Решение № 4338 от 09.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4338 гр. Пловдив, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330101665 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. Х. Г., чрез пълномощник – адв. Д. Б., против „Моят Кредит” ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 10 лева, частично от обща сума в размер на 1321 лева, платена без правно основание за периода ***** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда 29.01.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че за периода от ***** г. ищецът заплатил на ответника сумата в размер на 1321 лева. Наведени са доводи, че между страните не е съществувало облигационно правоотношение, обосноваващо получаване на паричните средства. В условията на евентуалност, ако ответникът представи договор или друг документ, като основание за получаване на процесната сума, се възразява за недействителност по чл. 22 ЗПК. Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Моят Кредит” ЕООД, в който се оспорва предявения иск. Посочва се, че между 1 страните е възникнало правоотношение по повод сключен индивидуален договор за заем № ***** г. Във връзка с договора ищецът е поел задължение да върне на ответника следните суми: 1000 лева – главница, 135,85 лева – възнаградителна лихва и 731,13 лева – стойност на предоставени допълнителни услуги. Изтъква се, че процесната сума в размер на 1321 лева представлява частично плащане на общо дължимите по сключения договор суми. Предвид изложеното се претендира, че процесната сума не е получена от ответника при начална липса на основание, а във връзка със сключения между страните договор и изпълнение на задълженията по него. Оспорват се твърденията, че договорът бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК, доколкото отговарял на всички изисквания на ЗПК. Клаузите на договора не били неравноправни, нито нищожни или унищожаеми. По наведените доводи се моли за отхвърляне на предявения иск, а в условията на евентуалност, във връзка с разпоредбата на чл. 23 ЗПК, за отхвърляне на иска за сумата над 321 лева. Претендират се разноски.

С допълнителна молба вх. № 73638/01.07.2025 г., подадена от адв. Б., като пълномощник на ищеца И. Х. Г. преди първото по делото съдебно заседание, е изложено становище във връзка с отговора на исковата молба.

Наведени са доводи за недействителност на договора за паричен заем на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и поради нарушение на чл.

10а ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 16.09.2025 г., е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявения осъдителен иск чрез увеличаване на неговия размер от 10 лева на 1617,21 лева.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между „Моят Кредит” ЕООД, в качеството на заемодател, и И. Х. Г., като заемател, е сключен Индивидуален договор за заем № ***** г., по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 511,29 евро /1000 лева/ за срок от 32 седмици, която последният следвало да върне на 16 броя погасителни вноски в размер на 36,30 евро /70,99 лева/, при общ размер на плащанията по заема 2

580,75 евро /1135,84 лева/. В договора е отразен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,02 % и годишният процент на разходите в размер на 41,60 %. В договора е изрично отбелязано, че единственият разход, включен в ГПР, е договорната възнаградителна лихва в размер на 69,46 евро /135,85 лева/.

По делото е представен Договор за предоставяне на допълнителни услуги, сключен между страните на 26.03.2024 г., във връзка с договора за паричен заем № ***** г., по силата на който са предоставени услуга за участие в допълнителни томболи и промоции и услуга „Комфорт“. Посочено е, че първата от заявените услуги дава право на заемателя да се възползва от промоционални продукти на заемодателя, от месечни кампанийни промоции и отстъпки, както и от индивидуални отстъпки, при възнаграждение за услугата в размер на 219,34 лева. Допълнителната услугата „Комфорт“ дава право на заемателя да заплаща вноски по кредита на домашен адрес, служебен адрес или на друг удобен за него адрес в населеното място, където се сключва договорът, който е различен от предходните изброени, при възнаграждение за услугата в размер на 511,79 лева. Отбелязано е, че възнагражденията за допълнителните услуги се заплаща разсрочено заедно с погасителните вноски по договора за заем.

Представена е застрахователна полица № ***** г. за застраховка жИ.т на кредитополучатели на „Моят Кредит“ ЕООД, сключена между „УНИКА ЖИ.т“ АД и ищеца И. Х. Г. за застрахователна сума от 1000 лева и при обща еднократна застрахователна премия в размер на 19,10 лева, платима на датата на отпускане на кредита. В полицата е посочено, че е издадена съгласно заявление за застраховане, попълнено от застраховащия, представляващо неразделна част от нея, но такова не е приложено.

От представена от ответника справка по процесния договор за кредит, обективирана в молба с вх. № ***** г., се установява, че са извършени плащания, разпределени както следва: 1000 лева – главница, 135,85 лева – възнаградителна лихва; 731,13 лева – допълнителни услуги, от които 511,79 лева за услуга „Комфорт“ и 219,34 лева за услуга участие в бъдещи промоции;

19,10 лева – застраховка.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира по правните аспекти на спора следното:

3

Основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за връщане на платеното при начална липса на основание, е обусловена от проявлението на следните факти в обективната действителност, а именно: ищецът да е платил процесната сума на ответното дружество по процесния договор за кредит, който е недействителен. В доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на плащането, а ответникът носи тежестта да докаже, че плащането е осъществено на валидно основание, т.е. че процесният договор за кредит е действителен.

За да е основателен предявеният иск обаче, следва да се установи, че плащането на претендираната сума е при начална липса на основание, поради наличие на някое от специалните основания за недействителност на договора по чл. 22 ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая твърденията за недействителност на процесния договор поради протИ.речието му с чл. 11, т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани със сключения договор за допълнителни услуги. Последният възлага в тежест за заемателя да заплати възнаграждение за предоставени допълнителни услуги. Съобразно чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит /ал. 1/, но не и свързани с усвояване и управление на кредита /ал. 2/. Регламентираните в чл. 10а, ал. 1 ЗПК допълнителни услуги са такива, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора. В случая предоставената услуга за участие в допълнителни томболи и промоции и услуга „Комфорт“ нямат характера на допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.

Първата от посочените услуги касае предоставяне на възможност на потребителя да се възползва от промоции и отстъпки, предлагани от 4 кредитора, а втората е свързана с усвояване, респективно връщане на отпуснатата в заем сума. При това положение съдът намира, че с уговорката за заплащане на възнаграждение за посочените допълнителни услуги се нарушава забраната на чл.10а, ал. 2 ЗПК. Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението за тези допълнителен услуги към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. По този начин вземането за допълнителни услуги на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“. Предвид изложеното е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, като изрично е посочено, че включва единствено възнаградителната лихва, но не и възнаграждението за допълнителните услуги, които е следвало да бъдат включени изначално при формирането на ГПР. Всичко това поставя потребителя в подчертано 5 неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно протИ.речие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ЕИО.

Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че същият е недействителен и на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

От събраните по делото доказателства се установи, че в изпълнение на задълженията си по кредитното правоотношение, ищеца е заплатил сумата в общ размер на 1886,08 лева, която е разпределена за погасяване на задълженията, както следва: 1000 лева – главница, 135,85 лева – възнаградителна лихва; 731,13 лева – допълнителни услуги, от които 511,79 лева за услуга „Комфорт“ и 219,34 лева за услуга участие в бъдещи промоции;