Решение № 16606 от 09.09.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16606 гр. София, 09.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20221110142675 по описа за 2022 година

Решението е по втора фаза на делбеното производство.

С влязло в сила на 11.10.2023г. о първата фаза на делбата е допуснато извършването на делба между И. Й. П., ЕГН ********** и П. И. Т., ЕГН **********, по отношение на следния недвижим имот: апартамент № 54, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/12.10.2011г. на Изп. директор на АГКК, последно изменение на кадастрална карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 25.07.2022г., с адрес на имота: гр. София, район „...“, жк. „... 3“, блок 304, вх.В, ет.3, който самостоятелен обект се намира на етаж 3, в сграда с идентификатор ***, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор

***,предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с площ на обекта 59,50 кв.м., стар идентификатор ***, заедно с прилежащите му избено помещение № 11 и 0,715% ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***, ***, под обекта: ***, над обекта: ***, при следните квоти: 1/2 идеална част за И. Й. П. и 1/2 идеална част за П. И. Т..

1

В първото по делото редовно заседание след допускане на делбата (проведено на 05.03.2024г.) ищецът И. Й. П. е предявил претенции по сметки срещу съделителя П.

И. Т. с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, приети за разглеждане и уточнени с молба от 21.03.2024г., за заплащане на сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване върху собствените им по 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот за периода от 20.12.2021г. до 05.03.2024г.

Ответницата П. И. Т. оспорва предявените от ищеца претенции по сметки, като твърди, че след смъртта на наследодателката на страните В.И.Б., имотът е необитаем.

Поддържа, че тя живее със семейството си в с. Волуяк, където е адресната регистрация. В допълнение сочи, че не е ползвала лично делбения имот, нито го е предоставяла за ползване на трето лице. Заявява, че не е препятствала ищеца да ползва същия съобразно правата му и не е получавала покана за заплащане на обезщетение.

В първото по делото редовно заседание след допускане на делбата /проведено на 05.03.2024г./ ответницата П. И. Т. е предявила претенция по сметки срещу съделителя И. Й. П. с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, приета за разглеждане, за заплащане на половината от сумата 1938,10 лева, представляваща заплатени разходи и задължения към „Софийска вода” АД, „ЧЕЗ Електро България” АД, „Топлофикация София” ЕАД, „Теленор България” ЕАД, задължения към ЕС, както и данъци за делбения имот.

Ищецът И. Й. П. излага съображения, че всеки от наследниците следва да поеме задълженията за имота, съответстващи на неговия дял в съсобствеността, съответно той отговаря до размера на половината от заплатените от ответницата суми за поддръжка на жилището.

По извършването на делбата:

Съсобствеността в делбеното производство се прекратява: посредством теглене на жребие, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан, като основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите.

В настоящия случай установено по делото въз основа на неоспореното от страните заключение на СТЕ е, че делбеният имот е реално неподеляем съобразно действащите технически правила и норми. Пазарната цена на жилището с идентификатор *** е в размер 158 950 лева.

Основният способ за ликвидиране на съсобствеността при неподеляем имот, ако 2 същият не може да бъде поставен в дял на някой от съделителите по реда на възлагателни претенции по чл. 349, ал. 1 или ал. 2 ГПК, е изнасянето му на публична продан – чл. 348 ГПК. Предвид липсата на възлагателни претенции от страните по чл.

349, ал. 1 или ал. 2 ГПК, делбата на недвижимия имот следва да извърши като същият бъде изнесен на публична продан съгласно чл. 348 ГПК, при което всеки съделител ще получи паричната равностойност на своя дял.

За пълнота следва да бъде посочено, че горните изводи на съда относно способa за извършване на делбата на процесния недвижим имот не се разколебават от депозираните по делото молби и изразената готовност от страна на ищеца П. да изкупи дела на съделителя си, респективно да предостави възможността на ответницата да изкупи неговата 1/2 идеална част от същия. В хипотезата на неподеляемо жилище и при липса на заявени възлагателни претенции, съдът е обвързан от предвидените в закона възможности за извършване на съдебната делба - в частност да изнесе същия на публична продан, съответно волята на съделителят и ищец в настоящото производство И. П., може да бъде предмет на извънсъдебно уреждане на имуществените отношения между страните при постигнато съгласие, в т.ч. възможността на същите да участват в публичната продан.

По предявените от И. Й. П. срещу П. И. Т. претенции с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС:

В преклузивния срок по чл. 346 ГПК съделителят И. Й. П. е предявил срещу съделителя П. И. Т. претенции по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение в размер на 300 лева месечно от ищцата за ползата, от която е лишен, тъй като единствено П. И. Т. е ползвала процесния недвижим имот през периода от 20.12.2021г. до

05.03.2024г.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване.

Фактическият състав на това обезщетение включва следните кумулативни предпоставки: 1. съсобственост върху вещта, 2. ползване на вещта пряко и лично от единия съсобственик и 3. писмена покана за заплащане на подобно обезщетение от друг съсобственик / в този смисъл решение № 163/20.03.2002 г. по гр. д. № 622/2001 г. на ВКС, I г. о., ТР № 129/30.06.1986 г., ОСГК - ВС, решение № 119/11.03.2009 г. по гр. д. № 3204/2008 г. на ВКС, II г. о., решение № 80/24.02.2010 г. по гр. д. № 102/2009 г. на ВКС, IV г. о. и ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС/.

