Определение № 568 от 13.10.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 568 гр. *, 13.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – * в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Кристина С. Янкулова като разгледа докладваното от Кристина С. Янкулова Въззивно гражданско дело № 20261600500389 по описа за 2026 година

Производство по чл. 437, ал. 1, във вр. чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 5914 от 04.08.2026г. по описа на СИС при Районен съд – *, депозирана от ЕТ „С. М. *“, с ЕИК* длъжник по изп. дело № 20211620400457 по описа на СИС при Районен съд – *, срещу Постановление № 13329/09.07.2026г., в частта за разноските. В жалбата се посочва, че се обжалва процесното постановление на основание чл.

435, ал. 2, т. 7 ГПК, а не се обжалва прекратяването на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Твърди се, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен когато делото е прекратено съгласно чл. 433, какъвто е настоящия случай, поради непоискване на изпълнителни действия в продължение на две години. Посочва също така, че изпълнителните способи не са приложени и не следва да се възлагат на жалбоподателя разноските за тях. Навежда доводи относно липсата на индивидуализация на посочените дължими такси и „лихва“ и начина на определяне на техния размер. Подробно мотивира некоректното изчисляване на определената като дължима пропорционална такса по чл. 53 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Моли постановлението в частта, с която след прекратяване по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК в тежест на жалбоподателя са оставени 47,30 евро разноски и 1017,16 евро държавна такса по чл. 53 от Тарифата, както и свързаното с тази част изпращане за събиране от НАП. Също така моли да се отмени 1 постановлението в частта, с която сумата 2453,42 евро е включена без индивидуализация в общия размер, използвана е при формирането на пропорционалната такса и е предвидено събирането й от НАП въз основа на този акт. В условията на евентуалност моли да се отмени размерът на разноските и да се върне преписката на ДСИ за ново произнасяне с подробна проверима сметка. Моли за спиране на изпълнението на основание чл. 438 ГПК на Постановление № 13329/09.07.2026г., в частта за разноските.

Взискателят Община *, редовно уведомен не изразява становище по жалбата.

Съдебният изпълнител е изложил становище по жалбата съгласно чл.

436, ал.3 от ГПК, в което намира жалбата за недопустима. Също така, уточнява как са формирани дължимите такси и разноски по производството.

Посочва, че съгласно трайно утвърдена съдебна практика на ВКС длъжникът не отговаря за разноски по изпълнението когато не е дал повод за образуване на ИД и когато е заплатил в срока за доброволно изпълнение, като в последния случай не се събира от длъжника пропорционалната такса. Твърди, че за незаплатените разноски, начислени на основание чл. 79, ал. 2 от ГПК, представляващи публично държавно вземане, редът за събиране е по ДОПК и затова е разпоредено след влизане в сила на Постановлението за прекратяване да бъде изпратено на НАП.

След като се запозна с депозираната жалба и приложените по делото доказателства, настоящата съдебна инстанция намира жалбата за недопустима, по следните съображения:

Съгласно разпоредбите на чл. 435 от ГПК, длъжникът може да обжалва конкретно и лимитативно определени изпълнителни действия на съдебния изпълнител, сред които е и определянето на разноските по изпълнението. С ТР № 3/10.07.2017 г. / 08.06.2017 г. / по тълк.д. № 3/2015 г. на ВКС е прието, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, като в мотивите към същото решение е посочено, че в изпълнителното производство няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските. Само по себе си авансовото внасяне на дължимите се по изпълнението такси и разноски не е достатъчно, за да може те да бъдат 2 събрани от длъжника. Необходимо е да бъде установено, че внесените суми са действително дължими се по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им. Това става с надлежен акт на органа по изпълнението, поради което е необходимо последният да определи дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер, като възложи плащането им на длъжника. Вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен лист. Затова този акт представлява пряко изпълнително основание.

От материалите по изп. дело № 20211620400457 по описа на СИС при Районен съд – *, е видно, че същото е образувано по депозирано заявление от Община *, с приложен към нея Акт за установяване на публично общинско вземане № 0524-118/10.08.2020г. срещу длъжника ЕТ „С. М. *“, с ЕИК*.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 19.08.2021г., като по делото са постъпили суми, представляващи частично погашение на вземането. Последното валидно изпълнително действие е извършено на 11.07.2022г., след което в период от две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия.

