Решение № 1171 от 06.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1171 гр. Пловдив, 06.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20245330201531 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. Д. Д., ЕГН: ********** с постоянен адрес:

*** и с настоящ адрес: ***, чрез адв. Р. Г. срещу Електронен фиш серия К № 7357869 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди да са допуснати съществени процесуални нарушения поради непосочване на конкретно място, на което е прието да е извършено деянието, както и недоказване, че използваното автоматизирано техническо средство е преминало проверка за техническата си изправност. Поддържа неправилно деянието да е квалифицирано като извършено в условията на повторност, като оспорва да му е връчван електронният фиш, за който е прието да обуславя тази по-тежка квалификация. Моли обжалваният електронен фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява лично.

Представлява се от адв. Р. Г., който поддържа жалбата. Претендира разноски.

Въззиваемата страна с писмено становище от *** И.П., приложено на лист 3 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения, ясно 1 да е посочено мястото на извършване на нарушението и правилно да е определен размерът на административното наказание глоба. Взема становище нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието и да осигурява неприсъствено установяване и отчитане на пътните нарушения, без контролните органи да могат да влияят на резултата от измерването. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Д. Д. Д., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 02.06.2023 г., а жалбата е подадена чрез ОД на МВР – Пловдив на 16.06.2023 г., поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради което електронният фиш следва да бъде изменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

С Електронен фиш серия К № 4355554 на жалбоподателя Д. Д. Д. било наложено административно наказание глоба на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП за извършено на 06.01.2021 г. нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. По делото не се установява този електронен фиш да е редовно връчен на жалбоподателя.

На 23.01.2023 г. в 14:52 часа в с. Песнопой, общ. Калояново, обл. Пловдив в посока към с. Долна махала жалбоподателят Д. управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с рег. № *** със скорост от 91 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1M с № 511. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 94 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 91 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП против жалбоподателя Д. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К с № 7357869, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 1 200 лева.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се 2 установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835.

От Протокол № 2-33-22 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M се изяснява, че процесното техническо средство с № 511 е преминало последваща метрологична проверка на дата 02.06.2022 г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 273р-947/24.01.2023 г. се установява, че на дата 23.01.2023 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 511 е заснела статични изображения с номера от 32908 до 32931, с начален час на работа 13:50 ч. и краен час на работа 15:50 ч. и с място на контрол с. Песнопой, ул. „1-ва“ № 2 в посока към с. Долна махала, където е действало общото ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.

От изготвените статични изображения във вид на снимков материал от клип № 32925 от радар TFR1-M с № 511 се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената скорост е 94 км/ч, а заснемането е извършено на 23.01.2023 г. в 14:52 часа.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на жалбоподателя Д. Д. Д..

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Настоящото съдебно производство е второ по ред пред Районен съд – Пловдив, като с Решение № 2292 от 11.03.2024 г. по к.а.н.д. № 3133/2023 г. на Административен съд – Пловдив е отменено решението на първоинстанционния съд при първото разглеждане на жалбата срещу електронния фиш и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с указания по приложението на закона – за събиране на доказателства за връчването на жалбоподателя на Електронен фиш серия К № 4355554 с оглед преценка за правната квалификация на деянието и за размера на административното наказание.

В тази връзка основният спор по делото се концентрира около обстоятелството налице ли е редовно връчване на така посочения електронен фиш - ЕФ серия К № 4355554, за който е прието да обуславя квалифициращия признак повторност. Екземпляр от този фиш е приложен на лист 26 от материалите по делото. В изпълнение на указанията на касационната инстанция с Разпореждане № 1794 от 21.03.2024 г. /лист 9 от делото/ ОДМВР – Пловдив като страната, носеща доказателствената тежест в процеса, е задължена да представи разписка или друг подписан документ за връчването на Електронен фиш серия К № 4355554, както и справка по какъв начин и на кое лице е връчен той. В отговор е постъпила единствено разпечатка от автоматизираната информационна система (АИС) на МВР, приложена на лист 27 от делото, въпреки че указанията изрично са за представяне на подписан 3 документ, удостоверяващ връчването. Те са и двукратно отправени до въззиваемата страна (освен с цитираното разпореждане и втори път с Разпореждане № 2319 от 18.04.2024 г. на лист 20 от делото). До приключване на съдебното следствие не е представена нито разписка, нито друго доказателство, носещо подписа на жалбоподателя, относно датата на връчване на екземпляр от електронния фиш. При тези факти съдът приема, че в процеса остава недоказано Електронен фиш серия К № 4355554 да е бил надлежно връчен на жалбоподателя Д., каквото възражение се прави в т.1.2 от жалбата.