Установено по делото въз основа на влязлото в сила решение по допускане на делбата е, че по отношение на процесният имот е налице съсобственост между 3 страните по делото при квоти 1/2 идеална част на И. Й. П. и 1/2 идеална част за П. И.

Т..

Досежно вторият елемент: от изслушаните свидетелски показания се установява, че имотът през процесния период, след смъртта на наследодателя на страните – В.Б. е бил необитаем. Свидетелят Д. разказва, че по данни от ищеца знае, че последният не разполага с ключ от имота и няма достъп до него. Свидетелства, че И. му е споделял, че е правил опит да се разберат с ответницата по отношение на наследственото жилище, но не знае да е получил ключ от него. Съдът възприема показанията на разпитания по делото свидетел, доколкото липсва обективно основание същият да е пряко заинтересован от изхода на делото и доколкото показанията му относно липсата за достъп до имота от страна на ищеца съответстват на приложените писмени доказателства по делото, в т.ч. представените постановление на СРП от 13.01.2022г. за отказ от образуване на досъдебно производство и постановление на СГП от 11.05.2022г.

Изслушани са и показанията на свидетеля Д.-ва, която заявява, че след като починала В. никой не живее в имота, нито същият се отдава под наем.

Посочва, че живее с ответницата /нейна баба/ в с. Волуяк. Допълва, че не е виждала ответницата П. И. Т. да ходи в апартамента, знае, че тя само плаща сметките за него.

Показанията на св. Д.-ва съдът възприема при условията на чл. 172 ГПК, отчитайки възможната заинтересованост на свидетелката от изхода на делото предвид родствената й връзка с ответницата, като същите настоящата инстанция намира, че се явяват опровергани от ангажираните писмени доказателства.

Претенцията на ищеца датира от 20.12.2021 г., поради което и от този момент следва да се обсъжда евентуалното лишаване от ползване.

Понятието "лично ползване" е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. От събраните доказателства по делото съдът счита, че се установява, че процесният имот е ползван единствено от ответницата П. И. Т..

Началният момент на претенцията чл. 31, ал. 2 ЗС е получаването от ползващия съсобственик на писменото поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик /ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС/.

Ищецът е навел твърдения, че до ответника е изпратена нотариална покана в този смисъл, като е представил и същата като писмено доказателство по делото /л.89-90/, която нотариална покана съдържа и уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Разпоредбата на чл. 47 ГПК подробно регламентира действията, които следва да се извършат при връчване по този ред, включващи посещението на адреса най-малко три пъти, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Отбелязване в този смисъл в нотариалната покана 4 липсва, което води до извода, че изискванията не са спазени, доколкото липсва удостоверяване на направените посещения. С оглед изложеното процедурата по чл. 47 ГПК не е спазена, поради което и съдът счита, че не е налице редовно връчване. За покана за плащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС може да се приеме и исковата молба за делба, но само когато съдържа изрично волеизявление, с отправено искане за плащане на обезщетение за ползване на съсобствения имот от ответника. Това волеизявление следва да отговаря на изискването на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС.

Само в такъв случай ответникът ще дължи обезщетение за лишаване от ползване за периода от датата на получаване на тази искова молба, т.е. от деня на писменото поискване, до датата на предявяване на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС в делбеното производство по реда на чл. 346 ГПК (във втората фаза на делбата). (в този смисъл решение № 294 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 2654/2008 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС; решение № 187 от 10.07.2014 г. по гр. д. № 1300/2014 г., г. к., І г. о. на ВКС; решение № 130 от 15.07.2013 г. по гр. д. № 24/2012 г., г. к., І г. о. на ВКС). Съдът счита, че изявление в този смисъл се съдържа в исковата молба, ето защо обезщетение следва да се присъди от датата на получаване на исковата молба от ответника – 25.01.2023г. до 05.03.2024г.

По изложените съображения съдът приема, че от страна на ищеца И. Й. П. са доказани всички елементи от правопораждащия фактически състав на претендираното от него вземане за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения според правата му имот.

Размерът на обезщетението се определя в съответствие със средния пазарен наем за ползване на същия, но при съобразяване на обема, за който ползващият имота съсобственик - длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността. В случая, от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза по делото се установи, че средният пазарен наем за ползване на целия имот за периода от 20.12.2021г. до 05.03.2024г. е в размер на 12 896 лв. Ищецът претендира месечен наем за собствената му 1/2 ид.ч. от имота - по 300 лева месечно за периода 20.12.2021г. до 05.03.2024г. /т.е. за сумата 7950 лева/. Следователно, за периода за който ответницата следва да заплаща обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 ЗС - 25.01.2023г. до 05.03.2024г. дължимата сума, съответстваща на дела на ищеца в съсобствения имот е в размер на 3172,13 лева /1/2 от 6344,25 лв./, при съобразяване на изводите на вещото лице за среден месечен пазарен наем. До последната сума и за периода 25.01.2023г. до 05.03.2024г. искът е основателен и следва да бъде уважен.