Решение № 215 от 07.08.2024, Районен съд - Провадия

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. П., 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20233130101025 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на С. Я. И., ЕГН ********** с адрес гр. В., ***, С. М. Т., ЕГН ********** с адрес гр. В., жк. „В.В.“ № 408, вх.14, ет.4, ап.

11, Й. М. Т., ЕГН ********** с адрес гр. В., жк. „В.В.“ № 408, вх.14, ет.4, ап. 11, П. Я. П., ЕГН ********** с адрес с. Т., И. Д. Т., ЕГН ********** с адрес с. Т., Е. Т. Г., ЕГН ********** с адрес гр. Ш., *** ет.14, ап. 68, Д. Т. И., ЕГН ********** с адрес гр.

П., кв. „С.“ бл.8, вх. Б, ет.4, ап. 44, В. П. Д., ЕГН ********** с адрес гр. Д., *** и С. П. С., ЕГН ********** с адрес гр. В., жк. „В.“ бл. 47, вх.7, ет.7, ап. 165 срещу Й. К. Д., ЕГН ********** с адрес с. Т., с която са заявени обективно и субективно съединени искове, както следва: 1. Отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на 1/3ид.ч. от следните недвижими имоти: 1. ПИ с идентификатор № *** по КККР на с. Т., одобрени със заповед № РД-18-708/16.11.2017г., находящ се в с. Т., местност „А.“, с площ от 9003кв.м., с трайно предназначение на територията- земеделска, при граници имоти: ***, ***, ***, *** и ***; 2. ПИ с идентификатор № *** по КККР на с. Т., одобрени със заповед № РД-18708/16.11.2017г., находящ се в с. Т., местност „Б.“, с площ от 6800кв.м., с трайно предназначение на територията- земеделска, при граници имоти: ***, ***, *** и ***; 3. ПИ с идентификатор № *** по КККР на с. Т., одобрени със заповед № РД-18-708/16.11.2017г., находящ се в с. Т., местност „К.С.“, с площ от 676кв.м., с трайно предназначение на територията- земеделска, при граници имоти:

***, ***, ***, ***, ***, *** и

***; 4. ПИ с идентификатор № *** по КККР на с. Т., одобрени със заповед № РД-18-708/16.11.2017г., находящ се в с. Т., местност „К.С.“, с площ от 252кв.м., с трайно предназначение на територията- земеделска, при граници имоти: ***, ***, *** и ***; 5. ПИ с идентификатор № *** по КККР на с. Т., одобрени със заповед № РД-18-708/16.11.2017г., находящ се в с. Т., местност „К.С.“, с площ от 564кв.м., с трайно предназначение на територията- земеделска, при граници имоти: ***, ***, *** и ***, като се отправя искане по

1 чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на КНА № 91/13.07.2023г., том II, рег. № 1849, дело № 238/2023г. на нотариус рег. № 773 на НК с район на действие ПРС до размера на 1/3ид.ч.; 2. иск по чл.

34 ЗС за делба на следните вещи: 1. ПИ с идентификатор № *** по КККР на с. Т., одобрени със заповед № РД-18-708/16.11.2017г., находящ се в с. Т., местност „А.“, с площ от 9003кв.м., с трайно предназначение на територията- земеделска, при граници имоти:

***, ***, ***, *** и ***; 2. ПИ с идентификатор

№ *** по КККР на с. Т., одобрени със заповед № РД-18-708/16.11.2017г., находящ се в с. Т., местност „Б.“, с площ от 6800кв.м., с трайно предназначение на териториятаземеделска, при граници имоти: ***, ***, *** и ***; 3. ПИ с идентификатор № *** по КККР на с. Т., одобрени със заповед № РД-18708/16.11.2017г., находящ се в с. Т., местност „К.С.“, с площ от 676кв.м., с трайно предназначение на територията- земеделска, при граници имоти: ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***; 4. ПИ с идентификатор № *** по КККР на с. Т., одобрени със заповед № РД-18708/16.11.2017г., находящ се в с. Т., местност „К.С.“, с площ от 252кв.м., с трайно предназначение на територията- земеделска, при граници имоти: ***, ***, *** и ***; 5. ПИ с идентификатор № *** по КККР на с. Т., одобрени със заповед № РД-18-708/16.11.2017г., находящ се в с. Т., местност „К.С.“, с площ от 564кв.м., с трайно предназначение на територията- земеделска, при граници имоти:

***, ***, *** и ***.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищеца в исковата молба:

С ответника са наследници по закон на К.В.Г., роден на 12.11.1887г., поч. на 09.09.1962г. След смъртта си той е оставил наследници- К. Г.- съпруга, поч. на 03.12.1985г. и три деца- Е.К.К, Н.К.Д и Ж.К. Д.а. След смъртта си, Е.К. е наследена от децата- Й. Е.Т., З.Я.

С.ова и Т.Я. Т.. Ищците С. И. и П. П., както и Е.Т.. са деца и наследници на Й. Е.Т.. Е.Т.. е наследена от ищците Й. Т. и С. Т.. След смъртта на З. С.ова, тя е наследена от ищците В. Д. и С. С.. След смъртта на Т. Т., той е наследен от ищците И. Т./съпруга/, Е. Г. и Д. И./деца/.

С решение на ПК № 17181/27.12.1996г. на наследниците на К.Г. е възстановено правото на собственост върху имоти сега с идентификатори- ***, *** и *** в с. Т..

С решение на ПК № 1727/27.12.1996г. на наследниците на К.Г. е възстановено правото на собственост върху имоти сега с идентификатори- *** и *** в с. Т..

Преди одобряването на КК през 2017г. е била обсъждана между наследниците възможността на доброволната подялба на наследственото имущество, в т.ч е била отпочната процедура пред ОСЗ по инициатива на К. Д. и ответника. Процедурата не е била финализирана поради смъртта на К. Д.- баща на ответника.

На 20.07.2023г. ищците установили, че Й. Д. се е снабдил с КНА за собственост по обстоятелствена проверка за процесните имоти. Оспорват ответникът да е упражнявал фактическа власт върху имотите, годна да го направи едноличен собственик на тях.

Оспорват и да се е заявявал пред тях като такъв. Твърдят, че са узнали за намеренията му, едва когато са били уведомени от Община П., че той е отпочнал процедура по обстоятелствена проверка, като част от тях съответно са подали възражения. Оспорват ответникът да е предприемал действия спрямо тях по отричане или отблъскване на техните права.

Ето защо, оспорват той да се легитимира като собственик на тяхната 1/3ид.ч. от наследството на общия наследодател. Искането е за уважаване на иска и допускане делбата на наследствено имущество.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника.

2

Първо, исковете се оспорват като недопустими, защото разполагал с титул за собственост за имотите предмет на спора.

На следващо място, те се оспорват като неоснователни. В тази връзка се излагат следните твърдения:

Твърди, че от 1996г. неговият баща и наследодател е установил фактическа власт върху имотите изцяло за себе си. Обработваемите земеделски земи са били отдавани под аренда и наем на земеделската кооперация в селото, и дължимата наемна цена е получавана от него, съответно от ответника след смъртта му. Част от лозята е обработвал лично. Затова твърди той да е едноличен собственик на имотите на основание наследствено правоприемство, като към владението на баща си присъединява и своето от 2017г. до настоящия момент. Посочва, че както баща му, така и той са упражнявали явно и несъмнено фактическа власт върху имотите, като това е ставало доС.ие на останалите наследници. През изминалите 27години никой от тях не е заявявал свои права, нито е предприемал действия да го отдава под наем или обработва лично. Никой от тях не е и получавал арендни плащания.

Искането е за прекратяване на производството по делото, респ. отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски.

В о.с.з. исковата молба и отговорът се поддържат. Страните ангажират писмена защита.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По отрицателния установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.

