Присъда № 4 от 18.03.2025, Районен съд - Елин Пелин

Личните данни в текста са заличени.

М О Т И В И към присъда № 4/ 18.03.2025 г. по НОХД № 29/2023 г. по описа на Eлинпелинския районен съд

По досъдебно производство № 242/2021 г. по описа на РУ Елин Пелин, прокурорска преписка № 831/2021 г. по описа на РП Елин Пелин е внесен обвинителен акт срещу подсъдимия П. И. Г., ЕГН **********, за това, че: на 18.09.2021 г., около 00.10 часа в съучастие, като съизвършител с Н. Х. К. /съизвършител/ в общ. Горна Малина, по Републикански път III-6004, с посока на движение от с. Смолско към с. Байлово, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“, модел „320И“ с peг. № ***** извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като умишлено ударил с управлявания от него лек автомобил, управлявания от С. П. Н. лек автомобил марка „Опел , модел „Астра“ с peг. № **** в задната му част, с което целял да изкара автомобила от пътното платно и да спре движението му, като деянието се отличава с изключителен цинизъм и дързост – престъпление по чл. 325, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК; и за това, че на 18.09.2021 г., за времето от около 00.10 до 00:30 ч. в общ. Горна Малина, по Републикански път III-6004, с посока на движение от с. Смолско към с. Байлово и в центъра на ********** в съучастие, като съизвършител с Н. Х. К. /съизвършител/ унищожил противозаконно чужда движима вещ, а именно: лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с peг. № ****, с номер на рама **** собственост на С. П. Н., чрез умишлено нанасяне на удар по автомобила с управлявания от него лек автомобил марка „БМВ“, модел „320И“, с peг. № ***** и чрез нанасяне на удари с мачете по автомобила, което от своя страна довело до т.нар. „тотална щета“ на автомобила, с което причинил на С. П. Н. имуществена вреда на обща стойност 700 лв. /седемстотин лева/ - престъпление по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

Със същия обвинителен акт са внесени обвинения срещу подсъдимия Н. Х. К., ЕГН **********, за това, че: на 18.09.2021 г., около 00.10 часа в съучастие, като съизвършител с П. И. Г. /съизвършител/ в общ. Горна Малина, по Републикански път III-6004, с посока на движение от с. Смолско към с. Байлово, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер 120“, с peг. № **** извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като умишлено ударил с управлявания от него лек автомобил, управлявания от С. П. Н. лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с peг. № **** в дясната му странична част, с което целял да изкара автомобила от пътното платно и да спре движението му, като деянието се отличава с изключителен цинизъм и дързост - престъпление по чл. 325, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал.

1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК; и за това, че на 18.09.2021 г., за времето от около 00.10 до 00:30 ч. в общ. Горна Малина, по Републикански път III-6004, с посока на движение от с. Смолско към с. Байлово и в центъра на ********** в съучастие, като съизвършител с П. И. Г. /съизвършител/ унищожил противозаконно чужда движима вещ, а именно: лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с peг. № ****, с номер на рама **** собственост на С. П. Н., чрез умишлено нанасяне на удар по автомобила с управлявания от него лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер 120“, с peг. № **** и чрез нанасяне на удари с брадва по автомобила, което от своя страна довело до т.нар. „тотална щета“ на автомобила, което причинил на С. П. Н. имуществена обща стойност 700 лв. /седемстотин лева/ - престъпление по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

1

С определение от 14.06.2023 г. в разпоредителното заседание пострадалият С. П. Н. е конституиран като частен обвинител и граждански ищец, а за съвместно разглеждане е приет предявеният граждански иск от С. П. Н. срещу подсъдимите П. И. Г. и Н. Х. К. граждански искове за обезщетение от 700 лева при условията на солидарност за претърпени имуществени вреди от престъпленията по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинителния акт, като твърди, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и способи за доказване. Счита, че безспорно е установено авторството на подсъдимите, а наведените от страна на защитата опровержения не намират опора в събраните доказателства. Твърди, че следва да наложат наказания над средния предвиден в санкционната част на разпоредбите, тъй като деянията разкрива по-висока степен на обществена опасност, поради продължителното преследване с опити за изблъскване на автомобила извън пътното платно, преграждане на пътя, удряне на автомобила отпред и отзад, чупене на автомобила до пълното му унищожаване и то докато в автомобила се намирало лице от женски пол, което е могло да бъде наранено. Счита, че приетите за съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимите за претендираните имуществени вреди следва да бъде уважени в пълния му размер, както и да се присъдят разноските.

Повереникът адв. И. поддържам обвиненията срещу всеки един от подсъдимите, като сочи, че са доказани от обективна и субективна страна. Моли за налагане на справедлива присъда и уважаване на гражданския иск.

Защитникът на подсъдимия Н. Х. К. адв. М. твърди, че повдигнатите обвинения не са установени и доказани по безспорен и категоричен начин. Твърди, че са налице противоречия относно механизма на получаване на уврежданията и средствата за извършване на уврежданията между свидетелските показания на всеки един от свидетелите, дадените в съдебното, съпоставени със същите показания дадени в досъдебното производство. Сочат се противоречия между свидетелските показания на С. П. Н., който твърди, че видял някой да хвърля камък при посещението си в село Смолско, но който не улучил колата, а П. твърди, че тя е казала, че някой хвърля камък. Оспорват се твърденията на свидетеля С. П. Н., че тойотата се движила пред него, поради което не можела да го удари странично. Оспорват се твърденията на свидетеля С. П. Н., че първоначално бързо е настигнат автомобила му от Тойотата, а впоследствие успял да направи такава дистанция, че да успее да се отдалечи на минута и половина, след което спрял в с. Байлово. Сочи се, че според свидетеля С. П. Н. подсъдимите са излезли от колите си и подсъдимия Г. започнал да нанася удари с мачете по автомобил, а подсъдимия К. с брадва, след което Г. бил хвърлил скара по него. Другият свидетел Г. С. твърди, че от леките автомобила БМВ и тойотата слезли двама мъже, като единия бил с малка брадва, а другия с дълъг предмет. Свидетелят Г.

С. сочи, че тойотата ги е ударила няколко пъти отзад, което е различно от посоченото от свидетеля Н.. Твърди се, че в разпита на св. Г. Г. също са налице противоречия с показанията на св. Г. С. относно твърденията за препречване на път, разменените реплики и въобще действията, извършени от двамата водачи, които са включени в състава на обвинението за хулиганство при управление на МПС. Също така свидетелката Г. Г. твърди, че л.а. „Тойота“ ги е ударила отдясно няколко пъти, а БМВ-то ги било ударило отзад. Сочи се, че в разпита преди разпознаването извършено от св. С. Н. на Н. К. е посочено, че можел да разпознае водача на л.а. „Тойота Ленд Круизер“ по характерните черти на лице, формата на устатата и по плешивостта на главата, а предоставените за разпознаване лица не си приличат, нямат сходна възраст, телосложение и дори цвят на кожата. Твърди се, че на предоставените фото снимки липсват подписи на поемните лица, нямало данни кога този фото албум е бил изготвен и дали този фотоалбум е бил предоставен на разпознаващото лице. Твърди се, че не е безспорно установено уврежданията на л.а. Опел да са получени по време на това произшествие. Сочи се, че авторството и на престъплението по чл. 216 НК не е доказано по 2 отношение на двамата подсъдими, тъй като л.а. Опел Астра не е наличен по досъдебното производство няма как да бъдат извършени изследвания дали е възможно да бъдат получени съответните увреждания. Сочи се, че част от свидетелите твърдят уврежданията да са с мачете, друга част от уврежданията с остър предмет – брадва, трети свидетели твърдят с бухалка. Твърди, че държавното обвинение е неправилно квалифицирало деянието като две отделни престъпления, вместо само едно по чл. 325, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК. Твърди, че не е извършено отделно престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, тъй като се касае за маловажен случай. Моли се за постановяване на оправдателна присъда, а ако подсъдимият Н. Х. К. се призна за виновен да се наложи наказание в минимален размер, който би постигнал целите по чл. 36 НК.

Защитникът на подсъдимия Н. Х. К. адв. Д. сочи, че липсват доказателства за общност на умисъла на двамата подсъдими. Твърди, че в обвинителния акт не са посочени конкретни признаци от обективната действителност, която да е подкрепена с доказателства по делото за общност на умисъла при съучастие. Сочи се, че в обвинителния акт е написано, че деянието се отличава с изключителна дързост и цинизъм, но няма доказателства за това. Твърди се, че ако е имало някакво леко забърсване по време на движение, това не е довело до унищожаване на тази вещ. Твърди, че водачът на пострадалия автомобил Опел трябвало да спре да се разберат, за да се разкрие грешката. Моли се за постановяване на оправдателна присъда и признаване за невиновен на подсъдимия Н. К.

Защитникът на подсъдимия П. И. Г. адв. Г. моли да бъде направен обективен анализ на доказателствата по делото. Твърди се, че по делото по никакъв начин не се доказва каквато и да било съпричастност на подсъдимия П. И. Г. по време, място и лично поведение.

Акцентира се на показанията на сочения за пострадал С. Н., които са депозирани на 20.07.2023г. и които по време на разпита са приобщени показанията, дадени на досъдебното производство от същото лице на датата 18.09.2021г., в които твърди, че автомобилите вече са два и описва като вреди счупено задно стъкло, ляво странично стъкло, преден прозорец, преден ляв фар и заден стоп, удари по предния капак. Сочи се, че с постановление № 331/26.11.2020г. към 2021 г., за която се претендира извършване на престъпление минималната заплата е 660 лева, а в конкретния случай претендираната щета е 700 лева.

Акцентира се на показанията на С. Н., че дал автомобила за вторични суровини, като му бил издаден документ от вторични суровини, но не го пазил. Моли се за постановяване на оправдателна присъда и признаване за невиновен на подсъдимия П. И. Г., а евентуално при признаването му за виновен да се наложи наказание пробация на основание чл. 55 НК.

Подсъдимият П. И. Г. в съдебните прения поддържа защитника си, моли да бъде оправдан и твърди, че е невинен. В последната си дума подсъдимият П. И. Г. моли за оправдателна присъда.

Подсъдимият Н. Х. К. смята, че е станало някакво недаразумение и моли за оправдаване. В последната си дума подсъдимият Н. Х. К. моли за оправдателна присъда.

Съдът, след като обсъди на основание чл. 14 и чл. 18 НПК събраните доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият П. И. Г. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи като барман в ****, с адрес: ************, осъждан и с ЕГН **********. Представена е писмена характеристика с добри характеристични данни за подсъдимия П. И. Г. от кмета на община ****.

Подсъдимият Н. Х. К. е роден на ***** г. в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи в ********, Община ****, неосъждан и с ЕГН **********.

На 17.09.2021 г. след 21 часа свидетелите С. П. Н. и Г. Д. Г. отишли с лек автомобил марка 3

„Опел“, модел „Астра“ с peг. № **** до с. Гара Елин Пелин, като взели с тях свидетеля Г. Н.

С., след което отишли в заведение в с. Байлово, за да се видят със свидетелката П. Р. П..

След полунощ на 18.09.2021 г. свидетелите С. П. Н., Г. Д. Г., Г. Н. С. и П. Р. П. решили да отидат на заведение в с. Смолско. Автомобилът Опел Астра се управлявал от свидетеля С.