Определение № 3472 от 24.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3472 гр. София, 24.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Илияна Папазова Касационно гражданско дело № 20268002101766 по описа за 2026 година

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. И. Р. от [населено място] против въззивно решение № 215 от 8.12.2025г. по в.гр.д. № 457/2025г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 666 от 4.06.2025г. по гр.д.№ 1469/2024г. на ОС Пловдив като са отхвърлени исковете му срещу Прокуратурата на РБ с правно основание чл.2, ал.1, т.1, т.2 и т.8 ЗОДОВ, вр.чл.5 КПЧОС за заплащане на сумата от 200 000лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди от действията на Прокуратурата по ДП № 9/2019г.на Следствен отдел на СП в нарушение на гарантирани права и свободи: незаконно задържане под стража, несвоевременно и извън разумните срокове изправяне пред съд, разгласяване на материалите по разследването в нарушение на презумцията за невиновност, непредставяне на своевременна възможност за запознаване с материалите по делото и организиране на защита.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:

Въззивният съд е приел за установено следното: Към 30.05.2019г. ищецът Р. е заемал, за осма година, длъжността „кмет“ на район „С.“ в [община] и е обмислял да се кандидатира за кмет на града на насрочените на 27.10.2019г.местни избори. На властите е било известно, че е страдал от хронично заболяване „болест на Ж.“, чийто симптом е многократно превишение на референтните стойности на билирубина, обострящо се при стрес. Към посочената дата, децата му са били на 7 и 11 години, той е следвало да полага грижи за съпругата си, която е 1 претърпяла операция и за своя баща, който е бил във възстановителен период след боледуване от туберкулоза.

На посочената дата, около 16ч., докато Р. е бил във фитнес зала на [улица], където редовно е спортувал, са влезли четирима облечени в черно полицаи, с качулки, които са му поставили белезници на ръцете и са обърнали го с лице към стената. Твърди, че не са го уведомили за причината за задържането, иззели са му телефона и лични вещи, и са му претърсили шкафчето в съблекалнята и багажа. Впоследствие е бил отведен до паркирания в близост негов автомобил, който също е бил претърсен. Това е станало в присъствието на журналисти, които снимали. Бил откаран в сградата на [община], район „С.“, където отново го очаквали репортери, които му задавали въпроси и снимали. Кабинетът му бил претърсен и са иззети документи и компютъра му. Около 22ч.бил изведен от сградата – пред очите на граждани и журналисти и откаран в ареста. Около 02.00ч.на 31.05.2019г. бил откаран в [населено място], в ІІІ РПУ, където полицейското му задържане продължило до 17.30ч. След това бил откаран в ареста на [улица], където за първи път му била връчена заповед № 2372зз-59 от 30.05.2019г., издадена на основание чл.72, ал.1 ЗМВР за задържане за 24 часа.

Бил е привлечен като обвиняем с Постановление от 31.05.2019г. за деяние по чл.304б НК/търговия с влияние/, за това че от края на м.12.2018г.до 30.05.2019г., в съучастие с И. Д., е получил от З. А. 60 000лв., за да упражни влияние върху главния архитект на район „С.“ М.Б., относно вземане на решение за одобряване на идеен инвестиционен проект за „Жилищна сграда 4-5етажа“. Обвинението е повдигнато във връзка с образувано с Постановление на специализираната прокуратура /СП/, още на 10.01.2019г., ДП № 9/2019г.

Обвинението на Р. е повдигнато в присъствието на двама негови процесуални представители. Издадено е постановление от 31.05.2019г.за задържането му за 72ч., на основание чл.64, ал.2 и чл.199 НПК, за осигуряване явяване пред Специализирания наказателен съд. Внесено е искане за налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, което е било уважено от СНС с определение от 2.06.2019г. по ч.н.д.№ 1944/2019г.

