Акт № 14773 от 13.11.2026, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- 2898/2026
- Подписан
- 13.11.2026
- В сила
- 13.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2, предл. второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 222, ал. 2, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 226, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 174, ал. 3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 32, ал.2 · Конституция на Република България
- чл. 105, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 14773
Варна, 13.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - III тричленен състав, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
ИВЕЛИН БОРИСОВ
При секретар ТЕОДОРА ЧАВДАРОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКА ГАНЧЕВА канд № 20267050702898 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано по касационна жалба от Началник сектор Четвърто РУ при ОДМВР – Варна, чрез гл. юриск. А. срещу решение № 1019 от 25.08.2026 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20263110201524/2026 г., по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/№ 25-0442-002269 от 29.01.2026 г., издадено от Началник сектор Четвърто РУ при ОДМВР – Варна, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП, на Т. Д. З. е наложена глоба в размер на 1022.58 евро и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
С касационната жалба решението на Районен съд – Варна се оспорва като неправилно, постановено при допуснати от съда нарушения на процесуалния и материалния закон. Сочи се, че въззивната инстанция е постановила решението си въз основа на недопустими по смисъла на чл. 105, ал.2 от НПК доказателствени средства. В хода на производството е приобщен видеозапис , изготвен от св. С.-В.. Този видеозапис е изготвен от мобилния телефон на наказаното лице. По делото не е установено как е създаден този запис, случайно или преднамерено. Когато записът е създаден нарочно, в нарушение на чл. 32, ал.2 от КРБ и при заобикаляне на закона, той е негоден, недопустим по смисъла на чл. 105, ал.2 от НПК, записът не може да има характера на годно доказателствено средство. Счита, че е следвало да се изключи от доказателствената съвкупност. Неправилно ВРС е кредитирал показанията на С.-В., без да държи сметка за близките отношения на свидетелката с наказаното лице. От показанията на свидетелката не става ясно от кой момент е възприела З., видяла ли го е да излиза от къщата с кучето или го е възприела от момента, в който отваря вратата на колата. В хода на производството не са опровергани показанията на св. К., който лично е възприел управлението н автомобила от З. и е последвал водача до дома му. По делото не е разпитан другия свидетел посочен в АУАН. В хода на производството са събрани доказателства за извършено нарушение, налице е пълно съответствие между правното и фактическото описание на нарушението. Отправя до касационната инстанция искане решението на ВРС да се обезсили, а делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав или да се отмени решението на ВРС и да се потвърди НП, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание представител на касатора не се явява.
Ответникът Т. Д. З. – представляван от адв. П. и С. оспорва жалбата. Поддържа, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно. Твърденията на касатора, че неправилно е приет от съда представения диск с видео-аудиозапис е неоснователно. На Началника на сектор е дадена възможност да оспори представените по делото доказателства, като той не е сторил това. Съдържанието на диска е възпроизведено във второ с.з. и прието от съда. При заснемането полицейските служители са били наясно и не са възразили. От записа и показанията на С.- В. ясно се установява, че З. е бил пешеходец и е разхождал кучето си. В хода на производството не е установено З. да е бил водач на МПС за да са налице изисквания да бъде тестван за употреба на алкохол. Не е установено наказаното лице да е имало качеството водач. Моли да се отхвърли жалбата.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред районния съд е образувано по жалба на Т. Д. З. против Наказателно постановление /НП/№ 25-0442-002269 от 29.01.2026 г., издадено от Началник сектор Четвърто РУ при ОДМВР – Варна.
Първостепенният съд е възприел от фактическа страна, че на З. е съставен АУАН, за това, че на 14.12.2025г. в гр. Варна, около 22.10 ч. е управлявал МПС с рег.№ ******* и при извършена му проверка от страна на органите на полицията е отказал да му бъде извършена проверка за установяване наличието на алкохол в издишания въздух с техническо средство – Алкотест Дрегер 7510 с фабричен №АRNJ – 0045. В АУАН било прието, че автомобилът управляван от З. се е движел по [улица]в посока [улица]. На З. е издаден талон за медицинско изследване с номер 302156, като му е отнето и СУМПС. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП. На З. е издадено НП, в което административно наказващия орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана в АУАН, АНО възприел и правната квалификация на нарушението и е наказал З. с глоба в размер на 1022.58 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основа чл.174, ал.3 от ЗДвП. Въззивния съд изложил мотиви, че от показанията на св. К. е установено, че той и колегата му са последвали със служебния автомобил автомобила на З., след подаден сигнал водача е спрян и е започнала проверка. Съдът посочил, че от показанията на св. С.- В. е установено, че органите на полицията са опитали да извършат проверка на З. пред дома му, З. не е управлявал автомобила, а е разхождал кучето си. Органите на полицията неправилно са възприели, че З. е управлявал автомобил, тъй като последния е отворил същия за да вземе гребена с който сресвал кучето си. Съдът кредитирал и възпроизведените в с.з. записи и приел, че фактическата обстановка описана от свидетелката се подкрепя от същите. С оглед приложените видеозаписи, съдът приел, че следва да се кредитират показанията на С.- В. и да не се кредитират тези на св. К.. Изложил доводи, че нарушението за което е ангажирана отговорността на З. не е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което и издаденото НП е незаконосъобразно. По изложените съображения първостепенният съд постановил решението си, с което отменил оспореното НП като незаконосъобразно.
