Решение № 183 от 11.02.2020, Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Русе, 11.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд - Русе, V – ти граждански състав, в публично съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: ТАТЯНА

ИЛИЕВА при секретаря Миглена

Кънева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 6427 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

Предявени са искове с правно основание чл. 178, ал.1, т.3 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД, както и по чл. 181, ал.3 ЗМВР.

Ищецът Т.В.В. твърди, че е служител в МГПГ в Регионална дирекция "Гранична полиция"-Русе, при ГД "Гранична полиция" при МВР, на длъжност "старши полицай", със статут на държавен служител. През периода 24.10.2016 г. - 24.10.2019 г. той полагал труд, включително и през нощта /22.00 ч. - 06.00 ч./, като изпълнявал служебните си задължения по утвърдени протоколи и графици на смени от 12 часа, при сумирано изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл 187, ал. З от ЗМВР. От 24.10.2016 г. до настоящия момент били издавани протоколи от Директора на РДГП-Русе и графици от Началник МГПГ-Русе за дежурства и отчитане на положения труд при работа на смени на служителите, реда за разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно време.

Надвишаването на нормата на работни часове за периода, според ищеца следвало да се заплати като извънреден труд. Въпреки надлежното изпълнение на възложеното му, работодателят неправилно отчитал и изчислявал положения от него нощен труд, в резултат на което през посочения период Т.В. положил извънреден труд, част от който не му бил заплатен. Дължими и незаплатени от страна на работодателя за същия период били и суми за непредоставени му ободряващи напитки и хранителни продукти. Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива, каквото било и възнаграждението за извънреден труд по чл. 178, ал. 1, т. 3. В процесния период действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в министерство на вътрешните работи. Член 3, ал. 3 от същата бил идентичен с този на чл. 3, ал.3 в двете предходно действащи Наредби № 8121з-407/11.08.2014 г. и № 81213-592/25.05.2015 г. Текстовете сочели, че при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Наредба № 81213-407/11.08.2014 г., отменена с приемането на Наредба № 81213-592/25.05.2015 г., обн. в ДВ., бр.40/02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г., в сила от датата на постановяването и обнародването му.

В периода от отмяната на Наредба № 8121з-407/11.07.2016 г. до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-776 /02.08.2016 г. отново изрично било предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143, тъй като приложима била Наредба № 8121з-407. В чл.31, ал.2 от същата изрично било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 06:00 ч. за отчетния период се умножавало по 0.143. В следващите две наредби – Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсвала изрична регламентация за преизчисляване аналогична на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.

Доколкото в цитираната Наредба било посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не бил посочен алгоритъм за преизчисляване, налице била празнота, поради което следвало да се приложи по аналогия КТ и по-специално да намери субсидиарно приложение чл. 9, ал. 2 от общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно който при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица било до 35 часа, то нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна седмица била до 7 часа и коефициентът се определял, като нормалната продължителност от 8 часа се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта и бил равен на 1.143 /8:7/. Ето защо ищецът счита, че за целия процесен период било налице правно основание за преобразуването на изработените от него часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 /посочен в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/, при спазване формулата за увеличаване чрез умножение и от полученото число изваждане на реалните часове нощен труд.

Основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент била нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.07.2016 г./, а след отпадане действието й, при липса на специална уредба за служителите от МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд била субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл. 9, ал.

2. За процесния период ищецът положил, след направеното изменение на претенциите, 225 часа извънреден труд, за който следвало да получи допълнително възнаграждение в размер на 1565.76 лв., както и обезщетение за забава от датите на съответните падежи до 24.10.2019г. в общ размер 217.78 лв.

Съгласно чл. 181, ал.

