Решение № 1038 от 27.01.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1038

Варна, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXXIII състав, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МАРИЯ ГАНЕВА

При секретар ТЕОДОРА ЧАВДАРОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ГАНЕВА административно дело № 20257050702492 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) и е образувано е по жалбата на В. П., украинска гражданка с [ЛНЧ] , майка на малолетната А. В. П. с [ЛНЧ], с адрес [населено място], [улица], ет , ап. против заповед № ЗСПД/Д-В/24299/03.10.2025г. на началник на отдел „Социална закрила “ към дирекция „Социално подпомагане „- Варна, с която заповед е отказано отпускане на еднократна помощ за ученик .

Релевира се материална незаконосъобразност. Като погрешно се преценява становището на адм. орган за отсъствие на предпоставките по чл.3, т.5 ЗСПД. Изразът в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗСПД „когато децата живеят постоянно в страната“ не се припокрива по съдържание с понятието „статут на постоянно пребиваване в РБ“. Твърди, че в случая гражданството неправилно е изведено като основание за постановения отказ, т.к. ЗСПД не въвежда ограничение относно статута на децата, които търсят социални помощи, а единственото изискване е да са се установили да живеят за продължителен период от време в страната Лице, което се ползва с временна закрила в РБ, попада в обхвата на разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗСПД. Излагат се подробни съображения за противоречие между чл.3, т.5 ЗСПД с разпоредбите на чл.2, чл.3 и чл.27 от Конвенцията на ООН за правата на детето /КПД/, Конституцията на Република България /КРБ/, Закона за социалното подпомагане /ЗСП/ и Закона за закрила на детето /ЗЗДт/. Разрешаването на това противоречие е възможно по реда на чл.5, ал.4 Конституцията на РБ. Отправеното искане към съда е за отмяна на обжалваната заповед.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява, но чрез упълномощената адв. Д. А. депозира писмени бележки с обосновка за незаконосъобразност на атакуваната заповед. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски, в това число адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв.

Ответната страна - началник на отдел „Социална закрила “ към дирекция „Социално подпомагане „- Варна , не се явява, но депозира писмено становище за неоснователност на подадената жалба и иска съдът да остави същата без уважение. Прави се възражение за прекомерност / л. 43 от делото/.

Административен съд – Варна, като взе предвид изложените доводи, съобрази представените от страните писмени доказателства и приложимите материални разпоредби, намира за установено от фактическа страна, следното:

Безспорен факт е, че В. П., украинска гражданка , е майка на малолетната А. В. П. , родена на [дата]. Баща на детето е В. П.. И на двамата родители е предоставена времена закрила предвид издадени им регистрационни карти от Държавната агенция за бежанците на РБ с вписан срок на валидност на картите до 04.03.2026г. /л.10-11 / . В регистрационната карта на майката А. П. е вписана като придружаващо дете на възраст под 14 години / л. 11/.

На 29.09.2025г. жалбоподателката е подала заявление до ДСП-Варна за отпускане на еднократна помощ за ученици по чл.10а от ЗСПД /л. 8-9/, към което е приложила регистрационните карти за бежанец , издадени и и на двамата родители на детето , както и служебна бележка № 17/18.09.2025г. на директора на училище „Н Г" -Варна с данни за записване в първи клас за учебната 2025/2026 г. на А. В. П. / л. 10/.

По повод подаденото заявление на 03.10.2-25г. ответникът е постановил изричен отказ, обективиран в оспорената в настоящия съдебен процес заповед. В мотивите на същата е посочено, че членовете на семейството на А. П. са граждани на Република Украйна , а България няма сключена спогодба с Украйна за изплащане на семейни помощи за деца.

Съгласно приложена към преписката заповед № 301-РД01-424/21.10.2024г. директорът на ДСП-Варна е делегирал на началника на отдел „Социална закрила" правомощие по издаване на заповеди по заявления по чл. 10а от ЗСПД - л. 4-5.

Съдът се е произнесъл по допустимостта на жалбата / л. 29/, а при изследване на нейната основателност прецени следното:

Съгласно чл. 10, ал.4 от ЗСПД семейните помощи за деца се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице. В случая издател на обжалваната заповед е надлежно овластен орган , част от структурата на териториално компетентния по подаване на заявлението орган - директор на дирекция „ СП“ – Варна . Следователно атакуваната заповед изхожда от орган с нужната компетентност.

Оспорената заповед е издадена в предвидената писмена форма и при спазване на задължението за мотивиране по чл. 10, ал. 5 от ЗСПД и чл. 59, ал. 2 от АПК. Разпоредителната частна заповедта в достатъчна степен точно и ясно обективира решението на ответника по подаденото заявление по чл. 10а от ЗСПД.

Жалбоподателят не релевира допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а при служебната проверка съдът не констатира подобен порок на досъдебната фаза на процеса.

Основателно е оплакването на Песоцька за неправилно приложение на материалния закон . Съгласно нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Д. А. П. не е настанено за отглеждане извън семейството, а видно от представената по делото служебна бележка от ОУ „Н.Г“-Варна е записано в първи клас на българско училище за учебната 2025/2026г.

Доводът на ответника за постановяване на атакувания изричен отказ е фактът, че семейството на А. П. са украински граждани , но същите видно от събраните писмени доказателства, неоспорени от ответника , са бежанци , на които българската държава е предоставила временна закрила по смисъла на чл.1а, ал.3 от Закона за убежището и чужденците. С този нормативен акт се транспонира Директива 2001/55/ЕО на Съвета.

Изрично в чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ е разписано, че на чужденците с предоставена временна закрила се предоставя правото на социално подпомагане, което кореспондира със задължението на държавите- членки по чл. 12 от Директива 2001/55/ЕО.

Разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД съществува в редакцията й с ДВ, бр.69/2004 г., поради което в контекста на поетите задължения по чл. 1 и чл. 3, § 2 от Директива 2001/55/ЕО, на разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ и на забраната за дискриминация по чл. 21, § 2 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС), следва да се тълкува и прилага в смисъл, който да осигури в пълнота изпълнението на чл. 12 от Директивата за временна закрила и на нейната цел.

От константната практика на СЕС - Решение от 14 септември 2016 г., Martinez Andres и Castrejana Lopez, С-184/15 и С-197/15, ЕU:C:2016:680, т.50 и Решение от 24 януари 2018г., Pantuso и др., С-616/16 и С-617/16, ЕU:C:2018:511, т.70, следва, че при прилагане на националните схеми за социално подпомагане държавите-членки не трябва да третират лицата, ползващи се с временна закрила , по-неблагоприятно, както спрямо собствените си граждани, така и спрямо лицата, които вече са получили международна закрила – с предоставено убежище и получилите статут на бежанец.

Нещо повече, в случаите, които касаят лица, ползващи се от временна закрила и които са под [възраст] възраст, първостепенно значение следва да имат висшите интереси на детето, гарантирани от Конвенцията за правата на детето (КПД), приета от ОС на ООН на 20.11.1089г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г., обн. ДВ, бр. 32/23.04.1994 г., ДВ, бр. 55/12.07.1991 г., в сила от 0.07.1991 г.

Съгласно чл. 27, § 1 от Конвенцията за правата на детето държавите – страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. Според § 2 от с.р., родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето.

Държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия и в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ и програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището / чл. 27, § 3 от Конвенцията/ .

Държавите - страни по Конвенцията, зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници - чл. 2, § 1 от КПД.

Държавите - страни по Конвенцията, вземат всички подходящи мерки за осигуряване закрилата на детето против всички форми на дискриминация или наказание на основание на статута, действията, изразените мнения или убеждения на неговите родители, законни настойници или членовете на неговото семейство - чл. 2, § 2 от КПД.

Цитираната конвенция е ратифицирана с решение на Великото народно събрание от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 03.07.1991 г. Тя е част от вътрешното законодателство , но също така има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й противоречат /арг. чл. 5, ал.4 от Конституцията на РБ/.

На следващо място , предмет на обжалване в настоящия съдебен процес е отказ за отпускане на вид семейна помощ за деца . Редът и условията по нейното предоставяне са уредени в ЗСПД, но правната регулация на обществени отношения , свързани с гарантирането на правото на гражданите в Република България на социално подпомагане чрез социални помощи, се съдържа в Закона за социалните помощи , като изрично в чл. 2, ал. 6 от този нормативен акт е разписано, че право на социални помощи имат и чужденците, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, и чужденците, ползващи се от временна закрила,.

Отказаната от ответника помощ е част от общата система за социално подпомагане и като такава попада изцяло в обхвата на чл. 16 ЕСХ и следва да се интерпретира като част от задълженията, които държавите са поели по силата на чл. 27, § 3 от Конвенцията за правата на детето, респ. като част от задълженията на държавите членки по чл. 12 от Директива 2001/55/ЕО - доколкото от съображение 16 към Директивата и чл. 3, § 2 от нея следва, че държавите- членки са длъжни да прилагат режима на временна закрила при стриктно спазване на основните права и свободи, и при спазване на задълженията, произтичащи от инструментите на международното право, по които са страна и които забраняват дискриминацията.

От цитираните правни норми следва извод, че децата, които са под временна закрила, не трябва да бъдат обект на дискриминация и не може да им се налага по-неблагоприятно положение в сравнение с другите деца, независимо дали те са граждани на Република България, бежанци, хуманитарни бежанци или имат друг статут на пребиваване в страната. Семейните помощи са едно от основните средства за гарантиране на жизнения стандарт на децата и защита на техните интереси. Затова семействата им или лицата, които се грижат за тях, не трябва да бъдат изключени от правото на получаване на тези помощи.

В обобщение атакуваният изричен отказ е незаконосъобразен индивидуален адм. акт, който подлежи на отмяна по съдебен ред поради неговата правна характеристика на унищожаем акт. Преписката следва да се върне за ново произнасяне , при съобразяване с дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.