Решение № 119 от 02.04.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Благоевград , 02.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Надя Узунова

Румяна Бакалова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20201200501448 по описа за 2020 година

Производството е образувано по подадена въззивна жалба „Водоснабдяване и канализация“, ЕООД, гр. Б. против решение 901932/5.10.2020 г., постановено по гр.д. № 130 по описа на РС-С. от

№

В жалбата са изложени съображения за недопустимост на решението, поради обсъждане на въпроси, които нямат отношение към предмета на спора. В случай, че се счете решението за допустимо се излагат съображения за неговата незаконосъобразност. Посочено е, че съдът не е съобразил наличието на сключен договор между страните за предоставяне на ВиК услуги, предоставянето на такива на ответника и незаплащането им от него.

Пространни съображения са изложени в жалбата и в писмена защита.

Ответникът оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че решението е правилно и законосъобразно, предвид § 9 от ПЗР към ЗИД на ЗВ/ДВ бр.

103/2013 г. изм. и доп. бр. 58/2915 г./

БлОС счита жалбата за допустима. Подадена е от лице с правен интерес 1 срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок:

С атакуваното решение РС е отхвърлил като неоснователни исковете предявени от „В и К“, ЕООД против С. Г. М. за установяване дължимостта на вземанията по заповед за изпълнение на парично задължение № 2973/26.11.2019 г., издадена по ч.гр.д 1290/2019 г. по описа на РС- С. за сумата от 113,75 лв., представляваща стойността на доставена, но незаплатена ВиК услуга за периода 1.1.2019 г. – 31.5.2019 г., както и сумата от 5.98 лв., представляваща лихва за забава за периода от 13.3.2019 г. до 13.11.2019 г.

За да отхвърли иска РС е приел, че за процесния период ищецът не е имал право да предоставя В и К услуги на територията на с. И., тъй като не е била приключила процедурата уредена в § 9 от ПЗР към ЗИД на ЗВ/ДВ бр.

103/2013 г. изм. и доп. бр. 58/2915 г./ по предаването му на публичните активи от Асоциацията по В и К. Публичните активи –публична общинска собственост на Община С. не са били предоставени на Асоциацията към датата на влизане в сила на договора между Асоциацията и ищеца, тъй като Приложение 1 към договора, в което да са описани В и К системите и съоръженията в с. И. липсва по делото, а дори и да е представено, то в него няма как те да присъстват, тъй като окончателния протокол за разпределение на собствеността на активите на основание чл. 13, 15 и 19 от Закона за водите между държавата и общината е подписан по-късно - на 10.1.12019 г. от кмета на Община С. и на 23.1.2019 г. от Министъра на РРБ.

БлОС счита постановеното решение за допустимо, тъй като съдът се е произнесъл видно от диспозитива по допустим иск. Иск, който е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, след подадено възражение от длъжника в предвидения от закона в чл.414, ал. 2 ГПК срок предвид, че възражението е подадено, без да е оформено съобщението за връчване на заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д 1290/2019 г. по описа на РС-С.

Доводите на жалбоподателя за недопустимостта на решението, поради обсъждане в мотивите на въпроси, които са ирелевантни за спора са такива срещу правилността на съдебния акт. Решението би било недопустимо, ако съдът се е произнесъл по непредявен иск, ако е излязъл извън предмета на спора, като е присъдил нещо различно спрямо исканото от ищеца, както и ако 2 в нарушение на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, с какъвто не е бил сезиран. Нито една хипотеза в случая не е налице.

За да се произнесе по жалбата БлОС съобрази следното:

Установява се, че ищецът „В и К“, ЕООД, Б. е издал 5 фактури в качеството на доставчик на В и К услуги на ответника С. Г. М., с абонаментен № 5002372 за процесния период м. 1-5,2019 г. всяка от която на стойност 22.75лв. за предоставените 15 кубици вода всеки месец. Издадените фактури са с № 1007697818/11.2.2019 г.; № 1007754293/06.03.2019 г..; № 1007805551/3.4.2019 г.; № 1007864303/13.5.2019 г. и № 1007916235/5.6.2019 г.

В същите са посочени и дните и сумите за просрочие съотв. по първата фактура за просрочие от 245 дни е начислена лихва от 1,55 лв; по следващата - за 22 дни е начислена лихва от 1.40 лв.; по следващата фактура за 194 дни лихвата е начислена в размер на 1,23 лв.; по предпоследната фактура за просрочие от 154 дни е начислена лихва от 0.97 лв. и по последната фактура за просрочените 131 дни начислената лихва е 0.83 лв.

Ответникът в подаденото възражение в заповедното производство е посочил, че не дължи сумата, тъй като не е сключил договор с ВиК, Б., както и че на това дружество не са предоставени ВиК активите публична общинска собственост за стопанисване и експлоатация и на практика то нямало съоръжения чрез които да доставя законно вода за ПБВ до имота му.

В с.з. пълномощникът на ответника изразява становище, че ищецът не е представил доказателства активите, собственост на ВиК Стримон да са отписани от баланса, както изисква § 9, ал. 7, за да преминат в управление на Асоциацията по В и К, която да ги възложи на ищеца.

БлОС счита тезата на ответника за неотносима към предмета на спора.

Според чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите /ЗВ/ стопанисването, поддържането и експлоатацията на В и К системите и съоръженията, както и предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват по реда на този закон и на ЗРВКУ/Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги/. Според следващата ал. 2 в границите на една обособена територия само един В и К оператор може да осъществява дейностите по ал. 1 с изключение на случаите по ал. 6. В ал. 6 се 3 има предвид юридическите лица, които извършват ВиК услуги за отделни потребители т.е. няма отношения към настоящия спор.

