Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 87 от 26.04.2021, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно гражданско дело 62/2021
Вид
Решение № 87
Подписан
26.04.2021
В сила
26.04.2021
Състав
Тоничка Димитрова Кисьова, Мария Анастасова Славчева, Росица Николова Кокудева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 10, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.21 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 145, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, т. 9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, т. 9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 9а · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19,ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.24 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т.1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Смолян , 26.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Тоничка Д. Кисьова

Членове:Росица Н. Кокудева

Мария А. Славчева при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Мария А. Славчева Въззивно гражданско дело № 20215400500062 по описа за 2021 година

И да се произнесе , взе в предвид следното :

Производството е по чл.269 от ГПК, във връзка с чл.22 ЗПК,във вр. с чл.26 ЗЗД и чл.55,ал.1 ЗЗД.

Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№ 606543/ 16.05.2020година от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, депозирана чрез пълномощника юрисконсулт Ирена Пенева, против Решение №60437/13.07.2020 година, постановено по гр.д.№1407/2020година по описа на Смолянски районен съд,в частта с която дружеството е осъдено да заплати на ищцата сумата 4 519.80 лева, ведно със законната лихва, представляваща недължимо платено и получено възнаграждение за допълнителни услуги и сумата 623.98 лева, ведно със законната лихва, представляващи неоснователно заплатени суми, както и в частта, в която са му възложени в тежест направените по делото разноски, съобразно изхода на спора.

Въззивната жалба е депозирана в срок, тъй като съобщението,че 1 решението е изготвено и подлежи на обжалване жалбоподателят е получил на 22.07.2020година, а жалбата е депозирана на 06.08.2020година.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Р.С.Х.,чрез пълномощника й адв.Д.М., с който се поддържа неоснователност на възивната жалба.

Недоволна от допълнително решение №60009 от 13.01.2021година, в частта,с която е отхвърлен предявеният от Р.С. Х. иск за присъждане на недължимо платена възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит №********** от 29.02.2016година в общ размер на сумата 3 728.28лева е останала ищцата.

Възизвната жалба е депозирана срок,тъй като съобщението,че допълнителното решение е изготвено и може да бъде обжалвано е получено на 19.01.2021година.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 807759 от 10.11.2020година от „Профи кредит България“ЕООД,депозиран чрез пълномощника юрисконсулт Пенева, с който се поддържа неоснователност на въззивната жалба.

В съдебно заседание жалбоподателят „Профи кредит България“ЕООД не изпраща процесуален представител.

Жалбоподателката Р.Х. редовно и своевременно призована не се явява и се представлява от адв.Д.Марев, който поддържа изцяло депозираната въззивна жалба и оспорва жалбата на „Профи кредит България“ЕООД.

Въззивният съд, след като взе в предвид оплакванията във въззивните жалби, след проверка на данните по делото и решението, обсъждайки събраните доказателства, съобрази следното :

Жалбите са подадени в предвидения в чл. 259, ал.1 от Г П К срок, от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са процесуално допустими, а атакуваните основно и допълнително решение,постановени в първата инстанция са валидни - постановени от надлежен съд и състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, както и са допустими.

2

Предвид на това, съдът пристъпи към проверка на тяхната основателност.

С въззивната жалба на „Профи кредит България“ЕООД се атакува постановеното решение в частта, в която е уважен предявеният иск за сума в размер на 623.98 лева, частично за сума в размер на 365.43 лева, ведно със законната лихва, с оплакване за неправилност,поради необоснованост.

Изразено е несъгласие с извода на първоинстанционния съд,че платената сума в размер на 623.98 лева от кредитополучателя е платена без основание тъй като още с отговора на исковата молба ответникът е посочил, че процесните суми са начислявани на ищцата на основание неизпълнение(ненавременно изпълнение на договорните задължения).

Развито е оплакване, че, районен съд не е съобразил заплащането от ищцата на падежиралите задължения със закъснение от 93 дни, видно от извлечението по сметка,представено от ищцата с исковата молба. Всяка забавена вноска съгласно първоначалния погасителен план се състои от главница, възнаградителна лихва и възнаграждение за пакет от допълнителни услуги ,като лихвите за забава, както и разходите на кредитора са изчислени спрямо този размер, но към настоящия момент, с оглед мотивите на районен съд, касателно недействителността на клаузата за предоставен пакет допълнителни услуги,размерът на забавените вноски, върху които следва да се начислят лихви за забава и разходите на кредитора за извънсъдебно събиране на вземанията върху размер, от който е изключена сумата представляваща възнаграждение за предоставен пакет от допълнителни услуги. Такси по тарифа са били начислявани на ищцата не след първата просрочена вноска, а едва след петнадесета,като жалбоподателят счита, че също следва да бъдат преизчислени и намалени спрямо размера на вноската, намалена с частта,дължима по споразумението за пакет от допълнителни услуги.Представя разбивка за улеснение на съда на тази част от вземанията, (представляващи част от присъдената сума на ищцата в размер на 623.98лева),които счита, че са дължими на дружеството на законно правно основание, изчислени съобразно онлайн калкулатор и общите условия на дружеството,подписани от ищцата. Развива оплакване във връзка предоставената разбивка,че съдът не е следвало да уважава претенцията за сумата 365.43лева, тъй като е дължима на валидно правно основание.

3

Изразено е несъгласие с приетото от съда,че клаузата за предоставен пакет от допълнителни услуги е недействителна, но горните суми не са дължими на това основание, а на основание договора за потребителски кредит,който е действителен и валиден.

