Решение № 3621 от 29.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3621 гр. София, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20251110209406 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, срещу Наказателно постановление № 420012436/21.02.2025 г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – София при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на дружеството, на основание чл. 53 ЗАНН вр. чл. 96г, ал. 1, предл. 1 от Закона за автомобилните превози, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение, квалифицирано във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТС.

Според фактическото описание в наказателното постановление при комплексна проверка на превозвача, извършена на 11.10.2024 г., било установено, че на 23.04.2024 г. дружеството е „разпоредило извършването на превоз на товари“ с водача Б. Ш. С., видно от дигитална разпечатка от картата на водача, като същият не притежавал към тази дата валидно удостоверение за психологическа годност.

В жалбата и в допълнителните писмени бележки се поддържа, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че на 23.04.2024 г. С. не е бил служител на дружеството и не е извършвал обществен превоз или превоз за собствена сметка на товари, а единствено е преминал предварителен практически тест за преценка на професионалните му умения като кандидат за работа. Посочва се, че тестът е извършен с обозначен тренировъчен влекач, който не се използва за превоз на товари; че водачът е управлявал за кратък период и ограничено разстояние; че удостоверение за психологическа годност му е издадено на 04.05.2024 г., а трудов договор с дружеството е сключен едва на 1

09.05.2024 г. Поддържа се и възражение за несъответствие между словесното описание на деянието – „разпоредил извършването на превоз“ – и изпълнителното деяние по чл. 96г, ал.

1, предл. 1 ЗАвПр – „назначи на работа“. Иска се отмяна на НП и присъждане на разноските.

В съдебните заседания жалбоподателят се представлява от адв. С. К., който поддържа жалбата. Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, като по административната преписка е изложено становище за законосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

От фактическа страна се установи:

„***“ ЕООД е лицензиран превозвач, притежаващ лиценз за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение.

В дружеството е установена вътрешна процедура, съгласно която кандидатите за длъжност водач на товарен автомобил преди сключване на трудов договор преминават теоретично и практическо изпитване. Практическото изпитване се извършва с тренировъчен влекач на дружеството в района на гр. Търговище под наблюдението на служител на длъжност „инструктор“. Съгласно длъжностната характеристика на Х. Ф. Х. сред неговите изрично възложени задачи е предварително да тества на тренировъчния камион уменията на кандидатите за работа като шофьори, включително маневриране, управление и работа с ремарке.

На 23.04.2024 г. Б. Ш. С. се явил като кандидат за работа в „***“ ЕООД. Към тази дата между него и дружеството не съществувало трудово правоотношение. С. представил свидетелство за управление на МПС за необходимата категория, карта на водача и карта за квалификация на водач. Удостоверение за психологическа годност към този момент не притежавал.

На същата дата С. преминал практически тест с влекач с рег. № ***. Тестът бил проведен от инструктора Х. Х. по маршрут в гр. Търговище и извън населеното място. От данните на дигиталната карта се установява управление за ограничен период – приблизително 52 минути – и разстояние около 37 километра. По делото не е установено влекачът да е превозвал товар, да е бил прикачен към товарено полуремарке, да е изпълнявал транспортна заявка, CMR или друг превозен документ, нито да е осъществявал обществен превоз или превоз за собствена сметка.

След успешно преминаване на предварителното изпитване на С. било указано да се снабди с удостоверение за психологическа годност. Такова му било издадено на 04.05.2024 г.

Едва след това, на 09.05.2024 г., между него и „***“ ЕООД бил сключен трудов договор № 2

595/09.05.2024 г. за длъжност „шофьор на товарен автомобил – международни превози“, като постъпването на работа било уговорено за 10.05.2024 г.

На 11.10.2024 г. служители на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – София извършили комплексна документална проверка на превозвача. Въз основа на извлечение от дигиталната карта на С. установили, че на 23.04.2024 г. същият е управлявал влекача, а от информационната система на ИА „Автомобилна администрация“ установили, че към тази дата не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност.

Актосъставителят И. Д. С. приел, че самото управление на товарен автомобил на дружеството е достатъчно, за да се направи извод, че водачът е извършвал превоз на товари, и съставил АУАН № 346313/11.10.2024 г. Впоследствие въз основа на акта било издадено процесното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите И. Д. С., Р. С. М., Д. Р. П. и Х. Ф. Х.; АУАН № 346313/11.10.2024 г.; Наказателно постановление № 42-0012436/21.02.2025 г.; извлечението от дигиталната карта на водача; справката за психологическата годност; трудов договор № 595/09.05.2024 г. на Б. С.; удостоверението му за психологическа годност; представените документи на водача; изпитния лист и теоретичния шофьорски тест; трудов договор № 89/15.09.2020 г. и длъжностната характеристика на Х. Х.; лиценза на превозвача; представените документи относно маршрута и времето на тестовото управление, както и всички останали писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.

Съдът кредитира показанията на свидетелите С. и М. относно начина, по който е извършена последващата документална проверка, установеното управление на влекача по данните от дигиталната карта и липсата на удостоверение за психологическа годност към 23.04.2024 г. И двамата са служители, участвали в проверката, като С. е актосъставител, а М.