В ал. 5 на чл. 198о от ЗВ е посочено, че В и К операторът е търговец, държавно или общинско предприятие - юридическо лице, което има сключен договор с председателя на асоциацията по В и К или с кмета на общината съгласно решение на общинския съвет за управление, поддържане и експлоатация на В и К системите и предоставяне на В и К услуги в границите на една или повече обособени територии, когато предоставянето на В и К услуги е основната му дейност.

Според чл. 198п ЗВ, ал. 1 възлагането на дейностите по чл. 198о, ал. 1 се извършва с договор по реда на този закон или по реда на ЗК. Изрично в ал. 4 на чл. 198п е посочено, че предходния ВиК оператор изпълнява задълженията си по договора по ал. 1 до момента, в който избраният нов В и К оператор започне да предоставя В и К услугата.

Според чл. 198б ЗВ управлението на В и К системите се осъществява от асоциацията по В и К, в която участват държавата и една или повече общини – когато собствеността на В и К системите в границите на обособената територия е разпределена между държавата и общините или между няколко общини.

Видно е, че в изпълнение на цитираните разпоредби такъв договор е сключен от Асоциация по ВиК на обособената територия, обслужвана от „ВиК“, ЕООД Благоевград и оператора „В. и к.“, ЕООД, гр. Б.

Не се спори, че именно сключилия с Асоциацията оператор „ВиК“, ЕООД, Благоевград е доставял вода за процесния период на с. И., населеното място, където се намира имота на ответника т.е. че той е единствения ВиК оператор за района.

За да се ангажира отговорността на потребителя, операторът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на договорната отговорност на длъжника: 1.) валидно учредено облигационно правоотношение между тях по силата на договор за предоставяне на ВиК услуги; 2.) изпълнение на задължението си за предоставяне на договорената ВиК услуга и 3.)

4 стойността на тази услуга.

Твърдението за липса на облигационна връзка настоящият съдебен състав счита за несъстоятелно като съобрази, че нормативният акт, който регулира обществените отношения във връзка с възникването, изпълнението и прекратяването на облигационната връзка между операторите на ВиК услуги и потребителите, е Наредба № 4/14.9.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия на оператора. Общите условия са задължителни за ответника, доколкото на основание чл. 8, ал. 3 от цитираната наредба те са обнародвани в централен ежедневник, изтекъл е 30дневния срок от обнародването им за влизането им в сила , в който срок потребителят не е упражнил правото си по ал. 4 от цитираната разпоредба– да направи пред съответния оператор заявление, в което да предложи различни условия, които се отразяват в писмени споразумения. Идентични са постановките и в разпоредбите на чл. 71, ал. 1 и 2 от ОУ.

В конкретния случай не е спорно между страните, че процесният имот е водоснабден и присъединен към канализационната мрежа на града. По делото по несъмнен начин е установено, че ищецът - е оператор на ВиК услуги, тъй като Асоциацията е сключила с него договора по чл. 198о от ЗВ/.

Следователно между страните е налице облигационна връзка.

Според чл. 30 от Наредбата измерената вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение въз основа на което отчитане според чл. 32 тя се заплаща.

В чл. 33, ал. 1 от ОУ е визирано задължението за оператора да издава ежемесечно фактури за консумацията на измерените количества и/или служебно начислените, а според ал. 2 потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.

От представените фактури за потребител с абонаментен номер 5002372 се установява, като не се оспорва от ответникът, че имотът му е водоснабден и че е ползвал визираното количество вода от 15 кубика всеки месец от процесния период м. януари-м.май, 2019 г.. Същият не оспорва стойността на същите, както и начислената лихва за просрочие.

5

С оглед горното въззивният съд приема за доказан факта, че дружествотоищец е предоставило ВиК услуги по фактури за периода м. януари – м. май , 2019 г. в претендираните количества, като за същото е възникнало основание да търси тяхната стойност. Очевидно ответникът не е платил сумите по ползваните Ви К услуги поради което дължи освен стойността на доставеното му количество вода, така и лихвата за просрочие за забавеното плащане на основание чл. 86 от ЗЗД.

Ето защо решението на РС следва да се отмени като се постанови друго, с което ищцовите претенции в заявените основания и размери в заповедното производство се уважат.

Ще следва да се присъдят и направените от ищеца разноските за съдебните производства – заповедното, исковото пред РС и за пред настоящата въззивна инстанция, които възлизат общо на 500 лв. от тях 75 лв.

/25 лв. ДТ и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение/ за заповедното производство; 75 лв. - ДТ за исковото производство и 350 лв. /50 лв. ДТ и 300 лв. адв. възнаграждение/ за въззивната инстанция,

Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, БлОС РЕШИ:

Отменя решение № 901932/5.10.2020 г., постановено по гр.д № 130 по описа за 2020 г. на РС-С. и вместо него постановява

Признава за установено, че ищецът „В. и к.“, ЕООД, с ЕИК .има вземания от ответника С. Г. М., с ЕГН ********** от с. И., ул. „К. Ф.“, 3 за сумата от 113,75 лв., представляваща стойността на незаплатени предоставени ВиК услуги за периода 01.01.2019 г. – м. 31.05.2019 г. и за сумата от 5,98 лв., представляваща лихва за забава за периода от 13.3.2019 г. до 13.11.2019 г., ведно със законната лихва върху първата сума, считано от 22.11.2019 г. до окончателното й плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2973/26.11.2019 г., по ч.гр.д. № 1290 по описа за 2019 г. на РС-Сандански.

Осъжда С. Г. М., с ЕГН ********** от с. И., ул. „К. Ф.“, 3 да заплати на „В. и к.“, ЕООД, с ЕИК . направените разноски в заповедното производство в 6 размер на 75 лв., направените разноски пред РС в исковия процес в размер на 75 лв. и разноските пред въззивната инстанция в размер на 350 лв.