Поддържа също така,че районен съд не е изпълнил разпоредбата по чл.146,ал.1 ГПК и въззивният съд дължи даване указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия,които са пропуснали да извършат в първата инстанция.Прави възражение и за прекормерност на разноските в настоящето производство.Моли съдът да отмени решението в атакуваната част и .Претендират се и направените разноски.

С писмения отговор Р.С. Х. поддържа становище за неоснователност на депозираната жалба

На първо място едва с въззивната жалба се прави възражение против този иск. В отговора на исковата молба не е взето становище и не са отправени възражения против изложените във връзка с иска твърдения и се поддържа настъпила преклузия.

На следващо място се твърди, че дори и да не е преклудирана възможността за възражение против този иск, то същото би било неоснователно. Счита също така направените оплаквания, че е налице договорна отговорност за ликвидност и изискуемост на сумата от 365.43 лева, от които 85.43 лева законна лихва и 280 такси за забава са неоснователни.

Оплакването за дължимост на сумата от 280 лева за такси за забава е формирано въз основа на неравноправна, респ. нищожна клауза от договора за кредит. Досежно претенцията за лихва в размер на 85.43 лева поддържа становище за неоснователност, предвид факта, че възможността за защита на това право е преклудирано, защото не е отправено възражение против иска, няма направено възражение за прихващане, нито пък е предявен насрещен иск за присъждане им в срока по чл.131 от ГПК.

По отношение на оплакването за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалния закон по отношение на доклада по делото се поддържа, че направеното оплакване е бланкетно и голословно. По отношение на възражението за прекомерност изразява становище за неоснователност, предвид това, че процесуалното представителство се осъществява безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.Моли съдът да не уважава жалбата на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД с ЕИК *********, както и претендира присъждане адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2, във вр. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.5, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. (изм.д.в. бр. 68 от 31.07.2020 г.) за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр.с чл.2, ал.5, във вр. чл.7, ал.2 от НМРАВ, за изготвянето на отговор и осъществяване на процесуално представителство по въззивната жалба.

С въззивната жалба Р.Х. поддържа оплакване за неправилност на Решение № 60437/13.07.2020 по гр.д.№ 1407/2019 по описа на РС - Смолян, в 4 частта, с която е отхвърлен субективно съединения иск по чл.55 от ЗЗД за сумата от 3728.28 лева - представляваща общия размер на недължимо платена и получена от ответника възнаградителна лихва и вследствие на това са присъдени разноски на ответника за юрисконсулско възнаграждение и е присъдено възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Решението е постановено при съществено нарушение на процесуалния закон, което от своя страна е довело до неправилно приложение на материалния закон и формирането на грешни правни изводи, които пък от своя страна обуславят необосноваността на постановеното решение в обжалваната част, предвид посочените по-долу доводи и съображения.

Позовава се на Решение № 132 от 20.12.2016 г. по т. д. № 772 / 2015 г. на Върховен касационен съд,ІІ т.о, в което е застъпено становището, че договорните клаузи се тълкуват не изолирано и формално, а във връзка една с друга, в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от неговата цел, обичаите в практиката и добросъвестността, без да се подменя формираната при сключване на договора и обективирана в съдържанието му воля на страните. Сходен е и правния извод обективиран в Решение № 188 от 11.01.2016 г. по т. д. № 3378 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 2-ро т.о.

Изложено е оплакване, че формирания правен извод в обжалваното решение, с което първоинстанционния съд приема, че не са нарушени добрите нрави при уговорката за възнаградителна лихва в размер на 41.17% и ГПР - 49.89%, с оглед разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК е грешен и необоснован и формиран в следствие на допуснато съществено нарушение на процесуалния закон. Поддържа оплакване за безспорно установено, че ищцата Р.Х. е погасила задължението си по кредита, като е внесла общо 13927,06 лв. С разпоредбата на чл.143 ЗЗП, към който изрично и пряко препраща чл.24 ЗПК, е уредена т.нар. генерална /обща/ клауза за неравноправност на уговорките в потребителските договори, в това число и договора за потребителския кредит. Твърди още, че съдържанието на договора е в противоречие с императивното изискване по чл.11, ал.1, т.9а от ЗПК, според която в договора трябва за е посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК.

Действително разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК определя съдържанието на годишния процент на разходите по кредита да изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи/ лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България.

В случая към момента на сключване на договора - 29.02.2016г., е действало Постановление № 426 на МС от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени задължения /ДВ, бр.106 от 23.12.2014г., в сила от 01.01.2015г./, съобразно което би могло да се приеме, че така определеният с договора годишен процент на разходите / 49,89 %/ формално не надвишава петкратния размер на законната лихва, при уговорен годишен лихвен процент в размер на 41,17 %. Действително не са налице императивни разпоредби в Закона по отношение размера на възнаградителната лихва. В случая обаче е налице потребителски договор по своята характеристика, ползващ се със засилена защита по ЗЗП и ЗПК, като трайно се приема от съдебната практика, че максималният размер на лихвата/ възнаградителна или такава за забава/ следва да е ограничен, а уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва/ 5 а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва/, противоречи на добрите нрави. / Решение № 906/ 30.12.2004г. по гр.д.№ 1106/2003 ВКС - II ГО, Решение № 378/ 18.05.2006г. по гр.д.№ 315/ 2005г. на ВКС -II ГО, Решение № 1270/ 09.01.2009г. по гр.д.№ 5093/ 2007г. на ВКС - II ГО, Определение № 901/ 10.07.2015г. по гр.д.№ 6295/ 2014г на ВКС - IV ГО./ Тази съдебна практика е актуална и в настоящия случай, с оглед изложените по-горе съображения относно преценката за добросъвестност, която макар и да касае търговска по смисъла на ТЗ сделка, се ползва със засилена защита по ЗПП като вид потребителски договор.