– свидетел при установяване на нарушението.

Показанията им обаче не установяват най-съществения спорен факт – че на 23.04.2024 г.

С. действително е извършвал превоз на товари. Св. С. изрично заявява, че не може да каже дали камионът е бил пълен или празен и че единственото, което е изследвал, е извлечението от дигиталната карта, от което се установява движение на автомобила. Св. М. също не разполага с конкретен спомен за случая, не може да посочи точното местонахождение на автомобила, продължителността на управлението или дали е бил изискан трудов договор на водача. Следователно техните показания доказват управление, но не доказват превозна дейност.

Съдът кредитира показанията на свидетелите П. и Х. относно вътрешната процедура за предварително изпитване на кандидатите и конкретното предназначение на тренировъчния влекач. Действително и двамата са служители на дружеството, поради което показанията им следва да бъдат ценени внимателно, но те не остават изолирани. Кореспондират с трудовия договор и длъжностната характеристика на Х., с изпитния лист, теоретичния тест, документите на водача, кратката продължителност и ограниченото разстояние на 3 управлението, както и с последователността на датите – практически тест на 23.04.2024 г., издаване на удостоверение за психологическа годност на 04.05.2024 г. и сключване на трудов договор на 09.05.2024 г.

Свидетелят Х. не възпроизвежда безпогрешно конкретната календарна дата на теста при устния си разпит, но това не обезсилва показанията му относно характера на извършеното действие. Точната дата се установява от обективните писмени документи и данните от тахографа, докато неговите показания са съществени относно целта и организацията на управлението – изпитване на кандидат, а не изпълнение на транспортна задача.

По делото няма представена товарителница, транспортна заявка, пътен лист, приемопредавателен документ, фактура за превоз или друг документ, който да свързва управлението на 23.04.2024 г. с конкретен обществен превоз или превоз за собствена сметка.

Няма и свидетелски показания от лице, възприело извършването на такъв превоз. Изводът на административнонаказващия орган, че движението на товарен автомобил непременно представлява превоз на товари, е предположение, което не може да замести доказването на съставомерния факт.

При така установеното от фактическа страна съдът установи от правна страна следното:

АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи и в рамките на предоставената им материална и териториална компетентност. Само това обаче не е достатъчно за законосъобразност на наказателното постановление, тъй като съдът следва да провери както яснотата и пълнотата на административното обвинение, така и дали доказаните факти осъществяват всички признаци на посочения административнонаказателен състав.

Разпоредбата на чл. 96г, ал. 1 ЗАвПр съдържа две самостоятелни форми на изпълнително деяние – назначаване на работа на водач, който не отговаря на някое от нормативните изисквания, и допускане на такъв водач да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Следователно за ангажиране на отговорността е необходимо административнонаказващият орган да посочи ясно кое от тези изпълнителни деяния вменява и да докаже конкретните факти, които го осъществяват.

В процесните АУАН и НП фактическото деяние е формулирано като „разпоредил извършването на превоз на товари“. Подобно изпълнително деяние не е предвидено в чл.

96г, ал. 1 ЗАвПр. Същевременно като санкционно основание е посочено предложение първо на същата разпоредба, което санкционира „назначаването на работа“ на водач, който не отговаря на нормативните изисквания. Между словесното описание и посоченото законово основание съществува съществено несъответствие.

Този порок не е само формален. Към 23.04.2024 г. С. изобщо не е бил назначен на работа в дружеството. Представеният трудов договор е сключен на 09.05.2024 г., след като на 04.05.2024 г. водачът вече е получил удостоверение за психологическа годност. Следователно обективно не е осъществен съставът по чл. 96г, ал. 1, предл. 1 ЗАвПр, на който е основана 4 санкцията.

Съдът не може да преодолее този недостатък, като приеме, че фактически е била осъществена втората форма – „допусне“ водач да извърши превоз. Това би означавало за първи път в съдебната фаза да се измени фактическото и правното основание на административното обвинение. Освен това и тази хипотеза не е доказана, защото липсва несъмнено установяване на обществен превоз или превоз за собствена сметка на товари.

В същия смисъл е и актуалната касационна практика на Административен съд София-град, според която описание на нарушение като „разпореждане“ за извършване на превоз не съответства на законовите форми „назначи“ или „допусне“ по чл. 96г, ал. 1 ЗАвПр и създава неяснота относно административното обвинение. При такова несъответствие съдът не може чрез тълкуване да замества фактическото обвинение с друга форма на изпълнителното деяние.

Отделно от процесуалния порок, нарушението е недоказано от обективна страна. Данните от дигиталната карта установяват единствено факта на управление на влекача. Законът обаче не санкционира всяко управление на товарно МПС от лице без удостоверение за психологическа годност по реда на чл. 96г, ал. 1 ЗАвПр, а назначаването на такъв водач или допускането му до управление именно за обществен превоз или превоз за собствена сметка.