Определение № 4231 от 10.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4231 гр. София, 10.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангел Д. Гагашев като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Частно наказателно дело № 20251100207644 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производството се движи по реда на чл. 213, ал. 5, вр. ал.4 и сл. от НПК.

Образувано е по повод жалба на М. Д. И., ЕГН **********, против Постановление на Софийска градска прокуратура (СГП) от 01.09.2025 г. за отказ за образуване на досъдебно производство по прокурорска преписка № 17678/2025 г. по описа на СГП, което постановление е било потвърдено с Постановление на Апелативна прокуратура – София от 31.10.2025 г.

Жалбоподателката изразява несъгласие с изводите на прокуратурата, като предвид изнесените в жалбата възражения може обосновано да се предположи, че иска отмяна на обжалваното постановление и връщане на преписката в СГП за образуване на досъдебно производство по нея.

Софийски градски съд, като се запозна с материалите по преписката и обсъди възраженията на жалбоподателката, в пределите на правомощията си по чл. 213, ал. 5 и ал. 6 от НПК, направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок от лице, имащо активна процесуална легитимация по смисъла на чл. 213, ал.4, вр. ал.1 от НПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Прокурорска преписка № 17678/2025 г. по описа на СГП е образувана по повод изпратени от Апелативна прокуратура – Варна по компетентност материали, съдържащи сигнал на жалбоподателката М. Д. И. относно 1 евентуално извършено противоправно поведение на магистрати. С постановление от 01.09.2025 г. на зам. градски прокурор по тази преписка е постановен отказ да се образува досъдебно производство. В мотивите на акта си прокурорът сочи, че сигналът съдържа неясни, хаотични и неконкретизирани твърдения, като в него се цитират имена на магистрати и служители на ОД на МВР, както и депутати, министри и адвокат, без да се сочат каквито и да било доказателства в подкрепа на тези твърдения.

Прокурорът акцентира, че сигналът не съдържа каквото и да е било конкретно описание на противоправно поведение на магистрат или друго лице, което да бъде подведено под нормата на определен престъпен състав от НК.

Същевременно прокурорът застъпва и становището, че дейността на магистратите е охранявана от предвидения в закона техен функционален имунитет, който ги предпазва от наказателна отговорност за действията им, извършени при изпълнение на служебните им задължения, освен ако не се касае за умишлено престъпление.

Постановлението е било обжалвано от жалбоподателката М. И. пред Апелативна прокуратура – София, която с Постановление от 31.10.2025 г. потвърдила отказа на Софийска градска прокуратура.

Настоящият съдебен състав намира обжалваното Постановление на СГП от 01.09.2025 г. за законосъобразно и правилно, поради което следва да го потвърди.

Съгласно чл. 207, ал.1 от НПК досъдебното производство се образува, когато е налице законен повод и има достатъчно данни за извършено престъпление. Данните по смисъла на НПК следва да се разбират като конкретна информация за настъпили в обективната действителност конкретни факти и събития, които биха могли да бъдат квалифицирани като елементи от състав на конкретно престъпление по смисъла на Особената част на НК.

Съгласно чл. 211, ал.1 от НПК данните следва да са достатъчни, т.е. да позволяват да се направи разумно предположение, че е извършено престъпление. Разбира се, не винаги подателят на сигнала до прокуратурата разполага с пълната информация за деянието, което намира за престъпно и за чието разследване сезира компетентните органи, затова законът позволява да се извърши предварителна проверка на информацията, изнесена в сигнала. За да бъде направена тя обаче, сигналът до прокуратурата все пак следва да 2 съдържа някаква фактология за това кой, кога, какво и как е извършил. В тази връзка безспорно следва да се има предвид и разликата между информация за настъпил конкретен факт или събитие, и излагането на твърдения и умозаключения – последните винаги са резултат от мисловната дейност на човека при опита му да открие причинно-следствена връзка между отделни факти и събития, използвайки законите на формалната логика.

В настоящият случай сигналът на жалбоподателката М. И., подаден по електронна поща, съдържа предимно твърдения и умозаключения за действия, респ. бездействия на магистрати и полицейски служители, извършени от тях в кръга на служебните им задължения – според нея както за да й навредят, така и за да извлекат за себе си ползи и облаги. Сигналът е конкретен единствено по отношение на лицата, срещу които е подаден, както и по отношение на някои преписки, дела и наказателни производства, изрично посочени от нея като номера. В него липсва обаче по-важната информация – описанието на конкретните факти, събития, действия и/или бездействия на посочените от жалбоподателката конкретни лица, които тя инкриминира, и на базата на които тя извежда своите твърдения и умозаключения. Липсата на конкретна фактология в сигнала за това кога, какво точно и как са направили посочените от нея лица, прави невъзможно аргументиране наличието на разумно предположение за осъществяване на твърдяното от И. тяхно неправомерно поведение, а още по-малко – за съставомерност по някой от текстовете на Особената част на НК. Затова е неоснователен и упрекът на жалбоподателката, че по сигнала й не е била извършена дори предварителна проверка – предвид непосочването в сигнала на конкретни доказателства в подкрепа на изложените там твърдения, и предвид липсата на каквато и да е конкретизация за това кой (конкретно лице/лица), кога, къде, какво точно и как е направил, абсолютно невъзможно е търсенето и установяването на евентуални доказателствени източници.

Настоящият съдебен състав е съгласен и с уточнението, направено от прокуратурата касателно функционалният имунитет на магистратите.

Защитата на магистратите от наказателно преследване за действия, извършени при упражняване на служебните им задължения, е гаранция за тяхната независимост и формиране на вътрешното им убеждение единствено на базата на закона и установените факти, а само по този начин може да се гарантира правилно прилагане на закона в защита на гражданите и техните лични и 3 обществени права и интереси. Поради важността на тази му функция имунитетът не се прилага единствено и само, ако се установи, че магистратът умишлено е извършил конкретни противоправни действия. Ето защо, доколкото умисълът намира обективно проявление в конкретно човешко поведение, изводи за наличието му могат да се правят, ако се посочат конкретни данни за такова – кой, кога, какво и как е направил, респ. не е направил. В конкретният случай това е особено важно, като се има предвид, че по признанието на самата жалбоподателка, тя е била потърпевша от действия на конкретни магистрати при осъществяване на техни служебни задължения, т.е. логично е да се предположи, че тя ще бъде недоволна от решаването на конкретен правен спор, по който е страна, не по начина, по който тя се е надявала и/или е искала. За съжаление, както бе посочено вече, в сигнала на жалбоподателката И. такава конкретика липсва, като тя е заменена с твърдения и умозаключения, за които не става ясно на основата на какви данни и факти са формирани.

Водим от горните съображения, настоящият съдебен състав на СГС намери, че сигналът на жалбоподателката М. Д. И., ЕГН **********, заведен с рег. № PRB20252994425I по описа на Апелативна прокуратура – Варна, станал повод за образуване на прокурорска преписка № 17678/2025 г. по описа на СГП, не съдържа достатъчно данни за осъществен състав на престъпление от Особената част на НК, поради което реши да потвърди обжалваното постановление като законосъобразно и правилно.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Софийска градска прокуратура от 01.09.2025 г. за отказ да се образува досъдебно производство по преписка № 17678/2025 г. по описа на СГП.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4