Определение № 646 от 21.10.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 646 гр. В=, 21.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В= в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЙМ като разгледа докладваното от ВЙМ Гражданско дело № 20261300100521 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Ц. А. И. от гр.Г., обл.В=, ЕГН : **********,чрез адв. И. И. против ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“, поделение „Е. С.“. В исковата молба се твърди, че наследодателят му АС И. е бил служител на ответното предприятие и е починал вследствие на претърпяна трудова злополука при изпълнение на възложена работа по наряд с контактна мрежа под напрежение. Претендира се обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на левовата равностойност на 200 000 евро.

Ищецът е квалифицирал правно претенцията си по чл. 49 от ЗЗД.

Съдът, след като се запозна с изложените в исковата молба фактически обстоятелства, прие за установено следното :

Правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на изложените от ищеца факти и обстоятелства (основанието и петитума на исковата молба), а не от посочената от него правна норма.

В случая се твърди, че вредоносният резултат (смъртта) е настъпил при изпълнение на трудовите задължения на наследодателя в рамките на съществувало трудово правоотношение с ответника.

Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в Решение № 111 от 27.05.2011 г. на IV ГО на ВКС по гр. д. № 468 / 2010 г., отговорността на работодателя при смърт на работник или служител вследствие на трудова злополука се основава на трудовото правоотношение между предприятието и починалото лице. Именно това правоотношение определя правното основание на спора като такова по чл. 200 от КТ, без значение, че близките, на които са причинени неимуществени вреди от смъртта на работника, не се намират в трудовоправна връзка с работодателя. В тези хипотези общата разпоредба на чл. 49 от ЗЗД е неприложима, тъй като е налице специален законов ред, уреждащ безвиновната и обективна отговорност на работодателя за вреди от трудова злополука.

Това разбиране е трайно възприето в практиката на ВКС (в т.ч. Решение № 125 от 19.10.2018 г. по гр. д. № 4488 / 2017 г. на IV г.о. на ВКС), според която 1 специалната разпоредба на чл. 200 КТ дерогира приложението на общия деликтен състав по ЗЗД, щом увреденото лице е имало качеството на работник или служител при ответника и увреждането е настъпило по повод изпълнението на трудовите му функции.

С оглед на горното, предявеният иск черпи своето правно основание от чл. 200 от КТ.

Съгласно постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК Определение № 405 от 10.05.2023 г. по гр. д. № 345 / 2023 г. на III г.о. на ВКС, исковете на наследници на починал работник за обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука представляват трудови спорове по смисъла на чл. 357, ал. 1 от КТ и за тях важат правилата за родова подсъдност на трудовите дела.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 103 от ГПК, всички трудови дела са родово подсъдни на Районния съд като първа инстанция, независимо от цената на иска.

Следователно настоящото производство пред Окръжния съд е образувано при липса на родова подсъдност. Делото следва да бъде прекратено пред настоящата инстанция и изпратено по подсъдност на надлежния компетентен Районен съд-В=.

Водим от горното и на основание чл. 118, ал. 1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 521 / 2026 г. по описа на В=ски окръжен съд.

ИЗПРАЩА делото по родова подсъдност на Районен съд – гр. В= за разглеждане.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Окръжен съд – В=: _______________________ 2