Решение № 14675 от 04.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14675 гр. [НАСЕЛЕНО МЯСТО], 04.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И. като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20221110136535 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I ГПК, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на М. И. М. и В. И. М., чрез адв. С. М., с която срещу [юл] са предявени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици на недвижим имот, находящ се в [адрес], целият с площ от 298 кв.м., представляващ съгласно действащите КККР поземлен имот с идентификатор [номер], на построената в същия жилищна сграда с идентификатор [номер].1 със застроена площ от 70 кв.м. и на гараж с идентификатор [номер].2 със застроена площ от 18 кв.м., при съседи: ПИ с идентификатори: [номер], [номер], [номер], [номер], [номер], [номер], при равни дялове, а именно всеки от тях по 1/2 идеална част от процесните имоти.

Ищците твърдят, че право на собственост върху имота са придобили на основание давностно владение и наследствено правоприемство. Поддържат, че за същия на 21.01.1949 г. е бил сключен предварителен договор за покупкопродажба между наследодателя на ищците - М. Б.Г., намирал се в брак с М.С.Г., като купувачи, и В.А.В., като продавач, собственик на имота. Поддържат, че от деня на сключване на договора фактическата власт върху имота е била предадена на техните наследодатели, като владението върху имотите никога не им е било отнемано. След смъртта на М. Г. и М. Г.а ищците са продължили да владеят имота, с оглед което и считат, че са собственици на същия. Уточняват, че придобивната давност е изтекла още през 1959 г., но фактическата власт е продължила да се упражнява и владението върху имотите никога не е било отнемано и след този момент. При опит да се снабдят с констативен нотариален 1 акт за собственост установили, че имотът първоначално е бил актуван с акт за държавна собственост, като стар общински имот, а впоследствие е бил актуван с акт за частна общинска собственост. Отричат [юл] да има права върху имота, с оглед придобИ.ето му по давност от праводателите на ищците и ищците, които са продължили владението. Молят за уважаване на предявените искове и за присъждане на съдебни разноски.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Със становище, депозирано преди приемане на доклада по делото, ответникът е заявил, че оспорва предявените искове, като противопоставя самостоятелни права на собственост върху имотите. Поддържа, че за процесния поземлен имот са били съставени във времето акт за държавна собственост № [НОМЕР]/1964 г., а впоследствие имотът е бил актуван като общински с акт № [НОМЕР]/2015 г. Оспорва по силата на предварителния договор за покупкопродажба на имот праводателите на ищците да са придобили материални права – липсвала нотариална заверка на подписите в договора, а освен това имотът не бил надлежно индивидуализиран в същия. Счита, че е била налице хипотезата на чл. 6 ЗС, с оглед което и държавата е придобила правото на собственост върху имота на това основание. Поддържа, че актовете за държавна собственост се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила за отразените в тях обстоятелства. Оспорва да са налице елементите на фактическия състав на придобивната давност за праводателите на ищците. Обръща внимание на факта, че ищците през 2014 г. са поискали от ответника да закупят поземлен общински имот с идентификатор [НОМЕР]. Подаването на заявление за закупуването на имота изключвало намерението за упражняване на фактическа власт върху същия като собственици. След като за имотите са били съставени актове за държавна, респ. за общинска собственост, то и не е било възможно същите да бъдат придобити по давност.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, заявени в хода на производството, намира за установено следното от фактическа страна:

Приложен към исковата молба и приет като доказателство по делото е писмен договор за продажба на недвижим имот от 21.01.1949 г., сключен между В.А.В., като продавач, и М. Б.Г., като купувач, за недвижим имот с площ от 300 кв.м., находящ се в землището на село [АДРЕС]“, при съседи: С.Н., Т.С., Е.К. и улица, ведно с намиращата се в имота постройка от една стая и кухня, за сумата от 230 000 лева. Съгласно вписването в договора продажната цена е била изплатена на купувача напълно, а владението върху имота е било предадено на купувача в деня на сключване на договора.

От страна на [юл] също е представен екземпляр от договор за продажба на недвижим имот от 21.01.1949 г., сключен между В.А.В. и М. Б.Г., съгласно който В. е продал на Г. собственото си место от 300 кв.м., находящо се в замлището на с.