Решаващите мотиви на съда са за наличие на реална и непосредствена опасност от извършване на престъпление, с оглед заеманото служебно положение от Р.. Съдът се е позовал на показанията на свидетеля З. А., касаещи конкретни обстоятелства във връзка с издаване на поискано от него разрешение за строеж, СРС относно проведени срещи и разговори сочещи уговаряне и плащане на подкуп от 60 000лв.за обвиняемия Р., показанията на свидетелката А., на която А. споделил, че кмета му иска подкуп от 60 000лв., на свидетеля Г. относно поискана сума от 50 000лв. за одобряване на проекта чрез свидетелката В., на свидетелите Б. и В.- служители в Общината относно проявен сериозен интерес от обвиняемия Р. към преписката по заявлението на пострадалия А., на свидетеля Ш. относно движението на преписката и създадените пречки, както и протокола за претърсване на управлявания от свидетеля Д. автомобил, в който са намерени пари в общ размер от 60 000лв. Съдът е преценил, че с поведението си Р. – трайно и упорито, в продължение на 5 месеца, с различни похвати е създавал затруднения за дейността на свидетеля А., с цел да бъде принуден да плати поисканата сума, като не се касае за единично и инцидентно деяние, а за добре обмислено, трайно поведение. Пред съда са представени от защитниците му две 2 епикризи /от 15.02.2016г. и от 28.02.2008г./ и е разпитана свидетелка А.Д., с която живее на семейни начала, която е установила наличие на хронични негови заболявания, свързани със синусите /за което му е направена операция/, възпалителни процеси, наличие на контузия – разкъсан мускул в задната част на крака, заболяване на лакетната става, проблеми със стомаха – рефлукс, заболяване на черния дроб, изискващо специален хранителен режим, чието състояние се обостря при нервно напрежение.

Срещу така постановения акт Р. е подал жалба, по която делото е било насрочено от Апелативния съд не в законоустановения три дневен срок, а девет дни по-късно – на 11.06.2019г. На заседанието е представено изготвено на 7.06.2019г.становище на лекар на МЦ към сектор Арести, въз основа на направено на 5.06.2019г. изследване на кръвта на ищеца, сочещо многократно надхвърляне на референтните стойности на билирубина.

Защитата е поискала съдебно-медицинска експертиза за установяване дали е налице съвместимост на условията в ареста със здравословното му състояние. Били изтъкнати и необходимостта от грижи за децата и близките. Съдът отхвърлил направените искания и потвърдил наложената мярка за неотклонение с определение от 11.06.2019г. при наличие на особено мнение на член на състава. Мнозинството се е мотивирало с показанията на свидетеля А., който е разпитван многократно и с показанията на свидетелката В. /“младши инспектор“ в общината/, която е заявила, че е била изготвила разрешението за строеж, което след подписване от главния архитект, занесла на ръководителя на отдела – свидетелката В., но тя казала, че трябва да се постанови отказ. Според свидетеля Г., когото А. потърсил за помощ, той се срещнал двукратно със свидетелката В. /началник отдел/, като на втората среща обсъждали сумата от 50 000лв., срещу която тя би съдействала за положително разрешение. На предложението на А. да даде сумата на два пъти по 25 000лв, тъй като била непосилна за него, тя отговорила, че ще си помисли. Свидетелят З. – по молба на А. - се обърнал към Д., който бил в близки отношения с Р.. Между З. и Д. били проведени множество срещи, при които А. показал носената от него сума от 60 000лв., която трябвало да даде, за да получи чаканото разрешение. Според свидетелите З. и Б., след предаване на сумата от А. на Д., лично Р. придружил З. до кабинета на Б. и демонстрирал воля за издаване на разрешението. Според особеното мнение – в преписката не се съдържат данни, които покриват изискванията за „обосновано предположение“за извършване на престъплението, за което е повдигнато обвинението на Р., защото няма доказателства той да е получил или поискал пари или нещо, което не му следва, за да упражни влияние върху свидетеля Б. и на този етап не можа да се преценява дали не е налице провокация към извършване на престъпление.

С молба вх.№ 4456 от 15.07.2019г. защитата на обвиняемия е поискала в досъдебното производство да бъде назначена медицинска експертиза за установяване на актуалното здравословно състояние на Р.. След положителен доклад на следователя от 24.07.2019г., с Постановление от 31.07.2019г.на Прокурор са дадени такива указания.

