Решение № 200 от 27.10.2022, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно гражданско дело 277/2022
- Вид
- Решение № 200
- Подписан
- 27.10.2022
- В сила
- 13.07.2023
- Състав
- МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПОЛЯ ДАНКОВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 200 гр. Ловеч, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:
ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20224300500277 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази:
Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК Постъпила е въззивна жалба № 260625/10.05.2022 г. от ДФ „Земеделие“ - С., чрез пълномощника юрисконсулт Л. Х., против решение № 260009/21.04.2022 г. по гр.д. № 2121/2020 год. на Районен съд - Ловеч, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от ДЪРЖАВЕН ФОНД “ЗЕМЕДЕЛИЕ”, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление : гр.С., бул.”Ц.Б. III” № 136, с адрес за призоваване : гр.П., ул.“В.Л.“№1 срещу ответника Д. Н. В., ЕГН **********, с адрес: с.К., обл.Ловеч, ул.“Ц.“ № 47, иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 и чл.124, ал.1 от ГПК за признаване на установено, че
ДФ
„Земеделие" има изискуемо вземане срещу Д. Н. В. за сумата в размер на 20 954,27 лв. – главница, лихва за забава в размер на 2 327,69 лв. за периода от 29.05.2015 год. до 07.11.2019 год., лихва за забава в размер на 249,64 лв. за периода от 17.12.2015 год. до 07.11.2019 год., лихва за забава в размер на 2 1
159,71 лв. за периода от 15.05.2016 год. до 07.11.2019 год., лихва за забава в размер на 305,45 лв. за периода от 20.12.2016 год. до 07.11.2019 год., лихва за забава в размер на 62,94 лв. за периода от 07.02.2017 год. до 07.11.2019 год., лихва за забава в размер на 1981,37 лв. за периода от 27.03.2017 год. до 07.11.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 08.11.2019 год. до изплащане на вземането, присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 1137/11.11.2019 год. по ч.гр.дело № 2183/2019 год. по описа на РС-Ловеч.
Със същото решение е отхвърлена като неоснователна претенцията на ДФ “ЗЕМЕДЕЛИЕ” срещу ответника Д. Н. В. за заплащане на всички разноски в исковото и заповедното производство съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК и оставено без уважение направеното при условията на евентуалност възражение на пълномощника на ищеца юрисконсулт Л. Х. за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника на основание чл.78, ал.5 от ГПК.
С атакуваното решение ищецът ДФ “ЗЕМЕДЕЛИЕ“ е осъден на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на ответника Д. Н. В. сумата в размер общо на 2 165.00 лв., представляваща направени съдебно-деловодни разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Във въззивната жалба са изложени съображения, че обжалваното решение на ЛРС е постановено в противоречие с материалния закон и неправилно тълкуване на разпоредбите на сключения между страните договор. Твърди, че от анализа на събраните по делото доказателства следва извод, че земеделският стопанин не е изпълнил задължението си да прилага мерките, за които е получена помощта за 5 години, считано от датата на първото кандидатстване по съответната мярка. Счита, че при констатираното неизпълнение на мерките и схемата в срока по т.3.5 от договора, ответникът следва да възстанови получените средства, ведно със законната лихва от датата на получаването им за съответната година. Изтъква подробни доводи в тази насока, като цитира и съдебна практика. Моли съда да отмени решението на ЛРС като неправилно и постанови ново по същество, с което осъди Д. Н.
В. да заплати на ДФ “ЗЕМЕДЕЛИЕ” исковите суми, като му присъди и направените разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от Д. Н. В., чрез адв. С. Л.. В него изразява становище, че постановеното от ЛРС решение е валидно, допустимо, правилно, обосновано и моли същото да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски за въззивната инстанция. Излага подробни съображения, като анализира 2 договорните отношения между страните и твърди, че мярката е била спазвана в целия договорен период, вкл. в един и същ обект, в който продължава да отглежда без прекъсване бройлери съгласно поетите задължения и установени правила. Счита, че цитираната във въззивната жалба съдебна практика не касае идентичен случай.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от гл. юрисконсулт Л. Х., която поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея основания и моли за присъждане на направените по делото разноски в настоящето производство съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемият редовно призован не се явява в съдебно заседание. Чрез упълномощения адв.С. Л. моли съда да остави без уважение въззивната жалба и потвърди първоинстанционното решение като валидно, правилно и допустимо. Поддържа представения отговор, в който са изложени подробни съображения и прави искане за присъждане на разноски във въззивното производство съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания.
