Решение № 667 от 26.05.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 502/2026
- Вид
- Решение № 667
- Подписан
- 26.05.2026
- Състав
- Мария Георгиева, Асен Воденичаров, Валентин Димитров Бойкинов
Цитирани разпоредби
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.179 · Граждански процесуален кодекс
- чл.179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.576 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 578, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 579 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 580, т. 1, 3, 4 и 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 580, т. 1, 3, 4 и 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 580, т. 1, 3, 4 и 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 580, т. 1, 3, 4 и 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 582 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 583 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 589, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.18 · Закон за задълженията и договорите
- чл.225 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 226, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, предл.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.2, предл. 5 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 667 гр. София, 26.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария Георгиева
Членове:
Валентин Д. Бойкинов
Асен Воденичаров при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20261000500502 по описа за 2026 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 6777 от 10.11.2025 год., постановено по гр.д.№ 2663/2024 год. по описа на СГС, I-26 състав е отхвърлен предявен от М. Б. Л. против А. Б. О., И. А. А. и Х. М. И. иск с правно основание чл.576 от ГПК, за прогласяване нищожността на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 58, том 1, дело № 55 от 2023г. на Нотариус рег.№ *** при НК, поради неявяването на участващите лица лично пред нотариуса. Със същото решение са отхвърлени предявените от М. Б. Л. против А. Б. О., И. А. А. и Х. М. И. искове за прогласяване нищожността на договор за дарение от 24.03.2023г., обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 58, том 1, дело № 55 от 2023г. на Нотариус рег.№ ***, с който А. Б. О. дарява на И. А. А. 1/12 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда – Апартамент № 1, с идентификатор № *** и с адрес: ***, на основание чл.26, ал.2, предл. 3 от ЗЗД, чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, както и чл.26, ал.2, предл. 5 – то от ЗЗД /привидност, прикрИ.щ договор за продажба/. Със същото решение са отхвърлени предявените от М. Б. Л. против А. Б. О., И. А. А. и Х. М. И. искове за прогласяване нищожността на Договор за покупко-продажба от 04.04.2023 г., обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 68, том 1, дело № 64 от 04.04.2023г. на Нотариус рег.№ *** при НК, с който А. Б. О. продава на И. А. А. 5/12 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда – Апартамент № 1, с идентификатор № *** и с адрес: ***, на основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, а в частта относно уговорената цена - като привиден на основание чл.26, ал.2, предл. 5 от ЗЗД. Със същото решение е отхвърлен предявеният от М. Б. Л. против А. Б. О., И. А. А. и 1
Х. М. И. иск по чл.33, ал.2 от ЗС – за изкупуване на 6/12 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда – Апартамент № 1, с идентификатор № *** и с адрес: ***, в полза на М. Б. Л., като същата замести купувача И. А.-Ал М. по сключените между него и ответницата А. Б. О. договори, обективирани в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 58, том 1, дело № 55 от 2023 г. и в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 68, том 1, дело № 64, съобразно действително уговорените в тях условия. Със същото решение е отхвърлен предявеният от М. Б. Л. против А. Б. О., И. А. А. и Х. М. И. иск по чл.33, ал.2 от ЗС – за изкупуване на 5/12 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда – Апартамент № 1, с идентификатор № *** и с адрес: ***, в полза на М. Б. Л., като същата замести купувача И. А.-Ал М. по сключените между него и ответницата А. Б. О. договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 68, том 1, дело № 64, съобразно действително уговорените в тях условия. Със същото решение са отхвърлени предявените от М. Б. Л. против А. Б. О., И. А. А. и Х. М. И. искове за признаване за установено, че Договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 121, том I, рег. № 12085, дело № 112/2023г. от 21.12.2023г., с който И. А. Ал М. дарява на третия ответник по иска – Х. М. И., ½ ид.ч. от процесния имот, с адрес: ***, е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД, евентуално - чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, поради противоречието му с добрите нрави, евентуално – чл. 226, ал. 3 от ЗЗД (мотивът, единствено поради който е направено дарението противоречи на закона или на добрите нрави). Със същото решение е отхвърлен предявения от М. Б. Л. против А. Б. О., И. А. А. и Х. М. И. иск за признаване за установено, че Х. М. И. не е собственик на ½ ид.ч. от от процесния имот, с адрес: ***, като са разпределени и разноските в производството.
Решението е обжалвано от ищецът М. Б. Л., чрез процесуален представител, с пространни доводи за неправилност, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Правят се оплаквания, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства и от там е достигнал до неправилен извод относно действителността на сключените и оспорени договори. Не са обсъдени задълбочено и дадените свидетелски показания по делото, а също така не са кредитирани и събраните по реда на чл.176 от ГПК обяснения на страните в производството.
Намира предявените искове за основателни и доказани в процеса от събраните писмени и гласни доказателства, поради което моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
Въззиваемите И. А. А. и Х. М. И., оспорват жалбата, като твърдят неоснователност, тъй като първоинстанционният съд е обсъдил в цялост събраните доказателства и е достигнал до правилен извод относно основателността на предявените искове. Молят за потвърждаване на решението, като претендират разноските по делото.
Въззиваемият А. О. взема становище за основателност на жалбата.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна в производството и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
2
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо. Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените оплаквания, касаещи наличието на основанията за недействителност на нотариалния акт, както и сключените договори, на посочените основания, наличието на материалните предпоставки за изкупуването по чл.33 от ЗС и относно основателността на отрицателния установителен иск, съдът намира следното:
В исковата молба ищцата М. Б. Л. твърди, че е собственик по наследство и давностно владение на ½ идеална част от самостоятелен обект в сграда – Апартамент № 1, с идентификатор № *** и с адрес: ***, като останалата ½ идеална част била собствена на сестра й – ответницата А. Б. О.. Твърди се, че на 24.03.2023 г., А. О. дарила на втория ответник по иска – И. А. Ал- М., 1/12 ид.ч. от процесния недвижим имот, като договорът за дарение бил обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 58, том 1, дело № 55 от 2023г., съставен на 24.03.2023г., от нотариус рег. № *** при НК, а на 04.04.2023 г., продала на същото лице и останалите си 5/12 ид.ч. от съсобстения й с ищцата недвижим имот, който договор е обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 68, том 1, дело № 64, съставен на 04.04.2023 г от нотариус рег. № *** при НК.
Поддържа, че на 21.12.2023 г., ответникът И. А. А. дарил на третия ответник по иска - Х. М.
И. общо 6/12 или ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, който договор е обективиран в Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 121, том 1, рег. № 12085, дело № 112/2023, съставен на 21.12.2023г. от нотариус А. И., вписан в регистъра на НК под № 424. Твърди се, че при сключване на сделките от ответницата А. О. не е спазено изискването на чл.33, ал.2 от Закона за собствеността, както и че в отсъствието на страните, бил изповядан Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 58, том 1, рег. № 1053, дело № 55. Предвид това твърди нищожност на нотариалното действие, както и нищожност на Договор за дарение, сключен на 24.03.2023г. на основание чл.26, ал. 2, предл. 3 от ЗЗД поради липса на предписаната от закона нотариална форма и на основание чл. 26, ал.1, предл. 3-то от ЗЗД - като противоречащ на добрите нрави, а при евентуалност твърди, че договорът за Дарение от 24.03.2023 г. е нищожен, като привиден, доколкото чрез него страните са прикрили продажбата на 1/12 ид.ч. от процесния недвижим имот и по този начин, съсобственикът се е разпоредил със своята идеална част, без да предложи на друг съсобственик да я изкупи. В резултат на това за ищеца възникнало субективното потестативно право да изкупи процесния имот от купувача по договора, като иска да бъде признато правото й на изкупуване по чл.33, ал.2 от ЗС. Освен това се твърди, че продажбата от 04.04.2023 г., с която А. О. продава на И. А. А. 5/12 ид.ч. от процесния апартамент е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави, поради очевидна нееквивалентност на престациите. Твърди, че посочената в договора продажна цена от 9 900 лева не отговаря на действително заплатената от купувача сума. В тази част, договорът за продажба бил симулативен, като действително заплатената от купувача И. продажна цена за 5/12 ид.ч. от процесния недвижим имот се равнявала на сумата от 6 000 лева, която сума била значително по-ниска от данъчната оценка, посочена в Нотариалния акт от 04.04.2023г., а именно 28 779.69 лева. Твърди освен това, че пазарната цена на процесния имот възлиза на сума, 3 надвишаваща 350 000 лева., т.е. пазарната цена на 5/12 ид.ч. от имота се равнява на повече от 145 833.33 лева. Твърди, че договора за дарение, обективиран в Нотариален акт № 121, том I, рег. № 12085, дело № 112/2023г. от 21.12.2023 г., с който И. А. Ал М. дарява на третия ответник – Х. М. И., ½ ид.ч. от процесния имот е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл.
4 от ЗЗД - липса на основание, евентуално - чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД - поради противоречието му с добрите нрави, евентуално – чл. 226, ал. 3 от ЗЗД - мотивът, единствено поради който е направено дарението противоречи на закона или на добрите нрави, като излага доводи, че приобретателят по сделката е недобросъвестно лице и в случая дарението е извършено с единствената цел да бъде увредена ищцата – да й се попречи да осъществи правото си на изкупуване на ½ ид.ч. от имота. Иска освен това да бъде признато за установено, че Договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 121, том I, рег. № 12085, дело № 112/2023 г. от 21.12.2023 г., с който И. А. А. дарява на третия ответник по иска Х. М. И., ½ ид.ч. от процесния имот е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД - липса на основание, евентуално - чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД - поради противоречието му с добрите нрави, евентуално – чл. 226, ал. 3 от ЗЗД - мотивът, единствено поради който е направено дарението противоречи на закона или на добрите нрави. Иска да бъде признато за установено и това, че ответникът Х. М. И. не е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот.
Ответникът А. Б. О. излага становище за основателност на предявените искове, като в деня на сделката – 24.03.2023 г., когато е сключен договора за дарение е получила сумата от 3 000 лева от другата страна. Относно договора за покупко продажба от м.04.2023 г. твърди, че насрещната страна е заплатила сумата по продажбата, която се явявала крайно занижена и нееквИ.лентна на престацията, направена от нея. Признава фактическите твърдения на ищцата за наличието на измама, крайна нужда и явно неизгодни условия при сключване на покупко продажбата. Твърди освен това, че доколкото договорите за дарение и покупко – продажба са нищожни, то ответникът И. А. не е придобил правото на собственост върху имота, поради което не е могъл да прехвърли право на собственост на третия ответник.
Ответниците И. А. А. и Х. М. И. оспорват исковете, като твърдят тяхната неоснователност, тъй като не са налице основанията за нищожност на развитото нотариално производство и сключените прехвърлителни договори, поради което молят за отхвърлянето им.
Фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от първоинстанционния съд въз основа на анализ на приетите доказателства, като по нея не се и спори между страните.
Не е спорно по делото, че М. Б. Л. и А. Б. О. са били собственици при равни квоти на самостоятелен обект в сграда – Апартамент № 1, с идентификатор № *** и с адрес: ***, като на 24.03.2023 г., А. О. е дарила на И. А. Ал - М., 1/12 ид.ч. от процесния недвижим имот, като договорът за дарение е обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 58, том 1, дело № 55 от 2023 г. по описа на Нотариус рег. № *** при НК и сделката е вписана в АВп на същата дата. На 04.04.2023 г. А. О. е продала на дареното лице – И. А. Ал - М. и останалите си 5/12 ид.ч. от съсобстения й с ищцата недвижим имот, като договорът е обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 68, том 1, дело № 64 по описа на Нотариус рег. № *** при НК и сделката е вписана в АВп на същата дата.