На 1.08.2019г. защитата поискала промяна на наложената мярка за неотклонение, акцентирайки на здравословното състояние на Р. и на изминалият период от време, през който не е била доказана неговата съпричастност към деянието. Заседанието било проведено 3 след 18 дни – на 19.08.2019г. Към този момент експертиза все още не е била назначена /пред вид липса на вещи лица, които да са на работа през летните месеци/ и съдът е отказал назначаването й. Той е изменил мярката за неотклонение „задържане под стража“ в „парична гаранция“ от 3 000лв. с два решаващи довода – бездействието на прокуратурата да назначи експертиза, след като е установено, че Р. страда от заболяване и периодът от повече от два месеца, през които той е задържан и преценката на реалната обществена опасност на обвинението с оглед евентуалното наказание, което може да бъде наложено /„лишаване от свобода“ до 6 години, или „глоба“/ и принципът, че мярката за неотклонение не следва да е по-тежка като ефект от действително наложеното наказание. Срещу определението са били подадени както протест, така и частна жалба, защото защитата е считала, че не следва да бъде налагана мярка за неотклонение поради липса на данни за съпричастност към инкриминираното деяние. Апелативният съд на 29.08.2019г. е приел заключение на изготвена съдебно-медицинска експертиза, според която при норма от 5.0-21.0 на общия билирубин, при Р. той е бил 46.3. Съгласно заключението - при пациентите, страдащи от „синдрома на Ж.“ е важно избягването на следните рискови фактори - дехидратация, стрес, интеркурентно заболяване. Специфично лечение се прилага при стойности над 100 мкмол/л.

Според експерта – за Р. се налага диагностично уточняване с наблюдение и изследвания в Клиника по Гастроентерология в неотложен порядък. Той страда и от „гастроезофагеална рефлуксна болест“, за която се изисква ендоскопско изследване. Здравословното му състояние е задоволително, но е необходимо стартиране и провеждане на лечение. Към момента – заключението е, че състоянието на Р. позволява престой в ареста, но се препоръчва хоспитализация в болнично заведение със специализирана Гастроентерологична клиника. Съдът е увеличил размера на гаранцията на 150 000лв. след извод за - обезпечаване с косвени доказателства на обоснованото предположение за извършване на деянието – свидетелски показания, протокол за претърсване и изземване на автомобила на обвиняемия Д., в който е намерена сумата от 60 000лв. Прието е за основателно възражението на защитата за липса на надграждане на доказателствения материал близо 3 месеца след първоначалната мярка – относно основния спорен въпрос – за финансова уговорка между обвиняемите Р. и Д.. Прието е и че е намалял рискът от криминогенно поведение.

Гаранцията е определена при съобразяване на имотното състояние на Р., спецификата на подозираната престъпна проява, размера на инкриминираната сума, данните за тенденциозно поведение в ущърб на инвеститора и недобрите характеристични данни /събрани чрез показанията на свидетелите К. за искан от жалбоподателя подкуп още докато е бил служител на РИОКОЗ Пловдив/.

На 3.09.2019г. Р. бил освободен от ареста. На 7.10.2019г.той е подал молба до ОИК [населено място] за предсрочно прекратяване на пълномощията му на кмет, на основание чл.42, ал.1, т.1 ЗМСМА /оставка/.

При теза факти, въззивният съд е приел за неоснователен довода за допуснато нарушение на чл.5, пар.1, б. „с“ ЕКЗПЧ поради липса на „обосновано предположение“за извършване на престъпление. Посочил е, че жалбоподателят не твърди при вземане мярката за неотклонение „задържане под стража“, да не е обсъдено наличието на „обосновано 4 предположение“, а се твърди неговата реална липса, с позоваване на особено мнение на член на съдебния състав. Според въззивният съд – наличието на обосновано предположение следва от изложените от съдебните състави мотиви, в които подробно са обсъдени всички събрани по делото за периода от образуване на ДП № 9/2019г. през м.01. до задържането на Р. в края на м.05.2019г. доказателства, включително показанията на свидетелите, протоколите за изземване, използваните СРС.