Определение № 91 от 18.02.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 91 гр. Враца, 18.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20251400500056 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба от „ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК: ***, гр. София, представлявано от управителя Р. И. М. - Т., чрез пълномощника му гл. юрисконсулт М. М., против определение № 1919/07.11.2024 г., постановено по гр. дело № 1144/2024 г. на Районен съд Враца, с което е отхвърлена молбата му по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Решение № 588 / 26.09.2024 г., постановено по гр. дело № 1144 /2024 г. по описа на РС Враца, в частта за разноските, като неоснователна.

Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, тъй като не е съобразено с фактическите обстоятелства по делото и процесуалното и извънпроцесуално поведение на дружеството. На първо място, поддържа че предявеният от ищцата иск е признат от него за основателен и вземането е признато за действително погасено по давност в срока за отговор на искова молба по чл. 131 от ГПК, което обстоятелство е посочено и в мотивите на съда в решението и атакуваното определение. На следващо място, счита че е налице и втората кумулативна предпоставка съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като не само е признал за основателен иска в срока за отговор на исковата молба, но и с поведението не е дал повод за завеждане на делото, тъй като липсва висящо правоотношение по прилагане на процесуална принуда, от страна на ответника не са предприемани активни действия, насочени към принудително събиране на вземането по издадения изпълнителен лист. Счита, че отговорност за съдебни разноски би възникнала за кредитора, само ако той предприеме действия за принудително събиране на погасеното по давност вземане, респективно оспори предявения основателен иск, което не е налице в 1 процесния случай. Посочва, че изпълнителното дело № 114/9010г. по опис на ЧСИ М. Н. е прекратено с постановление от 22.05.2018г. и след тази дата взискателят е демонстрирал дезинтересиране от принудително събиране като не е предприел последващи съдебни мерки - не е образувал ново дело.

Изтъква, че не е предприел никакви съдебни действия по изпълнителното дело - било чрез изтегляне на приложения по делото изпълнителен лист, било ч р е з депозирането на молба за образуване на ново изпълнително производство, и чрез процесуалното си поведение е показал, че се е дезинтересирал от последващи действия за принудително удовлетворяване на вземането с оглед констатираната настъпила погасителна давност. В тази връзка счита за неправилно съждението на районния съд, че наличието на изпълнителен лист обуславя отговорността за разноски, тъй като това е една абстрактна възможност. В допълнение изтъква, че наличието на изпълнителен титул може да обоснове правен интерес за водене на отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, но този факт сам по себе си не означава, че ответникът дава повод за завеждане на иска. Твърди също, че не са наведени твърдения и представени доказателства ответното дружество да е търсило изпълнение на процесното задължение от ищцата, както и тя да се е позовала до момента на депозиране на исковата молба, че вземането е погасено по давност, поради което отговорността за съдебните разноски в процес, предмет на който е несъществуването на погасено по давност вземане, би възникнала за кредитора само ако той предприеме действия за принудително събиране на погасеното по давност вземане, респ. оспори предявения иск.

На следващо място поддържа, че в обжалваното определение съдът неправилно е посочил, че направеното от дружеството с молбата по чл.248 ГПК възражение за прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, е преклудирано, тъй като още с отговора по чл.131 ГПК в условията на евентуалност е направил възражение за прекомерност на разноските, като се е позовал и на практиката на СЕС, но тези аргументи не са обсъдени нито в решението по делото, нито в обжалваното определение. Посочва, че размерът на присъдените разноски за процесуално представителство не е съобразно с действителната правна и фактическа сложност на делото, че настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност, като с отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК е признал иска за основателен, производството е приключено в рамките на 5 месеца с едно открито съдебно заседание, че с депозираната искова молба ищцата твърди единствено погасяване на вземането по давност – въпрос, по който има солидна съдебна практика, че изпълнителното дело е приложено служебно от съда, както и че в хода на производството не са правени допълнителни доказателствени искания, които да изискват запознаване с тях и изготвяне на становище /депозиране на молби и писмена защита. Изтъква, че адвокатското възнаграждение е определено единствено въз основа на Наредба № 1/09.01.2004 г., което противоречи на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация 2

Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения е приета за нищожна. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. С оглед на всичко изложено, жалбоподателят счита, че предвид направеното признание на иска по чл. 237 ГПК още с отговора на исковата молба, ниската правна и фактическа сложност на делото, както и факта, че е проведено само едно открито съдебно заседание, присъденото адвокатско възнаграждение от 1128.73 лв. е прекомерно. Моли съда да отмени обжалваното определение.

Препис от частната жалба е връчен на ищцата Ц. П., но същата не е подала отговор в законния срок.