3 от ЗМВР, за процесния период, в качеството му на служител на РДГП Русе, полагащ труд през нощта, нарочно посочено в Заповед № 40663-2799/26.10.2015 г. на директора на РДГП-Русе, на Т.В. се дължали и ободряващи напитки, като размерът на сумите за тях се определял ежегодно със заповед на Министъра на вътрешните работи. През процесния период в сила били: Заповед № 8121з-38/19.01.2016 г. (за 2016 г.), 3аповед № 8121з-57/09.01.2017 г. (за 2017 г.), Заповед № 8121з-45/16.01.2018 г. (за 2018 г.) и Заповед № 8121з-1717/28.12.2018 г. (за 2019 г.). Тъй като не му били предоставяни ободряващи напитки, на ищеца се дължала паричната им равностойност, възлизаща след изменението на 118.80 лв. За периода 24.10.2016 г. -

24.10.2019 г. по времето, в което на ищеца били възлагани дейности, свързани с изпълнение на Плана за овладяване на кризисната ситуация, възникнала вследствие на засиления миграционен натиск към територията на Р.България, не му били предоставяни хранителни продукти, въпреки че такива му се следвали на основание чл.181, ал.3 от ЗМВР и Заповед № 1з-2335/20.11.2013 г. на министъра на вътрешните работи, предвид което му се дължала тяхната паричната равностойност от 26.40 лв. Моли съдът да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати горните суми, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба и направените деловодни разноски.

Ответникът ГД „Гранична полиция“ – МВР, чрез процесуалния си представител, излага подробни съображения за неоснователност на предявените искове. Претендира тяхното отхвърляне и присъждане на разноски по делото.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства по делото и приетото заключение на съдебно-икономическата експертиза се установява, че за процесния период 24.10.2016 г. - 23.10.2019 г. ищецът е работил в системата на МВР, на длъжността "старши полицай" в мобилна гранично-полицейска група към Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Русе, като е полагал труд на 12 часови смени – дневна и нощна (22.00 ч. до 06.00 ч). За този период нощният труд на ищеца е бил с продължителност 1568 часа, признат като такъв от работодателя и заплатен в размер на 0,25 лв. на час или общо 392 лв.

В счетоводството на ответника не е извършвано преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане от работодателя на сумарно работно време, съобразно правилото на чл. 9, ал.2 НСОРЗ. В случай на такова преобразуване, полученият извънреден труд, който не е заплатен на ищеца, би бил 225.368 часа на обща стойност 1565.76 лв. и надвишава 70 часа на тримесечен период единствено в периода 24.10 – 31.12.2016 г., т.е. четвъртото тримесечие на 2016 г. Дължимото обезщетение за забава върху получената сума след преобразуването за периода до завеждане на делото, според експерта възлиза на 217,78 лв.

Според заключението на вещото лице, в случай, че бъде приета за основателна исковата претенция по отношение на претендираните суми за ободряващи напитки и хранителни продукти, непредоставени на ищеца от ответника, то тяхната стойност е съответно 118.80 лв. и 26,40 лв. за отработени 22 смени по 1,20 лв. за всяка.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл.178, ал.1 т. 3 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.

Отношенията между страните, предмет на настоящия правен спор се уреждат основно от ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове и заповеди. ЗМВР се явява специален по отношение на ЗДСл., КТ и издадените въз основа на тях други нормативни актове, по аргумент от чл. 142, ал.

2 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал.

3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Според чл. 187, ал.

5 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд през нощта (22: 00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал.

5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Предвид всичко изложено, от значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка, според чл. 187, ал.

9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.). От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№ 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016 г. действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични и гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 1,143. В следващите две наредби - Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г. и № 8121з-776/29.07.2016 г., последната приложима към процесния период от м.10.2016 г. до м.10.2019 г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма, обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавният служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. В този смисъл е и Решение № 311/ 8.І.2019 год. на ВКС по гр.д.№ 1144/2018 г. с предмет заплащане на други допълнителни възнаграждение на държавни служители от системата на МВР, но даващо принципно разрешение на въпроса за субсидиарното приложение на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР. Посочено е, че положителният отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 от Конституцията и чл.14 ЕКЗПЧОС.