Решението на РС Ловеч е валидно и допустимо.
Ловешкият окръжен съд, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Производството по гр.д. № 2121/2020 г. на РС Ловеч е образувано по постъпила искова молба от ДФ „Земеделие“ – С. срещу Д. Н. В. с правно основание чл.415, ал.1, във вр. с чл.422, ал.1 ГПК. В нея ищецът излага, че Д.
Н. В. е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 583403 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/. Твърди, че нa 20.04.2015 год. последният е подал Заявление за "Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците" № 11/583403/00**** по мярка Б) Гарантиране на оптимално хранене на птиците, чрез заместване на животински протеини от бозайници и рибно брашно с растителни протеинови заместители и незаменими аминокиселини за 10 000 бр. бройлери. Със заявлението ответникът е декларирал, че е запознат с условията и реда, посочени в Указанията за прилагане на схемата за държавна помощ, приети с Протокол № 77/23.03.2015 год. на УС на ДФ „Земеделие", като е подписал и обща декларация, че е уведомен за характера на помощта, която ще получи представляваното от него предприятие, като се задължава да изпълнява доброволно поетите ангажименти за период от 5 години, считано от датата на първото кандидатстване по съответната мярка.
Излага, че след одобряване на заявлението за подпомагане на ответника, на 27.05.2015 г. между ДФ „Земеделие" и Д. Н. В. е сключен Договор № 11/583403/00**** за предоставяне на Държавна помощ "Помощ за 3 реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците" през 2015 год. Изтъква, че съгласно т.3.5 от договора и т.10.3 от Указанията за прилагане на схемата за държавна помощ, земеделският стопанин се е задължил да прилага мерките, за които е получена помощта, за период от най-малко 5 години, считано от датата на първото кандидатстване по съответната мярка и да представя в срок специфичните документи, удостоверяващи прилагането и изпълнението на мерките за хуманно отношение към птиците. Твърди, че размерът на държавната помощ по мярка Б от договора за 2015 г. е 5 239.58 лв. и същата е изплатена на 29.05.2015 год.
Позовава се на т.8.2. от Указания за схема на държавна помощ "Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците", приети с Решение на УС на ДФ "Земеделие" с Протокол № 77 от 23.03.2015 г., утвърдени от Министъра на земеделието и храните, съгласно която ДФ "Земеделие" сключва договор с бенефициента за предоставяне на помощта, като за всяко следващо кандидатстване се сключва анекс. Според т.8.7. за всяко следващо кандидатстване бенефициентът подава ново заявление и прилага съотносимите документи, като земеделските стопани птицевъди се ангажират да прилагат мерките, за които е получена помощта за период от най-малко 5 години, считано от датата на първото кандидатстване.
Изтъква, че изпълнението на ангажимента от земеделския стопанин не е обвързано с финансово подпомагане от ДФ „Земеделие" през целия 5 годишен период.
Твърди, че съгласно подписания Анекс № 1 от 15.12.2015 год. за предоставяне плащане за II транш за 2015 год. е направено изменение в размера на държавната помощ по Мярка Б, като е увеличен със сумата в размер на 641,45 лв. и същата е изплатена на 17.12.2015 год.
