Решение № 1195 от 27.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1195 гр. София, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело № 20241000502046 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение № 51 от 28.03.2024 г., постановено по гр. дело № 289/2023 г. на Окръжен съд-Видин, ответното застрахователно АД „ОЗК-Застраховане“ е осъдено да заплати на основание чл. 432, ал.1 от КЗ на ищеца Л. П. Л. сумата от 150 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, както и сумата от 2 819 лв. - обезщетение за имуществените вреди от ПТП, настъпило на 15.05.2023 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 30.06.2023 г. до окончателното изплащане. Със същото решение искът за неимуществени вреди за разликата над сумата от присъдените 150 000 лв. до пълния предявен размер от 300 000 лв. е отхвърлен, като неоснователен.

Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни, които в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалват с оплаквания за 1 неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост.

Ищецът Л. Л. обжалва решението в отхвърлената му част като поддържа, че от процесното ПТП е получил изключително тежки травматични увреждания, претърпял е седем операции, психичното му състояние се променило негативно, продължавал да търпи болки и страдания, изпитвал страх от придвижване с автомобил, станал неспокоен и тревожен, някои от травмите още не са отшумели, а за други прогнозите са, че ще останат за цял живот. Ето защо моли решението в отхвърлената част да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което исковата претенция да бъде уважена в пълния предявен размер.

Ответното ЗАД „ОЗК-Застраховане“ обжалва решението в частта, в която искът за претърпените от ищеца неимуществени вреди е уважен за разликата над 100 000 лв. до присъденият размер от 150 000 лв., както и в частта, с която е уважен искът за лихвата, считано от 30.06.2023 г. до окончателното изплащане. Излага съображения, че така присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишено, претърпените от ищеца травми не са изисквали значителен възстановителен период, не се налагат със сигурност нови оперативни интервенции. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е ценил изготвената по делото съдебнопсихологична експертиза, като същата не доказвала съществени промени в психиката на ищеца. По отношение на присъдената лихва жалбоподателят се навеждат доводи, че застрахователното дружество не е изпаднало в забава, поради което и не дължи обезщетение в размер на законната лихва.

Страните взаимно оспорват жалбите си.

Съдът, като взе предвид инвокираните от страните възражения и доводи и като съобрази събраните по делото доказателства в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

По делото няма спор относно фактите, а и при съвкупна преценка на събраните доказателства се установява, че на 15.05.2023 г. около 09:20 ч. на път 1-1 при км. 61-000, преди с. Руженци, застрахованият при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на т. а. „Мерцедес“, модел „Актрос“ с per. № ********, с прикачено полуремарке, виновно предизвикал 2 пътно-транспортно произшествие с управлявания от ищеца Л. П. Л. л. а.

„Дачия“, модел „Докер“, с per. № *******. В резултат ищецът получил масивна кръвозагуба и множество телесни увреждания, описани в заключението на съдебно-медицинската експертиза. Извършени са седем оперативни интервенции, повечето от които животоспасяващи.

Възстановителният период след всяка от тях е бил с различна продължителност, като с изключение на травмата на ръката, той е приключил към настоящия момент. По отношение на левия горен крайник, чиято функционалност не е възстановена, изгледите за пълно оздравяване не са оптимистични. При нормално протичащ оздравителен процес поставената в него планка подлежи на премахване, т.е. необходимо е ищецът да се подложи на още една операция.

От заключението на съдебно-психологическата експертиза се установява, че ищецът изпитва неспокойствие от преминаващи край него големи превозни средства, както и тревога от промяната на начина му на живот и ограничените социални контакти, но въпреки инцидента той е успял да се съхрани психически и емоционално. Според експерта при ищеца не се наблюдават психическа и емоционална нестабилност, които да са причинени от процесното ПТП и да се нуждаят от лечение, като притесненията, за които той съобщава, следва да отшумят.

Пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателствени средства посредством разпит на св. В. П. М. и св. Е. Й. Д., от които се установяват преживените страдания от ищеца по повод множеството операции, които е претърпял, болките през възстановителния период, промяната в поведението и в живота му след инцидента. Според показанията на св. М. лявата ръка на ищеца не била раздвижена и той не можел да я ползва, вдигал я до средно положение, но китката е висяща, не може да захваща, много трудно задържа чиния, чаша или друг предмет.

При така изяснената фактическа обстановка страните във въззивното производство не спорят и по извода от правна страна, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя на делинквента по застраховка „гражданска отговорност“ по предявения срещу него пряк иск от пострадалия, чрез изплащане на обезщетение за поправяне на неимуществените вреди от непозволеното увреждане. Спорен е единствено 3 въпросът относно справедливия размер на така дължимото се обезщетение.

Както това изрично е прието в Постановление на Пленума № 4/1968 г. на ВС, правилното прилагане на материално-правната норма на чл. 52 от ЗЗД изисква да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от пострадалото лице, но и на всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите. Настоящият въззивен състав отчита на първо място вида и характера на причинените увреждания и търпените от тях болки и страдания.

