Решение № 183 от 04.08.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Ловеч, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ВАСИЛ АНАСТАСОВ

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно гражданско дело № 20254300500475 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Постъпила е жалба вх. №78440/03.06.2025 г. от И. П. М. с ЕГН **********, с адрес ****, чрез процесуалния си представител адв. А. Ч. от АК - Ловеч, в качеството на длъжник по изпълнително дело №588/2022 г. по описа на ЧСИ В. П., рег. № 879 на КЧСИ срещу Постановление, издадено по изпълнително дело № 20228790400588 по описа на ЧСИ П., обективирано в Съобщение с изх. № 19339/13.05.2025 година.

Твърди се, че изпълнително дело № 588/2022 д. по описа на ЧСИ В. П. е образувано срещу жалбоподателката, по инициатива на Община Априлци /първоначален взискател/, за събиране на задълженията, обективирани в Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК № 860-1/23. 07.2021 година. При образуване на изпълнителното производство, на основание чл.458 от ГПК, съдебният изпълнител е присъединил и Държавата като взискател по делото - за събирането на публични държавни вземания.

Жалбоподателката заявява, че е платила доброволно и извънсъдебно всички свои задължения към първоначалния взискател по делото, в резултат на което, по изпълнителното дело с постъпила молба с вх. № 26179/05.05.2022 1 г. от страна на Община Априлци, с искане за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК. Твърди, че съдебният изпълнител не е прекратил производството по делото, въпреки искането на взискателя, по чиято инициатива е образувано, поради което И. М. подала молба с вх. № 65494/07.05.2025 г., с която е поискала ЧСИ да прекрати изпълнителното производство, както и да начисли законосъобразно дължимите към него такси и да я информира, за да бъдат заплатени.

Посочва, че със Съобщение с изх. № 19339/13.05.2025 г., е уведомена, че подадената молба е оставена без уважение, както и че изпълнителното дело ще бъде прекратено едва след внасяне на всички дължими такси по ТТРЗЧСИ /които по преценка на съдебния изпълнител към момента са били размер на 1653.91 лв./ и присъединените публични вземания в полза на НАП, които към 10.12.2024 г. са били размер на 15 695.66 лева.

Твърди, че горепосоченото съобщение е било изпратено на електронната поща на упълномощения от жалбоподателката процесуален представител – адв. А. Ч., на 20.05.2025 г., като съобщението било изпратено от г-н С.П. съдебен деловодител при ЧСИ В. П..

Заявява, че в законноустановения двуседмичен срок от съобщението обжалва действията на съдебния изпълнител, касаещи отказа му да прекрати производството по изпълнителното дело, както и определените от него разноски по изпълнението.

Счита, че обжалваните действия на съдебния изпълнител са неправилни, незаконосъобразни, постановени в нарушение на императивните разпоредби на Закона и на задължителната съдебна практика. Позовава се на съдебна практика, като цитира Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. д.

№ 2/2023 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, съгласно което съдебният изпълнител е подчинен на исканията на взискателя, в това число и искането за прекратяване на изпълнителното производство.

Посочва, че в съответствие с диспозитивното начало изпълнителният орган се явява обвързан от искането на първоначалния взискател за прекратяване на изпълнителното дело, разбирано като окончателно преустановяване на изпълнителните действия. Твърди, че молбата на първоначалния взискател за прекратяване на изпълнителното производство десезира съдебния изпълнител и той не може да не се съобрази с нея.

2

Счита, че след отправеното искане на Община Априлци за прекратяване на изпълнителното производство, единствената законосъобразна алтернатива пред съдебния изпълнител била да прекрати изпълнителното дело.

В жалбата се твърди, че отказът на ЧСИ е напълно незаконосъобразен, а в още по-голяма степен за незаконосъобразни, жалбоподателката счита, предприетите от него изпълнителни действия по делото след като вече е бил десезиран да процедира по него.

Посочва, че действително, след образуване на изпълнителното дело, на основание чл. 458 от ГПК, присъединена по право като взискател по делото била и Държавата, въз основа на изисканото по делото удостоверение по чл.

191, ал. 4 от ДОПК, но не и въз основа на някое от изпълнителните основания, визирани в чл. 209, ал. 2 от ДОПК. Отново се позовава на ТР № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ВКС, ОСГТК, като цитира „Удостоверението по чл.191, ал.4 от ДОПК легитимира държавата да встъпи в изпълнителния процес по ГПК само като присъединен взискател. То не е сред изпълнителните основания по чл.209, ал.2 ДОПК и изпълнителното производство не може да съществува самостоятелно въз основа на него“.

Посочва, че на съдебния изпълнител не е изрично възложено по образуваното изпълнителното дело събирането на публичните задължения по реда на ГПК, като по изпълнителното дело не е представено изпълнително основание по чл.209, ал.2 ДОПК. Счита, че единствено при присъединяване на Държавата в изпълнителния процес, въз основа на такова изпълнително основание, тя би отговаряла на изискването за самостоятелно водене на процеса и той би могъл да продължи с нейно участие и след прекратяването му на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК по отношение на първоначалния взискател.

Твърди, че искането на първоначалния взискател по чл.433, ал.3, т.2 от ГПК има за последица прекратяване на изпълнителното дело и по отношение на Държавата, която ще реализира правата си или, по реда на ДОПК или в друго производство по реда на ГПК. Предвид изложеното счита, че в случая съдебният изпълнител е следвало да прекрати изп. дело №588/2022 г. изцяло.

Прави възражение на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като счита, че по отношение на присъединения взискател по изпълнителното дело Държавата, е изтекъл и преклузивният срок, визиран в посочената разпоредба, 3 тъй като в периода от месец май 2022 г. до момента на подаване на жалбата по изпълнителното дело не са предприемани никакви изпълнителни действия.