[АДРЕС]“ при съседи: С.Н., Т.С., Е.К. и улица, ведно с намиращата се в същото място постройка от една стая и кухня, за сумата от 230 000 лева. При сключването на договора на купувача е предадено владението върху имота. На гърба на договора се съдържа писмено изявление на втори нотариус при Софийски 2 областен съд, че подписите в договора са положени от страните по него на 21.01.1949 г., като самоличността е била потвърдена от присъствалите свидетели, познати на нотариуса.

От приетото удостоверение за наследници на М. Б.Г., изх. № [НОМЕР]/16.02.2021 г., издадено от [юл], [АДРЕС], съдът приема за доказано, че лицето е починало на 17.04.1984 г., като е оставило за свои наследници по закон съпругата си – М.С.Г., починала на 04.02.2012 г., и сина си И.М.Б., починал на 18.11.2013 г., оставил за свои наследници по закон низходящите си М. И. М. и В.

И. М. /ищците по делото/. Потвърждава се от представеното удостоверение за наследници на М.С.Г., че единствен нейн наследник е синът й И.М.Б..

Представено е и удостоверение за наследници от 06.01.2014 г. на И.М.Б., от което е видно, че същият е починал като разведен и единствени негови наследници по закон са ищците.

С молба от 06.11.1957 г. М. Б.Г., с посочен адрес: [АДРЕС], е поискал да му се разреши да построи едно жилище от две стаи, кухня и антре, върху закупения от него с нотариално заверен договор от 21.01.1949 г. имот от 300 кв.м., находящ се в землището на с. [АДРЕС] [АДРЕС], заедно с една недовършена постройка, която е довършил през 1949 г. и в която живее със семейството си. Върху молбата е поставена резолюция, че лицето има договор с достоверна дата 21.01.1949 г., застроил е имота и не притежава други недвижими имоти, както и че сградата е била заснета през 1949 г.

Прието е удостоверение № [НОМЕР]/26.11.1957 г., издадено от СГНС относно това, че М. Б.Г. има съпруга М. и син И., като на негово име има записано място и къща на ул. [АДРЕС], оценени за 10 000 лева. Отбелязано е, че семейстовото не притежават.

През 1962 г. Димитровски районен народен съвет е издал удостоверение № [НОМЕР]/18.08.1962 г., съгласно което М. Б.Г. има записан на негово име недвижим имот – къща с дворно място на [АДРЕС].

По делото е прието удостоверение от 24.08.1962 г., издадено от ГСНС, съгласно което НС в гр. [НАСЕЛЕНО МЯСТО] на основание чл. 4 ЗУПЛЗПДДМ удостоверява, че М. Б.Г. е признат за собственик на постройки и подобрения, направени в държавно дворно място, парцел XIII, кв. 164- Модерно предградие: жилищна сграда на един етаж с една стая и една кухня със застроена площ 59 кв.м. и къща на един етаж застраоена на 59 кв.м. с барака и лятна кухня, изградени в същия имот.

Като писмено доказателство по делото е приет акт № [НОМЕР], съставен през м.февруари 1964 г. за държавна собственост на недвижим имот, находящ се в гр. [НАСЕЛЕНО МЯСТО], [АДРЕС], съставен на основание чл. 6 ЗС и чл. 21 от Правилника за държавните имоти, съгласно който за държавен имот е обявен недвижим имот, находящ се в гр. [НАСЕЛЕНО МЯСТО], [АДРЕС] – стар общински имот от [юл] по данни на технически отдел, съставляваш дворно място парцел XIII, кв. 164, имот пл. № [НОМЕР] с площ 319 кв.м., находящ се на ул.

[АДРЕС] със забележка, че имотът се ползва от М. Б.Г..

С молба от 18.03.1967 г. М. Б.Г. е поискал да му се даде разрешение да направи основен ремонт на жилищната си сграда, находяща се в парцел XIII, кв.

3

164, м. [АДРЕС], както и да му се разреши да изгради постройка около 40 кв.м. към съществуващата в имота сграда.

С молба от 05.04.1968 г. М. Б.Г. е поискал да му бъде дадено строително петно за пристройка от южната страна на къщата му в кв. 164, парцел XIII по плана на гр. [НАСЕЛЕНО МЯСТО], м. [АДРЕС].