С постановление № 13329 от 09.07.2026г. държавният съдебен изпълнител на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК прекратява производството по изпълнително дело № 457/2021г. по описа на СИС при Районен съд *, като на основание чл. 433, ал. 3 от ГПК постановява да се изготвят след влизане в сила на акта, съобщения за вдигане на наложените запори и възбрани. След влизане на постановлението в сила, разпорежда заверено копие от него да се изпрати на ТД на НАП – *, офис * за събиране.

Позовавайки се на изнесените по-горе факти, съдът приема, че частично обжалваното постановление не е от категорията актове, визирани в разпоредбата на чл. 435, ал.2 от ГПК и ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк.д. № 3/2015 г. на ВКС, тъй като няма диспозитивен характер и не съдържа произнасяне на ДСИ относно определяне на разноски, техния размер и основанието, на което се дължат, респ. вменяване в задължение на длъжника да ги заплати. Постановлението, в обжалваната част, не съставлява годен за обжалване акт на ДСИ, тъй като не съдържа диспозитив за дължимост на 3 разноските, т.е. не отговаря на изискванията за акт, с който се определят разноски по изпълнението, съобразно нормата на чл. 435, ал.2 от ГПК и ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк.д. № 3/2015 г. на ВКС. В мотивната част на процесното определение са посочени като дължими разноски и лихви, но в диспозитива на постановлението дължими такси и разноски не са възложени в тежест на взискателя. За да бъде този акт пряко изпълнително основание следва съдебния изпълнител да определи дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер, като възложи плащането им на длъжника. Липсва произнасяне на съдебния изпълнител по въпроса за възлагането на разноските по основание и размер в диспозитива на постановлението, което да обективира неблагоприятен за жалбоподателя правен резултат и да подлежи на обжалване в тази част.

Правото на обжалване предполага наличие на валиден предмет на обжалване и правен интерес от търсената защита. В случая, доколкото в диспозитива на обжалвания акт липсва неблагоприятно за длъжника произнасяне относно дължимите разноски, същият не може да претендира отмяната му в частта за разноските.

Недопустима е изцяло жалбата в частта, в която се оспорва размерът на дължимите лихви. Процесуалният закон не допуска такова обжалване. В случай на неправилно начислени лихви, длъжникът по изпълнението има право на защита, но редът, по който тази защита се осъществява, не е жалба срещу действията на ДСИ. Ако в производството лихвите са незаконосъобразно изчислени, съответно - ако са събрани в по-голям от действително дължимия размер, с това на длъжника са причинени вреди.

Обезщетяването на тези вреди се дължи от ДСИ, като за целта длъжникът разполага с иска по чл. 441 от ГПК. Той обаче няма право да обжалва действията на ДСИ по определяне размера на лихвите, дори тези действия да са процесуално незаконосъобразни, поради ограничителната разпоредба на чл.

435, ал. 2 от ГПК.

Постановление № 13329/09.07.2026г. на ДСИ при СИС при Районен съд – * е постановено поради настъпила перемпция и съобразно съдебната практика санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е в това, че взискателят губи възможност да събере от имуществото на длъжника вече направените разноски по перемираното дело, губи наложените обезпечения и напредъка, 4 постигнат по предприетите изпълнителни неосъществилите се изпълнителни способи. действия, изграждащи

В съответствие с изложеното, съдът приема, че депозираната жалбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати, като недопустимо.

С оглед факта, че прекратяването на изпълнителното дело е постановено с процесното постановление, то съдът намира, че искането на жалбоподателя за спиране на производството по делото на осн. чл. 438, изр. 2 от ГПК следва да се остави без уважение като неоснователно.

Водим от горното,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 5914 от 04.08.2026 г. по описа на СИС при Районен съд – *, депозирана от ЕТ „С. М. *“, с ЕИК* длъжник по изп. дело № 20211620400457 по описа на СИС при Районен съд – *, срещу Постановление № 13329/09.07.2026г. на ДСИ, в частта за разноските, като процесуално недопустима.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на осн. чл. 438 от ГПК на Постановление № 13329/09.07.2026г., в частта за разноските на ДСИ при СИС на Районен съд – *.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 389/2026г. по описа на Окръжен съд – *.

Определението в частта му, с която се оставя без разглеждане частната жалба може да се обжалва пред Апелативен съд - София, в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5