По-специално, съдът взе предвид масивната кръвозагуба /по медицински данни 1700мл/, което увреждане е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота, преодоляно чрез кръвопреливане, осъществявано многократно в първите дни след инцидента, двумоментното разкъсване на слезката, довело до оперативното отстраняване като единствен начин за лечение, с време за възстановяване от около 30-45 дни, счупванията на ребрата в ляво по две линии от 2-ро до 9-то по задна линия и от 5-то до 9-то по подмишнична линия, които увреждания са причинили трайно затруднение на движенията на снагата с оздравителен период около 3 месеца, многофрагментното счупване на лявата мишична кост, причинило трайно затруднение на движенията на горния ляв крайник с оздравителен период от минимум пет месеца, който поради мекотъканните увреждания в конкретния случай е бил значително удължен, частичното разкъсване на голямото було, което е причинило временно разстройство на здравето, не опасно за живота с оздравителен период около 20-25 дни, както и получените рани и охлузвания на ляво рамо и лява мишница. На следващо място, съдът отчете броя и естеството на извършените операции, продължителността на лечението и на възстановителния процес след тях, вкл. дългото обездвижване на ищеца, а така също и съпътстващите физически и психо-емоционален дискомфорт, за които сочат в своите показания разпитаните свидетели. Съдът прецени като правно релевантни и неудобствата, свързани с нуждата от чужда помощ.

Горепосочените обстоятелства съдът прецени и в контекста на възрастта на пострадалия, който е бил на 48 години към датата на събитието. Съдът намира за особено съществено и неосигуреното пълно възстановяване на ръката на ищеца въпреки всички положени усилия, както и неблагоприятните прогнози за пълното оздравяване и възвръщане на ефективността (според експерта възстановяването на движенията в пълен обем е малко вероятно).

4

Същевременно съдът взе предвид, че липсват други усложнения, здравословното състояние като цяло вече е стабилизирано, ищецът е успял да се съхрани психически и емоционално, при него се наблюдават добри адаптивни умения и бързо приспособяване към новите обстоятелства, а притесненията, за които съобщава, че изпитва към момента, следва да отшумят. Не на последно място съдът възприема и икономическата конюнктура в страната, вкл. в контекста на лимитите на отговорността на застрахователите на гражданската отговорност на автомобилистите към 2023 г. като помощен, но обективен критерий при определяне на размера на обезщетението, който не налага завишаването му. Въз основа на всички посочени обективни обстоятелства съдът приема, че в конкретния случай справедливото обезщетение възлиза именно на сумата от 150 000 лв., както е приел и първостепенният съд. Принципът на пълно обезщетяване на всички вреди от деликта налага при репариране на същите да бъдат съобразени не само онези неблагоприятни последици, които са налице към постановяване на решението, но и всички онези болки и страдания, които пострадалият неминуемо ще претърпи в следствие на увреждането и след този момент, без да е необходимо те да са свързани с конкретно изразено влошаване на здравословното състояние. В тази връзка съдът разглежда обстоятелството, че при нормално протичащ оздравителен процес на ищеца ще се наложи да изтърпи поне още една оперативна интервенция - за премахване на поставената планка.

Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху застрахователното обезщетение настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че лихвата се дължи от датата на депозиране на извънсъдебната претенция до застрахователя, когато от негова страна е налице отказ да изплати обезщетението, тъй като това е денят на поканата, след който той изпада в забава. Сроковете по чл. 497, ал. 1, т.1 (от петнадесет дни) и т.2 вр. чл. 496, ал. 1 от КЗ (от три месеца) визират хипотезата, в която застрахователят се забавя с плащането, но не отказва да изпълни задължението си. С цитираните разпоредби законодателят е уредил хипотезата, в която застрахователят приема претенцията за основателна и я удовлетворява, но престацията му се извършва след изтичането на тези разумни срокове. Когато застрахователят изобщо не приема претенцията за основателна, оспорва същата и отказва всякакво плащане по нея, той дължи 5 законна лихва върху главницата, такава, каквато тя бъде определена от съда, ведно със законната лихва, считано от деня, в който е бил поставен в забава, а това, както се посочи, е денят на депозиране на претенцията, респ. на завеждане на щетата. В случая ответното „ОЗК-Застраховане“ ЗАД не е платило обезщетението не защото ищецът не е посочил банковата си сметка (това обстоятелство е изрично признато още с исковата молба), а защото е оспорило правата му и съответно – е отказало да ги удовлетвори чрез извънсъдебно плащане.

Ето защо и поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции в приложение на правомощията по чл. 271 ГПК атакуваното решение в обжалваните части следва да бъде потвърдено.

По постъпилата частна жалба от адв. Д. срещу определение № 234/20.05.2024 г. по гр. д. № 289/2023г. на Окръжен съд-Видин, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното Решение № 51 от 28.03.2024 г. в частта за разноските чрез присъждане на допълнително дължимия ДДС от 2 130,00 лв. върху определеното на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 10 650, 00 лв., съдът намира същата за основателна. Предоставянето на адвокатски услуги вкл. процесуално представителство по дефиниция е възмездно. Този характер на адвокатската дейност не се изменя от обстоятелството, че в определени в закона случаи адвокатът може да предоставя правна помощ без представляваната страна да заплаща хонорара. Това е така, защото и в тези случаи хонорарът се дължи, в определения от съда размер, и се заплаща, но не от представляваната, а от противната страна. Поради това не може да се приеме, че в хипотезата на чл. 38 от ЗА се касае до безвъзмездна доставка на услуга по смисъла на чл.9 ал.1 вр. чл.8 ЗДДС. Съгласно чл.25 ал.2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена. Както се посочи, предоставянето на адвокатската услуга е винаги възмездно, без оглед на това, че възнаграждението ще бъде получено в по-късен момент. Ето защо за регистрираните по ЗДДС адвокати при определяне на размера на адвокатското възнаграждение следва да се начислява и ДДС, тъй като оказаната безплатна правна помощ съставлява облагаема стока или услуга по терминологията на ЗДДС. По изложените съображения обжалваното определение по разноските следва да бъде отменено.