Решение № 1954 от 24.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1954 гр. София, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100504161 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалбa (уточнена с молба от 07.11.2023г.) от С. Н. чрез адв. Ф. срещу Решение 449 от 10.01.2023г., постановено по гр. д. № 70696/2021г. по описа на Софийски районен съд, 90 с-в, в частта с която е отхвърлен иск за нищожност на Договор за заем „Microcredit” номер 9002-000157886/25.01.2020г., сключен между жалбоподателя като заемател и „Микро Кредит“АД.

Изложени са оплаквания, че СРС е следвало да прогласи целия договор за заем за нищожен, а не само отделни клаузи от него. Счита, че чл. 26, ал. 4 от ЗЗД е неприложим, тъй като клаузата за възнаградителна лихва (обявена за нищожна с решението) била съществен елемент от всеки кредитен договор и премахването на тази клауза отстранява възмездния характер на договора и извод, че такъв договор би бил сключен и без тази клауза е необоснован. Съглашението за възнаградителна лихва не можело да се замества от законови норми тъй като такива няма. Позовава се на практика на СЕС относно невключването в ГПР на разходите по договор за допълнителни услуги и счита, че това води до липса на ГПР и пълна недействителност на договора. Оспорва изводът, че договора за допълнителни услуги не е задължителна предпоставка за сключване на договора за кредит.

1

Не са направени доказателствени искания. Не е постъпил отговор на жалбата.

Жалбата е допустима и редовна, а, по същество е основателна.

Решението макар и валидно и допустимо в обжалваната му част е неправилно. Същото е постановено в противоречие с практиката на СЕС.

С определение от 14.11.2023г. производството е спряно до произнасяне на СЕС по негово висящо дело C-714/2022г. по следните въпроси:

1. Следва ли чл. 3, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО1 да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, уговорени към договор за потребителски кредит, като тези за такси за възможност за отлагане и намаляване на вноски, представляват част от годишния процент на разходите по кредита?

2. Следва ли чл. 10, пар. 2, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че неправилното посочване на годишен процент на разходите в договор за кредит, сключен между търговец и потребител - кредитополучател, следва да се приеме за липса на посочване на годишен процент на разходите в договора за кредит и националният съд да приложи последиците на вътрешното си право, предвидени за непосочване на годишен процент на разходите в договор за потребителски кредит?

3. Следва ли чл. [23], пар. 4 от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че предвидена от националния законодател санкция нищожност на договора за потребителски кредит, при която се връща само отпуснатата главница, е пропорционална за случаите, в които договор за потребителски кредит не съдържа точно посочване на годишния процент на разходите?

4. Следва ли чл. 4, пар. 1 и 2 от Директива 93/13/ЕИО1 да се тълкува в смисъл, че предвидена в допълнително споразумение към договор за потребителски кредит, сключено отделно и допълнително спрямо основния договор, такса за пакет от допълнителни услуги следва да се смята част от основния предмет на договора и съответно за нея не може да се прилага преценка за неравноправност?

5. Следва ли чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО във връзка с т. 1, буква „о“ от приложението да се тълкува в смисъл, че клауза в договор за допълнителни услуги към потребителски кредит, който предвижда възможност потребителят абстрактно да отсрочва и разсрочва плащане, за което дължи такса, дори и да не се възползва от такава възможност, е неравноправна.

6. Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/[ЕИО], както и принципът на ефективност трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в случаите на: 1) частичното уважаване на претенция за недължимост на суми вследствие на установяване на неравноправен характер на договорна клауза […];

2 практическа невъзможност или прекомерна трудност в упражняване правата на 2 потребителите по конкретизиране размера на претенцията; 3) във всички случаи, когато е налице неравноправна клауза, включително в случаите, когато наличието на неравноправната клауза не се отразява пряко на размера на претенцията на кредитора изцяло или частично, или не е свързана пряко с предмета на делото?

С рещение от 21.03.2024г. на СЕС по дело C-714/2022г. на горепосочените въпроси са дадени следните отговори: Член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. 2)

Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. 3) Член 4, параграф 2 от

Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че клаузите относно допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, по принцип не спадат към основния предмет на този договор по смисъла на тази разпоредба и следователно подлежат на преценка за неравноправност.

4)

Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за потребителски кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен характер, когато по-специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем.