Приета по делото е молба от М. Б.Г. до [юл], подадена на 05.04.1968 г., съгласно която през месец август 1962 г. Г. е закупил чрез СГНС, отдел [юл], дворно място с жилищна сграда на адрес гр. [НАСЕЛЕНО МЯСТО], [АДРЕС] от лицето В.А.В.. от гр. [НАСЕЛЕНО МЯСТО], но е загубил издаденият му документ за собственост, като е помолил след извършена проверка да му се издаде нов такъв.

Представена е молба до началника на [юл]при [юл], подадена на 08.07.1968 г. от М. Б.Г., с която представя проект за пристройка към жилищната му сграда на [АДРЕС] с молба за одобрение и разрешение за строеж. Посочено е, че се прилагат нотариален акт за мястото, скица, застроително петно и копия от архитектурни планове. На гърба на молбата е вписана забележка, че не е представена декларация от съседите.

Представена е декларация за строеж в съсобствен имот от С.П.В., с която е заявено съгласие съседът му М. Б.Г. да построи на два метра от парцела му жилищна постройка.

С молба, подадена на 28.10.1971 г., М. Б.Г. е поискал да му бъде разрешен строеж на гараж в имота на [АДРЕС].

Прието като доказателство е удостоверение, изх. № [НОМЕР] г., издадено от слуба [юл], съгласно което масивна жилищна сграда със застроена площ 66,40 кв.м. на етаж и половина /позволителен билет № [НОМЕР]/1968 г. и № 165/1972 г./ в имот пл. № [НОМЕР], кв. 23, по плана на гр. [НАСЕЛЕНО МЯСТО], [АДРЕС] е на стойност 99 198 лева, масивна сграда – гараж с площ 15 кв.м. е на стойност 8418 лева. Като забележка е вписано, че дворното място не се оценява, защото е държавна собственост.

Представен е акт за частна общинска собственост № [НОМЕР]/28.01.2000 г., съставен на основание чл. 2, ал. 8, т. 5 ЗОС, стар общински имот, за имот с пл. № [НОМЕР], кв. 23, м. [АДРЕС], с площ от 317 кв.м., за който е бил съставен АДС № [НОМЕР]/1964 г. с адрес на имота: гр. [НАСЕЛЕНО МЯСТО], [АДРЕС], [АДРЕС] Установява се на следващо място, че ищцата В. М. е подала на 12.03.2014 г. молба до ответника, чрез [АДРЕС], в която е посочила, че притежава по наследство къща със застроена площ от 59 кв.м., находяща се на [АДРЕС], построена при отстъпено право на строеж върху общинско място и е поискала да бъде уведомена за възможността да закупи същото. Молба с аналогични съдържание и искане е била подадена и на 16.05.2014 г.

На 28.07.2014 г. ищците са декларирали пред ответника писмено съгласието си да закупят имота.

От събраните хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция гласни доказателствени средства чрез разпитите на свидетелите В.С. и Д.Х., съдът приема за установено следното:

4

В показанията си св. С. установява, че познава ищците, тъй като били съседи. Живеели на [АДРЕС], а свидетелката живеела на [АДРЕС] от 1979 г., след като се омъжила. Тогава на [АДРЕС] живеел М. Г. със съпругата си, сина им И. и децата им - М. и В. /ищците/. Свидетелства, че семейството имало имот там.

Описва имота с площ около 360 кв.м с къща на един етаж около 70 кв.м застроена площ. Имотът бил ограден. М. Г. починал някъде към 1980 г., а съпругата му поскоро починала - преди 5-6 години. Сивдетелката знае от разкази на родителите на съпруга си, че М. Г. и съпругата му живеели в имота много отдавна. някъде от около 1950 г., и никога не са се местили да живеят другаде. Ищците продължавали да живеят там и към настоящия момент. На свидетелката е известно, че М. Г. (дядото на ищците) е строил къщата. Оградата никога не е била местена и винаги семейството на М. Г. се е грижило за имота. На свидетеля не е известно някой да е оспорвал собствеността на имота или да ги е гонил да напуснат имота. Не знае ищците да са имали искания към [юл] във връзка с имота.