Пряка последица от това обстоятелство е, че посоченият електронен фиш не може да се третира и като влязъл в сила.

За да може процесното деяние, което е от дата 23.01.2023 г., да се приеме за извършено в условията на повторност, то трябва да е осъществено в едногодишен срок от влизането в сила на приетия за определящ повторността Електронен фиш серия К № 4355554. Следователно последният посочен електронен фиш трябва да е влязъл в сила най-късно до 23.01.2023 г. От своя страна той е издаден за деяние, осъществено на 06.01.2021 г. Това определя извод, че преценката за наличие на редовно изпълнена процедура по връчване следва да се прави съобразно действащата нормативна уредба за това процесуално действие в периода от 06.01.2021 г. до 23.01.2023 г. Разпоредбата на чл. 186а от ЗДвП е в сила от 01.08.2023 г., поради което е неприложима.

Това е така, защото ако електронният фиш е връчен след 01.08.2023 г., то процесното деяние, което е от 23.01.2023 г., не ще бъде извършено в едногодишен срок от влизането в сила на първия фиш.

По тези съображения настоящият състав на съда приема, че преценката за редовност на процедурата по връчването на ЕФ серия К № 4355554 следва да се прави съобразно правилото на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в редакцията на разпоредбата съгласно ДВ, брой 101 от 2016 г., действала до изменението й с §38 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., в сила от 01.08.2023 г., с който едновременно е създадена и разпоредбата на чл. 186а от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба на чл. 189, ал. 5, изр. 1-во от ЗДвП в приложимата й редакция: „Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им.“. По делото не са представени доказателства за надлежно изпълнена процедура по връчване по никой от посочените като възможни начини.

След като жалбоподателят изрично оспорва някога да му е връчван електронният фиш с № 4355554, тежестта на доказване е върху въззиваемата страна. Съгласно указанията на касационната инстанция единствено разпечатката от АИС АНД не е достатъчно доказателство за установяване факта на връчването, включително за разкриване кое лице е приело акта и на коя дата. В посочената разпечатка липсва подпис или друго удостоверително изявление, което да е изходящо от жалбоподателя и така да му е 4 противопоставимо. Отбелязването в информационната система на МВР не е обвързващо, тъй като при отсъствието на разписка или друго доказателство за връчване остава неясно въз основа на какви факти е направено. Въззиваемата страна не само не ангажира годно доказателство за надлежно връчване на електронния фиш, но и не твърди да разполага с такова.

Последицата за ОДМВР – Пловдив като страна по делото от недоказване на обстоятелството, за което носи доказателствената тежест, е, че то не се приема за установено. На свой ред липсата на редовно връчване на Електронния фиш серия К № 4355554 е пречка да започне да тече срокът за неговото обжалване, поради което не се доказва този акт и да е влязъл в сила.

Посоченото изключва квалификацията на деянието като извършено повторно по смисъла на § 6, т. 33 от допълнителните разпоредби на ЗДвП. По тези съображения съдът приема за основателно възражението по т. 1.2 от жалбата.

Останалите, поддържани от жалбоподателя, доводи за незаконосъобразност на електронния фиш и за пороци в процедурата по установяване на нарушението не се споделят от настоящия състав. Тяхната неоснователност е констатирана още в провелото се касационно производство пред Административен съд – Пловдив по к.а.н.д. № 3133/2023 г. по описа на същия съд, където не е установено основание за отмяна изцяло на електронния фиш, а делото е върнато за допълнително изследване само на спора относно квалифициращото обстоятелство по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.