Решение № 217 от 31.10.2025, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Девня, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А.И ИВ. НИКОЛОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ХР. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от А.И ИВ. НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20253120200113 по описа за 2025 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от Т. П. П., ЕГН: **********, срещу НП № BG 07082024 – 5800 – Р 8 – 698 / 14. 01. 2025 г. на Директор НТУ – А – ПИ.

Със същото на жалбоподателя: за нарушаване разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП и на основание чл.

179, ал. 3 А от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 1 800. 00 лв. /хиляда и осемстотин лв./.

Жалбоподателят моли съда да отмени ЕФ, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост. Претендира за присъждане на разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.

Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява лично, не се представлява от процесуален представител. Депозира писмено становище. Поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се 1 представлява от процесуален представител. Депозира писмено становище.

Счита, че жалбата е неоснователна и моли ЕФ да бъде потвърден. Сочи, че същият е законосъобразен, като наложената санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението. Претендира за присъждане на разноски, при прекомерност на такива за другата страна.

ТО – Девня – РП – Варна, редовно призовано, в съдебно заседание не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

В 23. 19 ч. на 07. 08. 2024 г., на ГКПП ***, в землището на с. ***, обл.

***, свид. Г. С. Г. – служител при Териториална дирекция - Митница – София, извършил проверка относно моторно превозно средство - влекач с ДК№*** и водач възз. Т. П. П.. Установил, че в 16. 25 ч. на 10. 07. 2024 г., в землището на гр. Девня, обл. Варна, с устройство № 10072 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, посоченото пътно превозно средство, с обща техническа маса над 12 тона, се движело по път А – 2, км 399 + 703, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно няма валидно подадена тол – декларация или закупена маршрутна карта.

Съставен бил АУАН, предявен и подписан с възражения. В срока по чл.

44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото писмени материали, които кредитира като единни, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата фактическа обстановка и относими към предмета на доказване. Следва да се отчете незаинтересоваността на свидетеля от изхода на делото.

2

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Според тълкуване на Съда на Европейския съюз по дело С – 61 / 23, посоченото в член 9 А от Директива 1999 / 62 / ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17. 06. 1999 г. относно з аплащане на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011 / 76 / ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 . 09.

2011 г., изискването за съразмерност не допуска система от наказания , предвиждаща налагане на санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на такса за ползване на пътна инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, вкл. ко г а т о същата предвижда възможността за освобождаване от административно - наказателна отговорност чрез заплащане на компенсаторна такса с фиксиран размер.

Действително при липса на хармонизация на законодателството в областта на санкциите, държавите - членки са компетентни да изберат такива, които според тях са подходящи, но въпреки това те са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи. Принципът на пропорционалност е част от тези общи принципи, които трябва да бъдат зачитани от националното законодателство, като строгостта на наложената санкция трябва да бъде в съответствие с тежестта на нарушението, което има за цел да санкционира.

Посоченият принцип изисква не само наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, но и при определянето на санкцията да се отчитат конкретните обстоятелства по случая. В този смисъл Съдът на Европейския съюз е съобразил и обстоятелството, че чл. 179 от ЗДвП е част от с истема от санкции, включваща и възможност за освобождаване от отговорност със заплащане на компенсаторна такса, която сама по себе си също е с фиксиран размер.

Ето защо се налага резонния извод, че нормата следва да остане неприложима, за да се осигури пълният ефект на правото на Европейския съюз, спазвайки принципите в тази насока.

3

Горното е достатъчно и самостоятелно основание да се отмени атакуваното НП, но за пълнота следва да бъде добавено и следното:

Не подлежи на съмнение, че в 16. 25 ч. на 10. 07. 2024 г., в землището на гр. ***, обл. ***, с устройство № 10072 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, моторно превозно средство влекач с ДК№ ***, с обща техническа маса над 12 тона, се движело по път А – 2, км 399 + 703, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно няма валидно подадена тол – декларация или закупена маршрутна карта.

Същевременно по никакъв начин не се доказа, че във визираните време и място, водач е бил възз. Т. П. П.. Това, че той е управлявал същото моторно превозно средство в следващи момент и място - в 23. 19 ч. на 07. 08. 2024 г., на ГКПП Гюешево, в землището на с. ***, обл. ***, по никакъв начин не го прави отговорен за вмененото му нарушение. Изводът на актосъставителят – свид. Г.

С. Г. – служител при Териториална дирекция - Митница – София, не е подкрепен с никакви доказателства. Видно от показанията на това лице в съдебна зала в качеството на свидетел, не са били събрани никакви доказателства за това нарушение, а водеща е била информацията на електронната система, която обаче е отразила време, място, моторно превозно средство, липса на заплащане, но по никакъв начин не индивидуализира кой е водача.

В конкретния случай е ангажирана административно – наказателната отговорност на физическо лице, като съгласно визираните чл. 139, ал. 7 и чл.

179, ал. 3 А, и двата от ЗДвП, се изисква то да има качеството водач, т. е. следва по безспорен и категоричен начин въззиваемата страна да докаже това.

Това не само липсва, но не са налице никакви доказателства в тази насока.

Наложилата се практика да се санкционират лица, управляващи конкретно моторно превозно средство във време и място различно от приетото като нарушение, не може да бъде споделена от съда. Ноторно известно е, че ангажирането на административно – наказателната отговорност изисква категорично и безпротиворечиво доказване на извършеното нарушение, каквато безспорност в конкретния случай липсва.

Изложеното се е наложило като константна практика по абсолютно 4 идентични случаи на Административен съд – Варна, а и на множество други също административни съдилища в Република България, като настоящия състав ще посочи единствено последните, а именно Решение № 4635 / 28. 04.

2025 г. по КАНД № 521 / 2025 г. на Административен съд – Варна, Решение № 1841 / 17. 02. 2025 г. по КАНД № 2314 / 2023 г. на Административен съд – Варна, Решение № 1664 / 13. 02. 2025 г. по КАНД № 1817 / 2024 г. на Административен съд – Варна.

Съгласно чл. 63 Д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени доказателства, в полза на Т. П. П., ЕГН: ********** следва да се присъди сумата от 550. 00 лв. /петстотин и петдесет лв./, представляваща направени по делото разноски.

С оглед изложеното съдът счита, че разглежданото НП следва да бъде отменено, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № BG 07082024 – 5800 – Р 8 – 698 / 14. 01. 2025 г. на Директор НТУ – А – ПИ, с което на Т. П. П., ЕГН: **********: за нарушаване разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП и на основание чл.

179, ал. 3 А от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 1 800. 00 лв. /хиляда и осемстотин лв./.

ОСЪЖДА Национално тол управление – Агенция – Пътна инфраструктура да заплати на Т. П. П., ЕГН: ********** сумата от 550. 00 лв.

/петстотин и петдесет лв./, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 5