Счита, че обжалваният отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство е неправилен и незаконосъобразен. За незаконосъобразен счита и размера на разноските по изпълнението.

Посочва, че общият размер на таксите по ТТРЗЧСИ, ЧСИ е определил в размер на сумата от 1 653,91 лева. Задължението към Община Априлци е платено след образуването на изпълнителното дело, признава че следва да заплати на съдебния изпълнител дължимите към него такси, но след като бъдат определени по законосъобразен начин.

Признава, че дължи сумата от 126 лв. за извършените от съдебния изпълнител изпълнителни действия, посочени в Сметка № 42041/24.03.2022 г., приложена по делото, както и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, която обаче следва да бъде изчислена пропорционално единствено на задълженията към Община Априлци, а не пропорционално и на публичните задължения към държавата.

Счита, че съдебният изпълнител не следва да събира публичните задължения към Държавата. Посочва, че съгласно т. 26 от ТТРЗЧСИ, пропорционална такса се събира единствено върху събраната сума - в случая задълженията към първоначалния взискател Община Априлци.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло като неправилни и незаконосъобразни обжалваните действия на ЧСИ В. П., с peг.

№ 879 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - гр. Ловеч, предприети по изпълнително дело № 588 по описа му за 2022 год. и обективирани в Съобщение с изх. № 19339/13,05.2025 год., изпратено по изпълнителното дело. Претендира разноски.

Подробни писмени мотиви по обжалваните действия на основание чл.436, ал.3 от ГПК е изложил ЧСИ В. П., който счита, че действията м у са законосъобразни. Приема, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в законноустановения срок, но счита, че същата е неоснователна и недоказана, поради което предлага на съда да я остави без уважение. Излага подробни аргументи относно чл.79 от ГПК, според който в тежест на длъжника е заплащането на такси и разноски по изпълнението, в това число и т.26 от ТТРЗЧСИ. Разсъждава върху разпоредбата на чл.458 от ГПК, според която държавата се смята винаги за присъединен взискател и като такъв ползва 4 всички обезпечителни и изпълнителни действия по делото.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилите жалба и мотиви на ЧСИ, както и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Изпълнително дело № 20228790400588 е образувано на 17.03.2022 г. по описа на ЧСИ В. П., рег. №879 на КЧСИ, р-н на действие ОС – Ловеч, по молба на Община Априлци, за събиране на публично общинско вземане по Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №8601/23.07.2021 година. С молбата за образуване взискателят е възложил на ЧСИ правомощия по чл.18 от ЗЧСИ. След образуване на делото са извършени справки за имущественото състояние на длъжника. На основание чл.458 от ГПК, на 24.03.2022 г., по изпълнителното дело е присъединено вземането на държавата, въз основа на удостоверение, издадено от ТД на НАП.

На 24.03.2022 г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника по делото.

Покана за доброволно изпълнение е изпратена до И. М. на 24.03.2022 г., за връчване чрез призовкар. Поканата е оформена с отказ за получаване от страна на длъжника, на 06.04.2022 година.

На 05.05.2022 г. по изпълнителното дело е постъпила молба за прекратяване на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, след събиране на дължимите към ЧСИ такси, от първоначалния взискател - Община Априлци. В уведомление изх. № 11351/11.05.2022 г., адресирано до длъжника по делото, съдебният изпълнител е посочил дължимите по делото такси и публични държавни вземания. И. М. е отказала да получи съобщението, оформено при отказ на 30.05.2022 година.

Справки за имуществото на длъжника са извършени от ЧСИ на 10.05.2022 г., 02.12, 03.12, 04.12 2022. На 10.12.2024 г. е актуализиран размера на публичното държавно вземане, въз основа на удостоверение, издадено от ТД на НАП.

На 18.02.2025 г. е наложена възбрана на недвижим имот, собственост на длъжника по изпълнителното дело.

На 07.05.2025 г., в кантората на ЧСИ е постъпила молба от И. М., чрез адв. А. Ч., с искане изпълнителното дело да бъде прекратено на осн. чл. 433, 5 ал. 1, т. 2 и т.8 от ГПК. С постановление от същата дата (л.73) съдебният изпълнител е постановил отказ по отношение на горецитираната молба.

Със съобщение изх.№19339/13.05.2025 г. ЧСИ е уведомил длъжника, че молбата за прекратяване не е уважена и делото ще бъде прекратено след заплащане на дължими към ЧСИ такси, както и публични държавни вземания.

Посочен е размера на задължението.

Настоящата инстанция счита, че жалбата се явява процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок и то срещу подлежащо на обжалване действие – отказ на СИ да прекрати изпълнителното производство, съгласно чл.435, ал.2, т.6 от ГПК. Разгледана по същество, същата е основателна.

В жалбата е посочено, че изпълнителното производство следва да бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК – по искане на взискателя.

Действително, както твърди жалбоподателката, ЧСИ е обвързан от искането на взискателя, а фактът, че по делото е присъединена държавата въз основа на удостоверение, издадено от ТД на НАП, не оказва влияние. Независимо от това, посоченото основание за прекратяване би било приложимо, едва след заплащане на дължимите към ЧСИ такси и разноски, изчислени по предвидения в закона ред.

От вложените в изпълнителното дело документи обаче е видно, че в периода от месец май 2022 г., след подаване на молбата за прекратяване до месец декември 2024 г., по делото не са извършвани изпълнителни действия, нито са извършани справки. Последното същинско изпълнително действие се явява наложеният запор на банкова сметка от 24.03.2022 година или налице е период по-дълъг от две години, в който не е постъпвало искане за извършване на изпълнителни действия, нито са предприемани такива по инициатива ЧСИ.