Решение № 287 от 04.10.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Перник, 03.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Диана Мл. Матеева при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20221700500285 по описа за 2022 година при участието на секретаря Ива Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Мария Милушева въззивно гр. дело № 00285 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл. 439 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от С. Б. М., с ЕГН: **********, от:

***, чрез пълномощника й адв. Н. Ц., със съдебен адрес: ***, срещу Решение № 260024 от 19.01.2022 г. по описа на Районен съд - гр. Перник, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от нея срещу „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, с ЕИК:

200644029, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хенри Ибсен“ № 15, иск с правна квалификация чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение С. Б. М. не дължи на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД сумата от общо 2515,94 лева по изпълнителен лист от 09.06.2011 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 8547/2011 г. на РСВарна, от които сумата в размер на 1969,72 лева, представляваща главница по договор за кредитна карта от ***, сключен с „ОББ“ АД, и сумата в размер на 546,22 лева, представляваща договорна лихва за периода от 29.12.2009 г. до 01.06.2011 г..

Със същото решение, ищецът С. Б. М. е осъдена да заплати на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД сумата от 124,00 лв. - направени разноски по делото.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и 1 необоснованост на обжалвания съдебен акт, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявения от въззивния жалбоподател иск бъде уважен. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Възразява се, че съдът не е обсъдил релевираните възражения от страна на ищеца във връзка с нередовното връчване на заповедта за изпълнение, както и относно местната подсъдност на воденото изпълнително дело. Сочи се, че изпълнителното дело е било перемирано на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и съдът неправилно е посочил, че са налице действия, довели до прекъсване на давността. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде уважен иска, като се присъдят и разноските по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна - „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е депозирала писмен отговор на въззивната жалба. В същия излага подробни съображения за правилността и законосъобразността на обжалваното съдебно решение.

Претендират се разноски.

Пернишкият окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца на 09.01.2012г. по молба на ОББ АД и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 09.06.2011г. въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 8547/2011г. по описа на РС – Варна, е било образувано изпълнително дело № 20127180400013 за следните суми:1969,72 лева – главница по договор за кредитна карта от ***, сумата от 546,22 лева – договорна лихва за периода от 29.12.2009г. до 01.06.2011г., сумата от 2

59,29 лева – наказателна лихва за периода от 29.12.2009г. до 01.06.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.06.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 312,21 лева. Твърди се, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на ищцата на 19.11.2015г. – след настъпила перемция по делото и близо четири години след образуване на изпълнителното дело и половин година след влизане в сила на ТР № 2/25.06.2015г., постановено по тълк. Дело № 2/2013г. ОСГТК на ВКС. Уточнява се, че на 29.09.2016г. е депозирана молба от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с която съдебният изпълнител е уведомен, че между дружеството и първоначалния взискател по изпълнителното дело е сключен договор за цесия, във връзка с което дружеството е поискало конституирането му като частен правоприемник, както и е поискано първото по делото изпълнително действие, а именно: налагането на запор. Твърди се, че от датата на образуване на изпълнителното дело – 09.01.2012г. до 29.09.2016г., когато е поискан запор на трудовото възнаграждение на длъжника, по изпълнителното дело няма предприето нито едно изпълнително действие от кръга такива, посочени в горепосоченото тълкувателно решение, а и освен това изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона. Поради това ищецът счита, че задължението му е погасено с изтичането на 3годишен давностен срок, като се развиват подробни съображения за това. Иска се да се признае за установено, че не дължи посочените суми, като се присъдят и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е изразил становище за неоснователност на предявения иск, тъй като е налице прекъсване на погасителната давност, с оглед предприетите изпълнителни действия, като излага подробни съображения в тази насока. В подкрепа на твърденията си посочва и относима съдебна практика – Решение № 37/24.02.2021г. по гр. д. № 1747/2020г. на ВКС, ІV ГО. Претендира и разноски.

От събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства се установява следното:

На 07.06.2011г., по ч. гр. д. №8547/2011г. по описа на Районен съд – гр. Варна срещу С. Б. М. са били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от същата дата и изпълнителен лист от 09.06.2011г., с които С. Б. М. е осъдена да заплати на ОББ АД сумата от 1 969,72 лева, представляваща главница, дължима по Договор за кредитна карта от ***, сумата от 546,22 лева, представляваща договорна лихва за периода от 29.12.2009г. до 01.06.2011г., сумата от 59,29 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 29.12.2009г. до 01.06.2011г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.06.2011г. до окончателното изплащане на вземането, ведно с направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 312,21 лева.

С молба от 09.01.2012г. на ОББ АД и въз основа на издадения изпълнителен лист, пред ЧСИ С.Д., рег. № *** на Камарата на ЧСИ е образувано изпълнително дело №20127180400013.

След образуване на изпълнителното дело, съдебният изпълнител е пристъпил към проучване на имущественото състояние на длъжника, както и е изпратил покана за доброволно изпълнение до последния. Същата е върната невръчена, с удостоверяване от връчителя (в случая – кмета на с. ***, обл. ***), че С. Б. М. е с постоянен и настоящ 3 адрес в с. ***, но от 5-6 години не живее в селото и нов адрес не му е известен.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжника чак на 19.11.2015г., след което по делото са постъпвали плащания от длъжника до 30.08.2016г.

На 13.06.2016г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с която последния уведомява съдебния изпълнител за сключен договор за цесия между него и взискателя по делото „ОББ“ АД, поради което се прави искане за конституиране на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД като взискател по делото.

Молбата е уважена и считано от 28.07.2016г. взискател по изпълнителното дело е „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. С посочената молба, новия взискател е възложил на съдебния изпълнител и правата по чл. 18 ЗЧСИ.

На 29.09.2016г. съдебния изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано в ***, след което по делото регулярно са постъпвали суми за погасяване на дълга.

На 14.10.2019г. по делото е постъпила молба от взискателя, с която е направено искане за извършване на справки, относно имущественото състояние на длъжника, както и за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на последния.

Алтернативно – в случай, че има наложен запор, е направено искане за изпращане на напомнително писмо до работодателя на длъжника.

На 08.11.2019г., след извършена справка за банковите сметки на длъжника, съдебният изпълнител е наложил запор на банковите сметки на длъжника, разкрити в ***.

Междувременно, в резултат на наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в ***, по делото е продължило постъпването на суми за погасяване на дълга.

На 17.03.2021г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя, с която е направено ново искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и за делегиране на правата по чл. 18 от ЗЧСИ. Върху тази молба, съдебният изпълнител е отбелязял, че работодателя изпълнява задълженията си във връзка с наложения запор, като прави съответните удръжки. Последното се установява и от самото изпълнително дело, като последната направена удръжка е с дата 30.09.2021г.

Въз основа на така установените фактически положения, Пернишкия окръжен съд, в настоящия му състав, достига до следните правни изводи:

Спорът между страните се корени в това дали процесните суми са погасени по давност в рамките на висящия изпълнителен процес за тяхното събиране.

Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото 4 основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание. Тези съображения са съобразени с трайната съдебна практика.

В производството по издаване на заповед за изпълнение, законодателят е предвидил редица средства за защита на длъжника. Съгласно чл. 414, ал. 1 ГПК длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение, от което следва правото на кредитора съгласно чл. 415 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си.

Когато обаче възражение не е подадено, респективно е уважен предявеният от кредитора иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в законна сила – арг. чл. 416 ГПК. Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет. Затова неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, оттеглянето му или влизане в сила на съдебното решение по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК имат за последица създаване на стабилитет за заповедта за изпълнение. В случая, издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч. гр. д. № 8547/2011г. по описа на Районен съд - Варна, се ползват с посочените по-горе правни последици. Именно поради това искът по чл. 439 ГПК може да се основа само на факти, настъпили след стабилизирането на изпълнителното основание, послужило за реализиране на принудителното удовлетворяване на кредитора.