3

Съобразявайки така дадените разрешения от СЕС и тези по негово дело C-337/23 г. и сключения договор за допълнителни услуги СГС намира, че целта на този допълнителен договор е била да се плати на кредитора скрито възнаграждение (прикрита лихва). Вноската по този договор е явно непропорционална на предвидените в него възможности и с оглед на обстоятелството, че вноската по него гарантира „разглеждане до минути“, преференциално обслужване, право на специално обслужване без да е ясно какво е съдържанието на тези понятия, възможността да се прекрати едностранно при предсрочно изискуемост на заема и за неустойка в размер на всички вноски по този договор, както и плащането на вноската по него на падежа на вноската по заема (при положение, че за тези услуги възнаграждението следва да е уговорено като такса при конкретно ползване-но пък би била такса за управление, каквато не може да събира) сочат, че целта е всъщност да се получи допълнително възнаграждение за заемодателя по договора за заем и така да се избегне ограничението за размера на ГПР, като се посочи по-ниска от реалната лихва. Няма и твърдения и данни някоя от тези „услуги“ да е била реално ползвана. При липса на доказателства, че договори от същият тип и параметри се сключват и без да е сключен договор за допълнителни услуги не може да се приеме, че подписването на допълнителния договор не е било задължително, за да се отпусне заема. Не може да се споделят аргументите, че плащането на вноска без закупуване на този пакет щяло да бъде таксувано. Това би било неправомерно действие. Кредитора не може да откаже плащане и не може да събира такси затова, че се плаща в негов офис в брой. Т.нар. разглеждане до минути е явно възползване от нуждата на потребителя, който е икономически слабата страна и целта му, както и тази на установените такси за изпълнение на задължението на потребителя е явно да окаже натиск за подписване на допълнителния договор и да се получи допълнително възнаграждение без реална престация насреща. Съответно и възнаграждението следва да се счита за част от лихвата, което обаче води до извод за неточно посочен размер на ГПР, което по практиката на СЕС се приравнява на липса на ГПР и води до нищожност на договора.

Правилно СРС е приел, че допълнителния договор е нищожен, но неправилно не е съобразил, че това се отразява и на договора за кредит и то на размера на ГПР и води до недействителност на заемния договор.

Отделен е въпросът, че след като е приел за нищожна клаузата за ГПР, по дефиниция СРС е следвало да приеме нищожност на целия договор, защото се стига до липса на ГПР – изискуем реквизит за действителност на потребителския договор съгласно ЗПК и пак е следвало да се уважи иска за нищожност на целия договор.

Предвид изложеното решението по иска за нищожност на договора за заем е неправилно и следва да се отмени, а договорът да се обяви за нищожен в цялост.

За пълнота следва да се посочи, че решението с което без да има отделни 4 евентуални претенции за нищожност на отделни клаузи е обявена такава в диспозитива е принципно недопустимо, но не може да се ревизира от СГС поради липсата на жалба от дружеството.

При този изход на делото право на разноски за двете инстанции има само ищецът и решението ще следва да се отмени и в частта му, с която на ответника са присъдени разноски.

На ищеца следва да се присъдят разноските за настоящото въззивно дело в доказания размер от 65,48 евро за държавна такса. Липсват доказателства за заплатен хонорар за адвокат и претендирането на такъв е неоснователно.

За първата инстанция също не е доказано плащане на хонорар. Дължимия размер разноски е бил 152,42 лева за вещо лице и 256,16 за държавна такса или общо 408,58 лева, а са присъдени повече и не следва да се присъждат допълнителни разноски за ищеца за първа инстанция.

Поради изложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение 449 от 10.01.2023г., постановено по гр. д. № 70696/2021г. по описа на Софийски районен съд, 90 с-в, в частта с която е отхвърлен иск на С. Н. Н. с ЕГН **********, предявен срещу „Микро Кредит“АД с ЕИК 202073629 за обявяване нищожност на Договор за заем „Microcredit” номер 9002-000157886/25.01.2020г., сключен между С. Н. Н. като заемател и „Микро Кредит“АД, като заемодател КАТО ВМЕСТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК Договор за заем „Microcredit” номер 9002-000157886/25.01.2020г., сключен между С. Н. Н. като заемател и „Микро Кредит“АД като заемодател.

ОТМЕНЯ решението и в частта му по разноските, с която в полза на „Микро Кредит“АД са присъдени разноски в размер на 555,35 лева.

Разпечатката съдържа 42 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/59e89728-34b5-4ac9-b542-2bc3dbec4241