друг казус. Нарушителят подписа акта…..Процедурата е следната: Когато се състави акт на водача, с акта се задържа контролния талон, като актът замества контролния талон. В случая съставихме два акта. Кой от актовете е бил първи, не мога да кажа, но когато се съставят два акта, с първия от тях се задържа контролния талон, с втория се изземва заместващия документ, който в случая е акт, който замества контролния талон и в нарушителя остава последният акт, който му е контролен талон. Същевременно водачът се запознава, че може да получи препис от който и да е съставен му акт, от който и да е областен отдел.

Водачът е запознат, подписал се е в преписката за получаване на този акт. Актът беше връчен на нарушителя срещу разписка. След като съставих акта и беше подписан от нарушителя…… Този е бил първият АУАН, видно от това, че съм задържал контролния талон. Ако този акт беше втори, щях да съм задържал акта на колегата. С този първи акт съм задържал контролния талон на шофьора. Понеже задържах контролния талон на шофьора, този акт, който съм му връчил, става негов контролен талон. С втория акт на колегата му се взема и този първи акт, тъй като, според ЗДвП и ЗАП, с всеки съставен акт, се задържа контролен талон. Той може да кара с акта на колегата – с екземпляр от втория акт. Ако нямаше втори акт, той щеше да кара с първия акт.….».