Ищецът излага, че на 21.03.2016 год. Д. Н. В. е подал Заявление за "Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците" №11/583403/0065490 съгласно Указания за схема на държавна помощ "Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците", приети с Решение на УС на ДФ "Земеделие" с Протокол № 94 от 25.02.2016 год., утвърдени от Министъра на земеделието и храните по мярка Б) Гарантиране на оптимално хранене на птиците, чрез заместване на животински протеини от бозайници и рибно брашно с растителни протеинови заместители и незаменими аминокиселини за 12 000 бр. бройлери. Впоследствие между страните са подписани Анекс № 2 от 09.05.2016 год. и Анекс № 3 от 09.12.2016 год. относно размера на държавната помощ по мярка Б, както и споразумение за прихващане от 09.05.2016 год., с което е прихваната сумата от 128.14 лв. (главница и лихва).
Ищецът твърди, че на 13.05.2016 год. на ответника е преведена сумата от 6 205.08 лв., на 20.12.2016 г. - 1 059.35 лв. С Анекс №4 от 27.01.2017 год. за предоставяне плащане за III транш за 2016 год. е отново е направено изменение в т.1.1., буква Б от договора, като размерът на държавната помощ по Мярка Б се увеличава със сумата в размер на 228.64 лв. и същата е 4 изплатена на 07.02.2017 год.
Ищецът излага, че на 08.02.2017 год. Д. Н. В. е подал Заявление за "Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците" №11/583403/0100910 съгласно Указания за схема на държавна помощ "Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците", приети с Решение на УС на ДФ"Земеделие" с Протокол № 94 от 11.01.2017 год., утвърдени от Министъра на земеделието и храните по мярка Б) Гарантиране на оптимално хранене на птиците, чрез заместване на животински протеини от бозайници и рибно брашно с растителни протеинови заместители и незаменими аминокиселини за 12 000 бр. бройлери. Твърди, че на 27.03.2017 год. на ответника е изплатена сумата в размер на 7 589.17 лв. след подписването на Анекс № 5 от 21.03.2017 год. относно размера на държавната помощ и Споразумение за прихващане от 21.03.2017 год.
В исковата молба се твърди, че на 19.03.2018 год. Д. Н. В. отново е подал Заявление за "Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците" №11/583403/0140848 съгласно Указания за схема на държавна помощ "Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците", приети с Решение на УС на ДФ "Земеделие" с Протокол № 122 от 16.01.2018 год., утвърдени от Министъра на земеделието, храните и горите по мярка А) Използване на фуражи, съдържащи деоксиниваленол не повече от 2,5 мг/кг и мярка Г) Намаляване на емисиите на амоняк с 30% (гарантиране на концентрация на NH3 до 14 ррm), чрез добавяне в постелята на силикатни минерали (перлит, алуминосиликати – каолин, бентонит, зеолит и др.) за 20 000 бр. бройлери. Приложил и Обща декларация, като в т.9 от нея бенефициерът е декларирал, че за предходните две финансови години, 50% от приходите му на представляваното от него предприятие са от реализирани продажби от птицевъдство, отговарящи на Класификацията на икономическите дейности (КИД). Към заявлението ответникът представил ГДД по чл.50 от ЗДВДФЛ за 2015 и 2016 финансови години, а не за 2016 г. и 2017 г. финансови години.
Ищецът твърди, че със Заявление вх. № 02-110-6500/1915 от 05.11.2018 год. Д. Н. В. оттеглил Заявлението от 19.03.2018 год., тъй като е прекратил регистрацията си като земеделски производител от 01.08.2018 год. При извършена справка в „Регистър животни и пчелини" е установено, че ЖО №5550-0238 е собственост на „Премиум Чикън България"ЕООД от 03.08.2018 год. Счита, че с непредставяне на доказателства, че за предходните две финансови години 50% от приходите му на представляваното от него предприятие са от реализирани продажби от птицевъдство, прекратяването на регистрацията като земеделски стопанин и последващото оттегляне на заявлението за 2018 год., ответникът е нарушил изпълнението на задължението си по т.3.5. от договора. Ищецът се позовава на т.4.5. от 5 договора, съгласно която при констатиране на неизпълнение на мерките по схемата в срока по т.3.5. от договора, независимо от неговия характер и времетраенето на извършването му, земеделският стопанин възстановява получените средства по мярката, ведно със законната лихва от датата на получаването им за съответната година.