Решение № 304 от 15.06.2024, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Монтана, 15.06.*0*4 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛИН ИВАНОВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело № *0*31630101606 по описа за *0*3 година

Разглеждат се обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 43* от Кодекса за застраховането, вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, вр. чл. 84, ал.3 от ЗЗД.

Ищцата А. В. С., ЕГН ********** с адрес: гр.*** обл.Монтана, ул.,***‘‘

№

* е предявила срещу ответното дружество

,,ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС‘‘ АД, ЕИК: 1**** със седалище и адрес на управление: Р.България, гр.София, район

,,Студентски‘‘, бул.,,***‘ № * обективно кумулативно съединени осъдителни искове със следния петитум:да бъде постановено съдебно решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от *** лв.-главница, предявена като частичен иск от *** лв., представляващи застрахователно обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП от *0.09.*0*1 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.01.*0** г-датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция от страна на застрахователя, до окончателното изплащане на обезщетението. Претендира деловодни разноски.

В исковата молба се излагат следните твърдения:

На дата *0.09.*0*1 г. около 16:05 ч. в с. Славотин, обл.Монтана, по ул.,,Втора‘‘, Иван Вълчанов Неделчев управлявал л.а. ,,МАН TGA18.430 BLS‘‘ с рег. № РА 0*81 ВС. По същото време, по същата улица, но с посока обратна на посоката на движение на т.а. ,,МАН TGA18.430 BLS‘‘ с рег. № РА 0*81 ВС се движел т.а.,,НИСАН ЕКО Т100‘‘, с рег. № 1

М 87*7 ВР, управляван от ***. В района на № 14 на улица,,Втора‘‘, водачът на товарния автомобил ,, М А Н TGA18.430 BLS‘‘, поради движение със скорост, несъобразена с пътните условия/мокра и хлъзгава пътна настилка/ и собствените си възможности, при преодоляването на десен за него завой, изгубил контрол над управлението на автомобила, в резултат на което навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с правомерно движещия се в своята пътна лента т.а.,,НИСАН ЕКО Т100‘‘, управляван от **

Вследствие на получения ударен импулс, водачът на т.а. ,,НИСАН ЕКО Т100‘‘, изгубил контрол над управлението на автомобила и се блъснал в спрял извън пътното платно л.а. ,,Фолксваген Пасат‘‘ с рег. № М 04*8 ВТ.

Бил съставен от МВР Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 10*3-50*/*0.09.*0*1 г., а по отношение на виновния водач било взето административно отношениесъставен

АУАН

№

GA

4*94489/*0.09.*0*1 г.

На осн. чл. *1*, ал.* от НПК било образувано досъдебно производство № 10*5/*0*1 г. по описа на РУП-Монтана, пр.пр. № 49490/*0*1 г. по описа на РП-Монтана.

От събраните в ДП доказателства по безспорен начин се установило, че единствената причина за настъпването на процесното ПТП са действията на Иван Вълчанов Неделчев, като водач на т.а. ,,МАН TGA18.430 BLS‘‘ с рег. № РА 0*81 ВС.

Въз основа на внесения в РС-Монтана обвинителен акт било образувано НОХД № 578/*0**г., като с Решение № 176/*9.09.*0** г. *** бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал.1, б.,,б‘‘, пр. *-ро от НК, вр. с чл. 34*, ал.1 от НК, като бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно наказание ,,Глоба‘‘ в размер на 1 500 лв., както и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 6 м.

Решението не било обжалвано, поради което влиза в законна сила на дата 17.10.*0** г.

Към датата на ПТП увреждащия автомобил бил застрахован с валидна застраховка,,Гражданска отговорност на автомобилистите‘‘, полица №BG/**/1*1000777549, със срок на действие от 15.03.*0*1 г. до 15.03.*0** г., сключена при ЗК,,Лев Инс‘‘АД, то ответникът се явявал пасивно легитимиран да отговаря по настоящата претенция.

С искане от *3.09.*0*1 г. била предявена доброволна претенция пред Застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди, представляващи увреда на собственото на ищцата имущество-т.а.,,Нисан Еко Т100‘‘, като била образувана щета № 110*-5000*1-000038.

В законоустановения тримесечен срок застрахователното дружество нито платило, нито отказало да плати застрахователното обезщетение на 2 ищцата, поради което се породил правният интерес от предявяване на иска.

Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В законния едномесечен срок е постъпил писмен отговор на исковата молба.

Исковата претенция се признава до размер от 5 *50 лв., като в останалата част до пълния размер на целия иск от 10 000 лв. претенцията се оспорва.

Твърди се, че претендираното обезщетение надвишава размера на действително претърпяната вреда, а от автомобила са останали запазени части.