Искът е допустим. С ТР 8/2012г. на ОСГК на ВКС се прие, че интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект, като с него могат да се защитават и фактически съС.ия. Затова, при отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права, ищецът следва да докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, т.е фактите от които произтича неговото защитимо право. И доколкото в казуса ищците поддържат, че имат права върху процесните имоти въз основа на наследствено правоприемство, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес са в съС.ие сами да определят обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничат само до отричане със сила на пресъдено нещо правото на ответника предявявайки отрицателен установителен иск. Затова и доказването, че спорното право принадлежи на ищците е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация, а въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора.

Спецификата на предявения отрицателен установителен иск за собственост определя и предмета на делото- правото на собственост на ответника, който дължи да докаже, че е собственик на всички претендирани от него основания.

В казуса ищците твърдят собственически права въз основа на наследствено правоприемство от К.В.Г., роден на 12.11.1887г., поч. на 09.09.1962г. Ответникът оспорва неговите права, черпейки легитимацията си въз основа на КНА № 91/13.07.2023г., с който са 3 му признати права на собственост по давностно владение, което той сочи да е установено от наследодателя му през 1996г, упражнявано лично и от него след неговата смърт през 2017г. и към настоящия момент явно и необезпокоявано, и с намерение за своене, обективно доведено до знанието на останалите наследници.

Затова, съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищците дължат доказване твърденията си, с които обосновават правния си интерес от търсената защита, а именно наличието на твърдяното право върху имота в качеството им на наследници на К.Г., в полза на наследниците на който с решения на ПК с № 17181/27.12.1996г. и № 1727/27.12.1996г. е възстановено правото на собственост върху процесните имоти, в т.ч. оборване съществуването на признатото на ответника право на собственост с КНА от 2023г.

При успешно провеждане на тези факти, ответникът дължи доказване собствените си положителни твърдения за факти, от които черпи изгодни правни последици и в частност, съществуването на отричаното от ищеца право, като изчерпи основанията, въз основа на които сочи да е носител на правото, вкл. признато му с КНА № 91/13.07.2023г. право на собственост по давностно владение, упражнявано от наследодателя му от 1996г. и от него след неговата смърт през 2017г. и сега явно и необезпокоявано, и с намерение за своене, обективно доведено до знанието на останалите наследници.

Съобразно ангажираните по делото писмени доказателства се установява, следното:

С решение на ПК- П. № 1727/27.12.1996г. в полза на наследниците на К.В.Г. е било възстановено право на собственост върху нива от 9,004дка, имот № 023002, м-ст А. по плана за земеразделяне на с. Т. и нива от 6,801дка имот № 070002, м-ст Б. по плана за земеразделяне на с. Т.. Между страните не е имало спор, че тези имоти са идентични на имоти с идентификатори № *** и № *** по действащ план- КККР на с. Т..

С решение на ПК- П. № 17181/27.12.1996г. в полза на наследниците на К.В.Г. е било възстановено право на собственост в стари възстановими граници върху лозе от 0,675дка, имот № 102026, м-ст К.С. по картата на землището, нива от 0,252дка имот № 105004, м-ст К.С. по картата на землището и лозе от 0,563дка, имот № 105017, м-ст К.С. по картата на землището. Между страните не е имало спор, че тези имоти са идентични на имоти с идентификатори № ***, № *** и № *** по действащ план- КККР на с. Т..

К.В.Г. е починал на 09.09.1962г. и съгласно удостоверения за наследници /л.15, л.37/ е имал съпруга К. Д. Г. и три общи с нея деца: Е.К.К, Н.К.Д и Ж.К. Д.а. К. Д. Г. е починала на 03.12.1985г. и наследена от трите деца, дяловете на които са равни /чл. 5, ал.1 ЗН/, т.е по 1/3ид.ч.

Е.К.К е починала на 08.10.1990г. и делът й от наследството е наследен от децата- Й.

Е.Т., Т.Я. Т. и З.Я. С.ова. Й. Т. е починала на 13.03.2006г. и наследена от деца- С. Я. И., Елка Я. Т. и П. Я. П.. Елка Я. Т. е починала на 21.09.2020г. и наследена от децата С. М. Т. и Й. М.