Решение № 6 от 09.01.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Костинброд, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Административно наказателно дело № 20251850200082 по описа за 2025 годИ.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

„Ардис 2006“ ЕООД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление : с. Т., представлявано от Р. А. К. – управител, чрез адв. Л. - САК е подало жалба до РС - гр. Костинброд срещу наказателно постановление № 818289 – F803011 / 13.03.2025 г. издадено от заместник директор на ТД на НАП - София, в която се сочат съображения на

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ

И

НЕОБОСНОВАНОСТ

НА

АТАКУВАНОТО

НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Жалбоподателят моли съдът да постанови решение, с което да отмени същото изцяло.

На съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят редовно призован не се явява, не се явява и упълномощеният му защитник, но адв Л. - САК е депозирала становище вх. № 7020 / 09.12.2025 г., в което сочи, че поддържа всички действия извършени до момента, моли обжалваното НП да бъде отменено, като неоснователно и незаконосъобразно и поддържа пренията в о.с.з. на 14.10.2025 г. Претендира разноски.

Административнонаказващият орган редовно призован на съдебно заседание пред настоящата инстанция не изпраща представител, но е 1 депозирал писмена защита вх. № 3734 / 30.05.2025 г., с която моли съдът да отхвърли така подадената жалба и да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа страна :

Видно е от приложения към делото акт за установяване на административно нарушение F803011 / 18.12.2024 г., че в хода на проверка за установяване на факти и обстоятелства е установено, че жалбоподателят „Ардис 2006“ ЕООД, ЕИК : ***** е издало кредитно известие № ********** / 23.02.2022 г. с получател „АГРОРИЧ“ ЕООД, ЕИК : ***** с данъчна основа 28 750.00 лева и ДДС в размер 0.00 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 124 ал.2 от ЗДДС, дружеството следвало да включи това кредитно известие в дневника за продажби за данъчен период месец февруари 2022 г. Съгласно чл. 125 ал. 5 от ЗДДС – справка декларация по ЗДДС за данъчен период месец февруари 2022 г. се подава до 14.03.2022 г., с което е нарушена разпоредбата на чл. 124 ал.2 от ЗДДС, вр. с ал.5 на чл. 124 от ЗДДС.

До лицето е било изпратена покана с изх. № ИТ – 00 – 1066 / 15.10.2024 г. за явяване в ТД на НАП – Бургас за съставяне на АУАН, връчена на 21.10.2024 г., в указания срок не се явява упълномощено лице и съставеният АУАН е съставен в отсъствие на лицето.

Въз основа на АУАН № F803011 / 18.12.2024 г. Заместник директор на ТД на НАП – София издава наказателно постановление №818289 – F803011 / 13.03.2025 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182 ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС / е наложил на „Ардис 2006“ ЕООД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление : с. Т., представлявано от Р.

А. К. – управител административно наказание : „Имуществена санкция” в размер на 1 000.00 / хиляди / лева.

Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на свидетелските показания на свидетелите Г. Л. Т. и П. Д. Д. - актосъставител, както и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна :

2

От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 27.03.2025 г., а жалбата е подадена до РС – Костинброд с вх. № 2086 / 11.04.2025 г. съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН - 14 - дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.

В конкретния случай след като е установено при проверката посоченото по – горе нарушение до жалбоподателя е била изпратена покана изх. № ИТ – 00 – 1066 / 15.10.2024 г. за явяване в ТД на НАП – Бургас за съставяне на АУАН, връчена на 21.10.2024 г., в указания срок не се явява упълномощено лице и съставеният АУАН е съставен в отсъствие на лицето.

Въз основа на съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на извършено нарушение и цитиране разпоредбата на чл. 124 ал.2 от ЗДДС на 13.03.2025 г. било издадено атакуваното НП, с което на основание чл. 182 ал.1 ЗДДС на дружеството – жалбоподател била наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1 000.00 / хиляда / лева.

Атакуваното наказателно постановление съдържа минимално необходимите реквизити, съобразно чл. 57 от ЗАНН, досежно задължителното му съдържание. Описаните в него обстоятелства са ясни, конкретни и безпротиворечиви. Изложените факти отговарят на установената фактическа обстановка.

Материалният закон също е приложен правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ЗДДС : „Регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Регистрираното лице е длъжно да отрази информацията от регистъра по чл. 123, ал. 5 в дневника за продажбите за данъчния период, през който тази информация или промените в нея са отразени в този регистър, включително при замяна на лицето по чл. 15а, ал. 2, т. 3 и връщане на стоките в държавата членка, от която са били изпратени или транспортирани, като съдържанието на информацията и начинът на нейното отразяване се определят с правилника за прилагане на закона“.

Същото е издало кредитно известие № ********** / 23.02.2022 г. с 3 получател „АГРОРИЧ“ ЕООД, ЕИК : ***** с данъчна основа 28 750.00 лева и ДДС в размер 0.00 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 124 ал.2 от ЗДДС, дружеството следвало да включи това кредитно известие в дневника за продажби за данъчен период месец февруари 2022 г. Съгласно чл. 125 ал. 5 от ЗДДС – справка декларация по ЗДДС за данъчен период месец февруари 2022 г. се подава до 14.03.2022 г.

Що се отнася до времето на извършването му, следва да се отчете, че в случая нарушението е реализирано чрез бездействие - неотразяване на кредитно известие в дневника за продажби за данъчен период месец февруари 2022 г.

В този смисъл, бездействието на задълженото по ЗДДС лице представлява трайно състояние, което е било налично от деня, в който е изтекъл срокът по чл. 125, ал. 5 ЗДДС, на всяка следваща дата до момента на издаване на АУАН.

В този смисъл, се касае за „продължено“ нарушение, което е било осъществявано от субекта непрекъснато, до осъществяване на дължимото действие.

Предвид това и липсата на посочване в АУАН и НП на конкретна дата на извършването му, не представлява процесуално нарушение, което да рефлектира върху законосъобразността им и да препятства ангажирането на административнонаказателната отговорност на лицето /в аналогична насока Решение № 684/08.02.2016 г. на Административен съд - София град, ХІV касационен състав; Решение № 8019/19.12.2014 г. на Административен съд София град, VIII касационен състав; Решение № 6518/28.10.2016 г. на Административен съд - София град, VIII касационен състав; Решение № 880/15.02.2016 г. на Административен съд - София град, IV касационен състав, Решение № 7237 / 23.11.2015 г. на Административен съд – София град, VI касационен състав /.

С оглед обстоятелството, че императивното изискване на чл. 124, ал. 2 ЗДДС не е било изпълнено, следва недвусмисленият извод, че „Ардис 2006“ ЕООД, ЕИК : ***** е осъществило от обективна страна състава на вмененото административно нарушение.

Отговорността му e правилно и обосновано ангажирана.

Субективната съставомерност на нарушението не подлежи на изследване, предвид обективния характер на отговорността на юридическите лица.

4

В случая разпоредбата на чл. 126 ЗДДС не е приложима, доколкото не е изпълнена нито една от хипотезите на чл. 126 ал. 3 т. 1 и т. 2 от ЗДДС : т. 1 – лицето да е извършило необходимите корекции в данъчния период, през който грешката е установена, и да е включило неотразения документ в съответния отчетен регистър за същия данъчен период - при неотразени в отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС документи; 2 - лицето писмено да е уведомило компетентния орган по приходите, който предприема действия за промяна на задължението на лицето за съответния данъчен период – при неправилно отразени в отчетните регистри документи.

Реализираното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като по обективните си характеристики не разкрива по – занижена степен на обществена опасност в сравнение с аналогични нарушения от същия вид.

Напротив, стойността на данъчната основа, респективно размерът на ДДС, са значителни, следва да се подчертае, че в случая се касае за засягане на обществените отношения, свързани с фискалната сигурност и отчитането на приходи, довело до определяне на дължимия данък в по-малък от действителния размер, при което случаят не е маловажен.

Разпоредбата на чл. 182, ал. 1 ЗДДС предвижда регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, да се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по – малък размер данък, но не по – малко от 1 000.00 лева. В конкретния случай е наложено на жалбоподателя минималната санкция предвидена в закона.

Предвид това съдът прецени, че същата е законосъобразно определена и не подлежи на намаляване, съгласно разпоредбата на чл. 27 ал. 5 от ЗАНН.

По изложените съображения съдът прие, че атакуваното наказателно постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с изискванията на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила.

Основания за отмяната или изменението му не се констатираха.

5

Поради това следва да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение.

При този изход на делото e основателна претенцията на процесуалният представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП, същата следва да бъде уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 100.00 / сто / лева – юрисконсултско възнаграждение, като оставя без уважение искането до претендирания размер от 300.00 / триста / лева.

Относно доводите на жалбоподателя, че са нарушени правните норми, тъй като съгласно чл. 34 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН , ако е изтекла една годИ. от установяване на нарушението. Същият сочи, че не е посочено дали е получена поканата, на коя дата. Напротив в АУАН е описано, че поканата е връчена на 21.10.2024 г. и на 13.03.2025 е бил издаден АУАН, в отсъствието на жалбоподателя или упълномощено от него лице.

С оглед претенцията на заместник директор на ТД на НАП - София за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такива са дължими.

Жалбоподателят следва да заплати разноски по делото в размер на 100.00 / сто / лева – юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 818289 – F803011 / 13.03.2025 г. издадено от заместник директор на ТД на НАП - София, с което на „Ардис 2006“ ЕООД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление : с.

Т., представлявано от Р. А. К. – управител е наложено административно наказание на основание чл. 182 ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС / - „Имуществена санкция“ в размер на 1 000.00 / хиляда / лева за нарушение на чл. 124 ал.2 от ЗДДС, във вр. с ал. 5 от чл. 124 от ЗДДС, 6 като законосъобразно и правилно.