Оспорва се, че всички описани повреди са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Претендираната сума е над икономическия тотал за вещта.

Оспорва се, че всички претендирани вреди са причинени от застрахован при ответника водач.

Оспорва се по основание и размер претенцията за законна лихва.

Ответникът претендира деловодни разноски,

Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на основание чл.*3* ал.* от ГПК, вр. чл. 1* от ГПК, намира за установено следното:

Предявените искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производството.

Разгледани по същество, съдът намира исковете за основателни.

Съображенията на настоящият съдебен състав са следните:

По делото са приети от съда писмени доказателства, изготвено е от вещото лице заключение по съдебно-автотехническа и оценъчна експертиза по делото.

Частичният иск в размер на 3 870 лв. е признат изцяло от ответника, който признава целия иск до размера 5 *50 лв.

Предвид горното, съдът намира, че не следва да се излагат подробни мотиви относно фактическата обстановка и отделните писмени доказателства по делото, която се приема за установена, за което има и влязло в законна сила Решение № 176/*9.09.*0** г.по НОХД № 578/*0** г., от което се установяват и фактите и обстоятелствата около ПТП.

Видно е от САТОЕ по делото на вещото лице К., което съдът кредитира в цялост, като обективно, компетентно и обосновано дадено:

1./ Вследствие на процесното ПТП по т.а. Нисан Еко Т 100‘‘ собственост на ищцата са настъпили увреждания, подробно описани в т.1 на раздел ,,констатации‘‘ на експертизата;

*./Съществува причинно-следствена връзка между възникналото ПТП и получените щети по процесния автомобил;

3

3./ Размерът на нанесената материална щета по т.а. Нисан Еко Т 100‘ с рег. № , 87*7 ВР, възлиза на 11 616,98 лв.;

4./Обезщетение ,,Тотал‘‘ от 70% от стойността преди ПТП възлиза на 3 870 лв.

Съгласно разпоредбите на чл. 380 от КЗ ищцата е предявила пред застрахователя претенциите си за изплащане на обезщетение преди завеждане на настоящото гражданско дело, като са представени за това всички документи, изискуеми от закона. По случая е заведена преписка за щета, като в законния срок от ответното дружество поискали представяне на допълнителни документи, които не съществували към онзи размер, поради което и не били представени.

Водим от горното, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.4* ал.1 от ЗЗД ,,всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму‘‘. Фактическият състав на деликтната отговорност е кумулативна съвкупност от следните елементи: противоправно деяние, извършено виновно, вреда, пряка и непосредствена причинноследствена връзка между деянието и настъпилата вреда. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно бе установено и не е спорно, че е налице непозволено увреждане, извършено от страна на водача на виновния за процесното ПТП лек автомобил марка и модел ,, л.а. ,,МАН TGA18.430 BLS‘‘ с рег. № РА 0*81 ВС. Непозволеното увреждания се изразява в причинени на ищцата имуществени вреди по нейната собственост- автомобил.

Съгласно чл. 43*, ал.1 от действащия Кодекс за застраховането:

,,Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380‘‘. По делото безспорно се установи, че преди завеждане на делото ищцата е отправила до ответника по делото писмена застрахователна претенция, от която обаче не е била удовлетворена. Респективно спазено е изискването на чл. 380 от КЗ, поради което прекият иск до застрахователя по чл. 43* от КЗ е процесуално допустим. Безспорно бе установено е и, че към момента на ПТП делинквента е имал действаща застраховка ,,Гражданска отговорност‘‘ при ответното дружество, както и че ПТП е по негова вина, поради което последното отговаря пряко към увреденото лице.

Водим от горното съдът намира, че главният частичен иск с правно основание чл. 43* от КЗ, като основателен и доказан, следва да се уважи до посочения размер от 3 870 лв. лв., ведно с лихва.

При този изход на делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.* от ЗАДв. в полза на пълномощника на ищцата- адв. М. Д. от САК следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал.*, т.* от НМАВ в размер на * лв. На следващо място, предвид разпоредбата на чл. 78, ал.6 от ГПК, тъй като ищцата А. В. С. е лице, освободено от заплащане на държавни такси и разноски по делото, ответното дружество следва да бъде 4 осъдено да заплати по сметка на РС-Монтана дължащата се държавна такса от 154,80 лв., както и *50 лв.- депозит за вещото лице, платен от бюджета на съда.

Водим от горното, съдът, на осн. чл. *3* ал.*, вр. чл.1* от ГПК, вр. чл. чл.

43* от Кодекса за застраховането, вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, вр. чл.

84, ал.3 от ЗЗД

РЕШИ:

ОСЪЖДА ,,***‘‘ АД, ЕИК: 1**** със седалище и адрес на управление: