Решение № 286 от 18.06.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Русе, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова при участието на секретаря Ева Д.а като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Гражданско дело № 20254500100089 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството по делото е образувано по искова молба от Г. Е. Д. срещу Прокуратурата на Република България, с която се претендира ответникът да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 6285 лв., като се твърди, че вредите са причинени на ищеца от повдигнато против него обвинение, по което образуваното наказателно производство е било прекратено.

В исковата молба се твърди, че по ДП на Районна прокуратура Велико Търново - Павликени ТОП792/2019 г. ищецът Г. Е. Д. е бил привлечен като обвиняем за това, че на 26.08.2019г. в землището на с. Върбовка обл. Велико Търново, действайки в съучастие с други две лица - М.Б. и Е.А., принудил Я.Я. и А.А. и двамата от с. Върбовка, да претърпят противно на волята им вързани с метални белезници и заставени да лежат на земята, като употребил за това сила - хващане, връзване, нанасяне на удари по телата с палки и ритници, нож, бокс, бухалки, прострелване с огнестрелно оръжие, като деянието е извършено от лице, което се занимава с охранителна дейност престъпление по чл. 143, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.Досъдебното производство е приключило с мнение за предаване на съд и е образувано НОХД № 148/2021 г. по описа на РС - Павликени.

С Присъда №16/14.07.2022 г. Г. Е. Д. е бил признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 143, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.Присъдата е протестирана от Районния прокурор. С решение по ВНОХД № 403 по описа за 2022 г. на Окръжен съд-Велико 1

Търново оправдателната присъда е разглеждане от друг състав. отменена и делото е върнато за ново

По образуваното НОХД № 364/2022 г. по описа на РС – Павликени делото било насрочено за разпоредително заседание на 28.02.2023г., в което съдът прекратил производството по делото и е върнал същото на РП - Велико Търново. Определението на РС - Павликени е било обжалвано с частна жалба от Районния прокурор.С определение по ВЧНД № 212/2023 г. по описа на ОС Велико Търново, определението на РС - Павликени по НОХД№364/22г. е потвърдено.

Ищецът твърди, че в хода на извършеното допълнително разследване отново е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 143, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.Досъдебното производство е приключило с мнение за предаване на съд на обвиняемия А..С постановление от 15.09.2023 г. Районният прокурор е прекратил производството, като е приел, че не може да се конкретизира кой от тримата обвиняеми е извършил конкретните престъпни резултати изразяващи се в принуда и нанасяне на леки телесни повреди. Недоказано било и кой от тримата обвиняеми е използвал огнестрелното оръжие, поради което прекратил производството на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, чл.243,ал.1,т.1 вр. чл.24,ал.1 НПК. С Определение №203/07.12.2023 г. по описа на РС - Павликени постановено по ЧНД № 221/2023г. е изменено Постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебно производство от 15.09.2023г. по ДП №331/2019г. по описа на МВР Павликени относно основанието за прекратяване на наказателното производство, да се счита прекратено на основание чл.243,ал.1,т.1 във вр. чл.24,ал.1,т.1 НПК.

В исковата молба се твърди, че през периода от 2019 г. до 07.12.2023 г. ищецът многократно е призоваван в досъдебното производство за разпити и привличане като обвиняем. На 14.07.2021 г. е започнало разглеждането на делото в РС - Павликени, което е приключило на 14.07.2022 г. и делото се е гледало в 12 открити съдебни заседания.

Ищецът заявява, че през периода от 2021 г. и към момента на подаване на исковата молба, работи в Австрия и за всяко явяване на разпит в открито съдебно заседание пътувал със самолет от Виена до Букурещ, за което е направил значителни транспортни разходи. Представя 9бр. самолетни билета на обща стойност 500евро.За останалите 5 пътувания, за които не съхранява билетите, претендира сума от по 45евро или общо 225евро.Общо претендираната сума за самолетни билети е 725еври или 1425лв. Твърди, че за придвижването си от Букурещ до Русе е заплащал по 120лв в едната посока или за явяването в 14 открити съдебни заседания е изразходвал сумата от 3360лв.

Делото се е разглеждало по протест на прокурора от Окръжен съд 2

Велико Търново на 27.10.2022г. и след отмяна на постановената от Районен съд Павликени присъда, делото отново е върнато за разглеждане. На 28.02.2023 г. съдът е прекратил производството по делото и го е върнал на прокурора за допълнително разследване. Ищецът е живял в продължение на 4 години в абсолютен стрес, че е преследван за извършено тежко умишлено престъпление. Според ищеца от събраните доказателства още в досъдебното производство е било ясно, че не е автор на деянието, в което е обвинен, тъй като по време на извършването му не е бил на местопрестъплението, което било установено от писмо на АПИ.

В исковата молба се твърди, че ищецът е известен в бизнес средите като професионалист и с повдигане на обвинение и с внасяне на обвинителен акт за тежко умишлено престъпление - изнудване, му е нанесена сериозна вреда върху неговия авторитет. Твърди се още, че по случая са били изнесени публикации в публичното пространство, като например статия със заглавие „Охранители раздават правосъдие с оръжие и зверски побоища“ - в-к Труд от 08.01.2024 г. Това довело до психически стрес у Д..Воденото наказателно производство му причинило неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто му име като охранител, накърняване на честта и достойнството му, дългогодишен стрес и влошаване на цялостното му физическо и психично здраве.

Предвид изложеното ищецът иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 30 000 лв, както и сумата 4785лв обезщетение за имуществени вреди за транспортни разходи за явяване в открити съдебни заседания, и сумата 1500лв. изплатено адвокатско възнаграждение, като общата сума на обезщетението за причинени имуществени вреди е 6285лв.Претендира законната лихва върху главниците от влизане в сила на определение №203/07.12.2023г. на РС-Павликени14.12.2023г. до окончателното им изплащане.Претендира разноски.

Ответникът Прокуратурата на Република България, в отговора на исковата молба изразява становище, че същата е на първо място нередовна, тъй като не са посочени ЕГН и банкова сметка на ищеца, съгласно изискването на чл.127, ал.1,т.2 и ал.4 ГПК. Не са конкретизирани обстоятелствата, на които се основават претенциите за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. Ответникът поддържа и становище за неоснователност на исковете, като излага подробни фактически и правни доводи в подкрепа на твърдението за неоснователност и недоказаност на претенциите. Възразява, че от представеното копие от определение №203 от 07.12.2023г. на РС-Павликени не може да се направи извод, дали същото е влязло в сила, за да се извърши преценка доколко то е било основание за предявяване на исковите претенции.Твърди, че ищецът не е представил и ангажирал доказателства за твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто му 3 име като охранител, накърняване на честта и достойнството му, дългогодишен стрес и влошаване на цялостното му физическо и психично здраве, както и те да са пряк резултат точно от процесното обвинение.

Ответникът възразява и срещу ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ относно медийното отразяване на случая, тъй като приложената публикация във в.“Труд“ от 21.10.2022г. не съдържа изявления на органи на Прокуратурата на РБ. Освен това в нея били изписани само личните имена на подсъдимите и инициалите на фамилните им имена и по този начин ищецът не може да бъде индивидуализиран.

В условията на евентуалност, ако съдът счете исковете за основателни, ответникът заявява, че счита претенцията за неимуществени вреди за прекомерно завишена, несъответна на претендираните вреди, икономическия стандарт и съдебната практика по аналогични случаи, вкл. тази на ЕСПЧ.

Оспорва претендирания размер на обезщетението от 30 000 лв като прекомерно завишен, несъответстващ на твърдените вреди, на социалноикономическите условия и стандарт на живот в България, несъобразен с изискванията за справедливост, която по аргумент на чл. 52 от ЗЗД е основен критерий за определяне размера на претендираното обезщетение, на константната съдебна практика по аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ.Ответникът твърди, че не са представени доказателства за датата, на която Г. Д. е бил привлечен в качеството на обвиняем, а това е от значение с оглед определяне началния момент на търпене на вредите и съответно на тяхната продължителност. Според ответника, твърденията в исковата молба и ангажираните доказателства налагат извод, че с оглед фактическата и правната му сложност, наказателното производство, протекло и в съдебна фаза, е проведено в разумни срокове. В конкретния случай обвиняеми са били и други лица, чието поведение и това на процесуалните им представители също е от значение за продължителността на производството. В исковата молба липсвали твърдения наложената мярка за неотклонение „подписка“ да е повлияла по какъвто и да е начин на ищеца.

Ответникът оспорва като недоказани по основание и размер и претенциите за обезщетяване на имуществени вреди в общ размер на 6285лв, предявени под формата на претърпени загуби, от които 4 785 лв разходи за закупуване на самолетни билети и за заплащане на таксиметров превоз за явяване в открити съдебни заседания пред P C - Павликени и ОС -Велико Търново и 1500лв - направени разноски за адвокатско възнаграждение в хода 4 на наказателното производство. Във връзка с приложеният към исковата молба договор за правна защита и съдействие от 14.07.2021 г., който удостоверява заплатено адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 1 500 лв по НОХД № 148/21 г. на PC - Павликени, ответникът излага довод, ч е не са ангажирани доказателства за обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощения адвокат в хода на производството, както и че оригиналът на договора се намира в кориците на посоченото наказателно дело, във връзка с което е направен разходът.Заявява, че по делото липсват доказателства за причинна връзка между твърдените разходи за закупуване на самолетни билети и за заплащане на таксиметров превоз и воденото наказателно производство. Нещо повече, взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение „Подписка” го е задължавала да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. Ответникът счита, че ищецът е заминал в чужбина по своя воля и направените разходи за пътуване не са пряк резултат от обвинението, а от нарушението на взетата му мярка за неотклонение. В тази връзка прави възражение н а основание чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ за причиняване на увреждането по изключителна вина на ищеца, тъй като с недобросъвестното си процесуално поведение е причинил увреждането си.Оспорва началния момент, от който се претендира законна лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, тъй като в исковата молба се претендира лихва от 14.12.2023г. - датата, за която ищецът твърди, че определение № 203/07.12.2023г. на PC - Павликени е влязло в сила, но за която не е ангажирал доказателства.

Предвид всичко гореизложено, ответникът моли съдът да постанови решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че исковата претенция за неимуществени вреди е основателна и доказана, да присъдите обезщетение за неимуществени вреди в размер, значително по- нисък от претендирания.

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: