Решение № 1879 от 17.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1879 гр. Варна, 17.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добрина П. при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина П. Гражданско дело №

20253110113188 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от Т. П. Ж. срещу П.Р.Б. осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 556,46 евро /5 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, страх, неудобства, стрес, унижение, притеснение, причинени следствие воденото, срещу Ж. административно наказателно производство, приключило с Решение №1158 от 02.10.2024г. постановено по АНД №20243110202064/2024г. по описа на Варненски районен съд, влязло в законна сила на 18.10.2024 г., с което обвиняемата е призната за невиновна за извършено от нея престъпление по чл.343, ал.1, буква „б“, вр.чл.342, ал.1 от НК и оправдана по повдигнатото обвинение, ведно със законната лихва от датата на увреждането 18.10.2024г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищцата твърди, че с постановление за привличане на обвиняем от 18.04.2024г. е привлечена в качеството на обвиняем по ДП №282/2023г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна за това, че: на 18.07.2023г. в гр. Варна, жк. „Владислав Варненчик“, при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка „Тойота Ярис“ с рег. № **** и паркирането му зад блок 222, нарушила правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация и не са налице основания за прекратяване на наказателното производство.

Внесено е предложение на Районна прокуратура - гр. Варна, обвиняемата Ж. да бъде призната за виновна и освободена от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК за престъпление по чл. 343, ал. 1, б „б“, вр. чл. 342, ал.1 от НК пред Районен съд - гр. Варна, предвид което е образувано АНД №20243110202064 г., по описа за 2024 г. на Районен съд Варна. Твърди се, че Административно наказателното производство пред първа инстанция 1 срещу Т. Ж. приключва с Решение №1158/02.10.2024 г. по описа на РС - Варна, с която обвиняемата Ж. е призната за невиновна. Ищцата сочи, че решението влиза в законна сила на 18.10.2024 г.

Във връзка с повдигнатото обвинение в извършване на престъпление и образуваното наказателно дело ищцата сочи, че са й причинени в продължение на шест месеца, силен стрес, страх и безпокойство. Изживяното е дало негативното си отражение в личен, житейски, професионален, психо-емоционален и здравословен план. Стресът се отразил негативно и върху работата на ищцата като маникюристка и следвало да откаже клиенти и да търпи финансови загуби. Преживяното задълбочило чувството на несигурност, емоционално изтощение и социална изолация.

С оглед на изложеното, ищецът счита, че е налице фактическият състав по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата, в лицето на П.Р.Б, за всички претърпени от ищцата неимуществени вреди.

Поради което, сезира съда с искане да постанови положително решение по предявената искова претенция, като се присъдят направените по делото разноски.

В срока за отговор, ответната страна П.Р.Б., чрез ВРП, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявената искова претенция. Оспорва иска за неимуществени вреди по основание и размер.

Ответникът сочи, че ищцата Т. Ж. е била привлечена в качеството на обвиняем на 18.04.2024 г., а Решението на РС - Варна, с което е била призната за невиновна е от 02.10.2024 г. Самото производство от момента на предявяване на обвинение и произнасяне на решението е приключило в един кратък период от време, в разумни срокове. Периодът на разследване в никакъв случай не е бил толкова дълъг, че да бъдат причинени страданията, които ищцата претендира в исковата молба. На същата не е била наложена мярка за неотклонение и същата не е търпяла никакви други ограничителни мерки.

Ответникът оспорва претенцията по размер. Счита, че в случая е ниска степен на увреждане и изключват присъждане на обезщетение в претендирания размер. Твърдените вреди не надхвърлят житейски обичайните в подобни случаи. Липсват всякакви доказателства за настъпили трайни вреди върху физическото и психично здраве на ищцата, както и върху професионалната й реализация в резултат на воденото досъдебно производство. Периодът от предявяване на обвинение до оправдателното решение е помалък от шест месеца. Ищцата не представя никакви доказателства за здравословното си състояние през този период. Претенцията на ищцата е изключително завишена и не съответства на претендираните вреди, на икономическия стандарт в РБългария и на съдебната практика в аналогични случаи.

Съобразно събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за установено следното:

С решение №1158 гр. Варна, 02.10.2024 г. по АНД №2064/2024г. на ВРС Т. П. Ж. е призната за невиновна, че На 18.07.2023 г., в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ при управление на мо‐ торно превозно средство - лек автомобил марка „Тойота Ярис“ с per. № **** и паркирането му зад блок 222, нарушила правилата за движение по пътищата, а именно чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) /„Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, 2 и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“/, чл. 40, ал. 1 от ЗДвП /„Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднение за останалите участници в движението“/ и чл. 40, ал. 2 от ЗДвП /„По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“/, като преди започване на движението си назад и по време на излизане от реда на паркираните автомобили не се убедила, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай нея, не наблюдавала непрекъснато пътя зад превозното средство за опасност, с което допуснала пътно транспортно произшествие с движещото се индивидуално електрическо превозно средство (тротинетка) управлявано от Н. В. В. от гр. Варна, в резултат на което по непредпазливост причинила на В. средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно, вътреставно счупване на долната фаланга на първи пръст на лявото стъпало и вътреставно счупване на горната фаланга на същия пръст, като счупването на двете фаланги на първи пръст на лявото стъпало са обусловили трайно затруднение на движението на левия долен крайник за период от около 1.5 месеца. - престъпление по чл. 343, ал. 1, буква б) вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК, я оправдава.

От заключението на назначената и приета от съда, неоспорена от страните СПЕ се установява, че въз основа на информацията от проведеното интервю, воденото срещу ищцата наказателно производство се свързва с неблагоприятно отражение върху психоемоционалното й състояние през процесния период и има характер на стресогенен фактор. Описват се преживявания на тревожност, свързани основно с несигурността относно изхода на делото, с повишен интензитет в ситуации, свързани с процесуални действия, включително явяване в съда. В този период се съобщават и прояви като нарушения на съня под формата на повтарящи се сънища, свързани с инцидента, както и намален апетит с редукция на телесното тегло в първите месеци. Отбелязва се краткотрайно затруднение в професионалното функциониране непосредствено след инцидента, без данни за трайна социална или професионална дезадаптация. Описаните прояви са били ограничени във времето, като са персистирали в рамките на периода на воденото производство, с постепенно редуциране и отзвучаване след неговото приключване. Към момента на изследването не се установяват психични оплаквания, а психичното функциониране е запазено. Налице е единствено остатъчно емоционално преживяване, описано като „горчив спомен“.

Ищцата е ангажирала гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н.Н.Ч., нейна колежка, работели заедно. От показанията й се установява, че имало инцидент с участието на тротинетка и през 2024г. образувано наказателно дело срещу ищцата. Т. Ж. имала стрес от самия инцидент. След като получила наказателното дело, се притеснила още повече, че ще бъде осъдена за нещо, за което няма вина. Понеже работи с хора с предварително записани часове, започнала да отменя часовете си. Чувствала се напрегната, некомуникирала много с клиентите си. Отменяла часовете си, защото в нея започна някакво притеснение, защото ще бъде осъдена и ще получи някакви строги наказания. Работата й намаляла. През 2024г. дъщеря й била абитуриентка, като трябвало да се справя и с тази положителна емоция. През този период не можела да спи, доста отслабнала, видимо.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде 3 прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер, какъвто орган се явява ответникът по иска – П.Р.Б.

В случая е установено, че по отношение на ищцата е било повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, буква б) вр. чл. 342, ал. 1 от НК, както и че с решение №1158 гр. Варна, 02.10.2024 г. по АНД №2064/2024г. на ВРС Т. Ж. е призната за невиновна и оправдана.

Съобразявайки всички гореизложени обстоятелства, съдът намира, че за ищеца са произтекли логични и значителни морални болки и страдания, които следва да бъдат репарирани от ответника.

Същевременно, взетата по отношение на ищцата мярка за неотклонение - подписка, не е годна реално и обективно да накърни упражняване на правата й в периода на разглеждане на делото в рамките на година.

При определяне размера на обезщетението съдът съобрази следните обстоятелства: продължителността на периода, през който срещу ищцата е водено наказателно производство и същата е била привлечена като обвиняем за извършено престъпление, тежестта на престъплението, в което е била обвинена - престъпление от общ характер; обстоятелството, че по отношение на нея е взета мярка за неотклонение "подписка"; възрастта.

Изложеното налага извода, че производството не е продължило значително дълго, в случая шест месеца, както и не се установяват множество процесуални действия и проведени съдебни заседания, на които ищцата е била задължена да присъства. Същото е приключило в рамките на разумните срокове, съобразени с разпоредбите на чл.22 ал.1 и ал.2 НПК и чл.234 НПК, както и съобразно установената от ЕСПЧ практика досежно понятието “разумен срок”. В последната, макар да не е обвързана с фиксиран период, в отделни решения варира от 15 месеца до 8 години. Това обосновава извод, че не допуснато нарушение на изискването за разследване в разумен срок по чл.6 ЕКПЧ. 3/ на сл.място съдът съобразява и личността на увредения-предишни осъждания, начин на живот, ценностна система и обичайната среда.