Въззивният съдебен състав намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 248, ал. 3, изр. 1 от ГПК; същата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК, вр. с чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна по следните съображения:

Производството по гр. дело № 1144/2024 г. на Районен съд – Враца е образувано по предявен иск от Ц. А. П., ЕГН ********** против „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК *** за установяване недължимост, поради изтекла погасителна давност, на вземанията, предмет на Изпълнителен лист, издаден на 09.04.2010 г. от Районен съд Враца, на основание Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 09.04.2010 г. по ч.гр.д. № 1367/2010 г. по описа на Районен съд - Враца, предмет на изпълнително дело № 114/2010 година по описа на Частен съдебен изпълнител М. Н., рег. № *** в КЧСИ.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 30.04.2010 г. с вх. № 948 по молба на взискателя „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД с ЕИК *** (дружество, понастоящем преобразувано в „Обединена българска банка“ АД с ЕИК *** чрез вливане) е образувано изпълнителното дело № 114/2010 по описа на ЧСИ М. Н. с рег.№ ***, с район на действие Окръжен съд Враца, срещу две солидарно задължени лица - Ц. А. П. и В. П. П.; че последното 3 валидно изпълнително действие по това дело е от 03.08.2010г. и след тази дата до настоящия момент не са извършвани никакви изпълнителни действия, годни да доведат до прекъсването на давността. Твърди се също, че по изпълнителното дело е настъпила и т.н. перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като на 22.05.2018г. е изходирано постановление за прекратяване на изпълнително дело № 114/2010 г. от ЧСИ М. Н. с рег. № ***. Изтъкнато е, че от 03.08.2010г. до депозирането на исковата молба не са извършвани действия, годни да доведат до прекъсване течението на давностния срок за вземанията, предмет на изпълнителния лист, и предвиденият в закона 5годишен давностен срок е изтекъл.

В срочно подаден отговор, ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е посочил, че счита предявения иск за допустим и основателен. Изтъкнал е, че сторените от ищцата разноски не следва да бъдат присъждани на ответника, доколкото последният не е дал повод за образуване на настоящото производство. В условията на евентуалност е релевирал възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от ищцата, на основание чл.78, ал.5 ГПК.

С молба вх. № 12101 / 05.09.2024 г., ищецът е отправи искане съдът да се произнесе с решение при признание на иска, ако са налице предпоставките за това.

С решение № 588/26.09.2024 г., постановено по гр. дело № 1144/2024 г.

Районен съд – Враца e уважил, на основание чл.439 ГПК, предявеният от Ц. А.

П., ЕГН ********** срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ***, отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК за недължимост, поради изтекла погасителна давност, на вземанията, предмет на Изпълнителен лист издаден на 09.04.2010 г. от Районен съд Враца, на основание Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 09.04.2010 г. по ч.гр.д. № 1367/2010 г. по описа на Районен съд - Враца, предмет на изпълнително дело № 114/2010 година по описа на Частен съдебен изпълнител М. Н., рег. № *** в КЧСИ. С решението съдът е осъдил, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ЕОС Матрикс“ ЕООД да заплати на Ц. А. П. сумата 1460, 22 лв. разноски по делото.

В мотивите на решението в частта за разноските съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал.2 ГПК, тъй като кредитора се е снабдил с изпълнителен лист, поради което единственият начин да се освободи от 4 отговорност за разноски при евентуален установителен иск за недължимост, е да предаде на длъжника изпълнителния лист и/ или да го снабди с документ деклариращ отказ от вземането. Приел е, че в случая ответникът не е установил, че това е изпълнено, поради което разноските следва да се възложат в тежест на ответната страна, като се е позовал на Определение № 346 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 196/2024 г., II т. о., ТК, докладчик съдия Николай Марков. Съдът е намерил за основателно възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, съобразно чл.78, ал.5 ГПК, поради което, отчитайки фактическата и правна сложност на делото, а също така и обстоятелствата, че производството е протекло в рамките на едно открито съдебно заседание, както и че е налице признание на иска от ответника, го е намалил до минимума от 1128,73 лв., изчислен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Така, наред със сумата от 331, 49 лева държавна такса съдът е присъдил в полза на ищцата общо разноски от 1460, 22 лв.

В срока за обжалване на решението, с молба от 14.10.2024г. ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, е депозирал молба по чл.248 ГПК с искане за прилагане нормата на чл.78, ал.2 от ГПК като разноските да бъдат оставени в тежест на ищцовата страна, а в случай, че съдът остави разноските в негова тежест, то да намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение на ищеца по делото.

По тази молба Районен съд - Враца се е произнесъл с обжалваното определение № 1919/07.11.2024 г., в което е приел, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал.2 ГПК, изтъквайки вече изложените в решението по делото мотиви. По отношение направеното с молбата оспорване на адвокатското възнаграждение на ищеца, съдът е приел същото за преклудирано, тъй като възможността за отправяне на възражение за намаляване на адвокатското възнаграждение е свързана с преклузивен срок до приключване на устните състезания по делото, което не е направено.

Изтъкнал е също, че с решението съдът е редуцирал размера на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение до минималния предвиден в Наредбата за заплащане на адвокатските възнаграждения размер.