Касационната жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и при наличието на правен интерес от оспорване, поради което е допустима.
След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, настоящият съдебен състав при Административен съд - Варна намира касационната жалба за основателна.
Настоящият касационен състав намира, че оспореното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неизясняване на всички релевантни по делото обстоятелства. По отношение на основния за производството въпрос – З. имал ли е качеството водач на МПС на посочената в АУАН и НП дата, респективно отказал ли е да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на алкохол в кръвта не е проведено всестранно, пълно и обективно изследване на фактите, като липсват изложени от страна на въззивната инстанция обосновани мотиви, почиващи на анализ на събраните по делото доказателства.
Видно от съдържанието на проверявания съдебен акт, първостепенният съд изцяло е възприел фактическата обстановка описана във въззивната жалба. Преценил е, че следва да кредитира показанията на св. С.-В., тъй като същите кореспондират с предявените на страните два видиозаписа.
От приложените по делото два протокола от съдебни заседания, не се установи да е приет като веществено доказателствено средство представения от З. диск, в който се съдържат два видеозаписа. След като частните видео и аудиозаписи съдържащи се на представен по делото диск не са приобщени към доказателствения материал по делото с нарочен съдебен акт, то недопустимо ВРС се е позовал на тях в съдебното решение. Следва да се посочи, че изслушването на записите в с.з. само по себе си не означава, че същите са приобщени към доказателствената маса по делото.
Съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като се е позовал на частните видео и аудиозаписи, макар и същите да не са приобщени по делото. Отделно от това не е изследвал и въпроса дали записите са допустимо доказателствено средство по смисъла на чл. 105, ал. 2 от НПК, тъй като не са били събрани и изготвени по реда и условията предвидени в НПК. Въззивния съд не е обсъдил събраните гласни доказателства в тяхната съвкупност. Липсва анализ на показанията на св. К., който сочи, че е управлявал служебния автомобил след МПС управлявано от З., подал звуков и светлинен сигнал, след което водача е спрял, слязъл от автомобила с куче. След това е започнала проверката. От друга страна показанията на разпитаната по делото свидетелка обхващат отрязък от време, след паркиране на МПС от З.. Във въззивното решене не се съдържат мотиви защо съдът е кредитирал показанията на свидетелката, а не и на полицейския служител.
По делото не е бил призован и разпитан М. Й., които с оглед материалите по преписката е бил очевидец на нарушението. Проявявайки пасивност относно събирането на значими за спора доказателства и обосноваване на правните си изводи на представени видеозаписи, които не са приобщени към доказателствения материал по делото, районният съд е допуснал нарушения на процесуалните правила, които са съществени по своя характер, защото пряко касаят разкриването на обективната истина. Тази пасивност на съда не изпълнява изискванията на чл. 305 от НПК за мотивиране на съдебния акт. Като краен резултат решението не покрива критериите за фактически установявания, съвкупна оценка на доказателствата и формиране на изводи въз основа на пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото. При липса на обосновани мотиви, и при липса на анализ на приетите за установени факти и обстоятелства въз основа на всички относими доказателства по делото, касационната инстанция е препятствана да извърши проверка за правилността на проверяваното решение.
Предвид изложеното, и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, въззивното решение, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който да даде обоснован и мотивиран отговор на въпроса за законосъобразността на издаденото НП. При новото разглеждане на делото районният съд следва да изпълни процесуалното си задължение по свой почин да събере и оцени всички относими доказателства, след което - да изложи собствени изводи по тях. Следва да се установи фактическата обстановка в пълнота, включително чрез разпит на лицето посочено като очевидец в АУАН, отделно от това следва да се произнесе по приобщаването на представените видеозаписи към доказателствената маса, при съблюдаване изискванията на чл. 105, ал.2 от НПК. Едва след това съдът трябва да прецени съответстват ли установените факти на материалния закон, да се анализират спорните обстоятелства, да се обсъдят всички представени по делото доказателства, като се направи подробен анализ на същите и се изложат мотиви, обосноваващи изводите на съда.
По отношение направените искания за разноски е приложим чл. 226, ал. 3 от АПК, съгласно който при новото разглеждане на делото въззивният съд се произнася и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция, съобразно изхода на спора.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1019 от 25.08.2026 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20263110201524/2026 г., по описа на Районен съд – Варна.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на ВРС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