Определение № 236 от 29.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 236 гр. София, 29.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно частно гражданско дело № 20241000503393 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 274 -279 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба с вх. № 134258/04.12.2024 г. на Г.

В. К., против ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 18942 от 24.11.2024г., постановено по гр.д. № 9217/2024г. по описа на СГС, ГО, I-2 състав, с което е отхвърлено искането за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ, като производството по делото е прекратено, поради липсата на правен интерес. Излагат се съображения, че постановеното определение представлява отказ от правосъдие, злоупотреба с право и ограничаване на жалбоподателя на достъп до правосъдие. Излагат се твърдения за предубеденост на съдията -докладчик, тъй като по всички образувани дела, същият се е произнесъл по един и същи начин – отказ на направените искания за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ, както и прекратяване на образуваните дела.

Моли съда да отмени обжалваното определение, като го освободи от заплащането на държавна такса в производството, както и да му бъде предоставена правна помощ чрез назначаването на адв. И. Ю., както и на преводач от руски език.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК (обжалваното определение връчено на частния жалбоподател на 29.11.2024 г. като частната жалба е подадена на 02.12.2024 г. по пощата). Жалбата изхожда от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

1

Производството по гр.д. № 9217/2024г. по описа на СГС, ГО , I-2 състав е образувано по предявен иск (наименован „частна жалба“) от Г. В. К. срещу Прокуратурата на Република България, с посочено от ищеца правно основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, чл. 282, ал. 2 и 3 НК и чл. 3,6 и 13 ЕКЗПЧ.

Цената на иска е 100 000 евро, а като период на увреждане е посочен от 04.06.2024 г. до 06.08.2024 г.

С исковата молба е направено е искане за освобождаване от заплащане на държавна такса в производството на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, за което е представена декларация за материално и гражданско състояние на ищеца.

Отправена е и молба за предоставяне на правна помощ, под формата на процесуално представителство по делото в лицето на адв. И. Ю., както и за назначаването на преводач от руски език в лицето на Е. А. С..

С определение № 18942 от 24.11.2024 г., постановено по гр.д. № 9217/2024 г. по описа на СГС, ГО, I-2 състав, съдът е отхвърлил искането за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ, като производството по делото е прекратено, поради недопустимост на предявения иск. Приел е, че прекратяването на производството е поради липса на правен интерес, което е хипотеза, индентична с тази по чл.24 т.2 от ЗПП. Със същото определение съдът е указал на жалбоподателя в настоящото производство, че ако подаде нередовна частна жалба или направи необосновано искане за отвод, съдът може да приеме, че същият злоупотребява с процесуални права, да върне частната жалба, да откаже да администрира последващи частни жалби и да внесе делото в архив.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Според задължителните постановки на ТР № 6/15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269 изр. второ от ГПК , не се прилагат в производството по частна жалба. В това производство съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, вкл. представените с частната жалба и отговора и служебно събраните във въззивното производство и разрешава въпросите, включени в предмета на производството, изпълнявайки по този начин задължението си да осигури прилагането на процесуалния закон.

Последната дейност не е обусловена от волята на страните, намерила отражение в оплакванията им за незаконосъобразност.

Абсолютна процесуална предпоставка за възникване на правото на иск, е наличието на правен интерес, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. За съществуването й съдът следи служебно.

Съобразно изискването на чл. 129, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да извърши проверка относно редовността на исковата молба за съответствието й с изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК, а преценката за допустимостта на иска, съгласно чл.130 ГПК, извършва едва при сезирането му с редовна искова молба.

По отношение редовността на исковата молба настоящата инстанция приема, че действително същата е нередовна по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 45 ГПК, както е приел и първоинстанционният съд - не са описани конкретни правонарушения за евентуални вреди, от които да се дължи обезщетение.

Отделно от това ищецът не е представил препис от исковата молба и 2 приложенията към нея, каквито са изискванията на чл. 128, ал. 3 ГПК.

При така установените обстоятелства обаче решаващият съд не е дал каквито и да било указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности, поради което преценката за допустимостта на предявения иск се явява преждевременна, което обуславя отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за по-нататъшни процесуални действия.

Следва да се посочи също така, че искане за предоставяне на правна помощ е основателно, тъй като ищецът е лишен от свобода, което възпрепятства достъпа му до адвокатска защита. По негови твърдения също така, същият не владее добре български език. Поради това е налице немотивиран отказ от страна на първоинстанционния съд за допускането на правна помощ.

Направеното искане за освобождаване от заплащане на държавна такса, при наличие на основание за допускане на правна помощ при условията на 23 ал.2 от ЗПП, е основателно – съгласно чл.83 ал.1 т.6 от ГПК такси и разноски не се внасят от страна, на която е предоставена такава.

С оглед на изложеното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 18942 от 24.11.2024 г., постановено по гр.д. № 9217/2024 г. по описа на СГС, ГО, I-2 състав в частта, в която са отхвърлени исканията на ищеца Г. В. К. за предоставяне на правна помощ и за освобождаване заплащането на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК и вместо това, ПОСТАНОВЯВА:

На основание чл. 95 от ГПК ДОПУСКА правна помощ на ищеца Г.

В. К. изразяваща се в процесуално представителство по гр. д. № 9217/2024 г. по описа на СГС, ГО, I-2 състав като първоинстанционния съд с определението за назначаване на посочения му от САК служебен адвокат следва да очертае неговите правомощия - до приключването на спора с влязъл в сила съдебен акт.

ОСВОБОЖДАВА, на основание чл. 83, ал.1 т.6 от ГПК , ищеца Г. В.

К. от внасянето на такси и разноски по производството по гр.д. № 9217/2024 г. по описа на СГС, ГО, I-2 състав.

ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 18942 от 24.11.2024 г., постановено по гр.д. № 9217/2024 г. по описа на СГС, ГО, I-2 състав в частта, в която съдът е прекратил производството и ВРЪЩА делото на СГС, ГО, I-2 състав за продължаване на съдопроизводствените действия, и назначаване на конкретен адвокат, който да осъществи правна помощ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4