Определение № 928 от 13.02.2023, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 7182/2022
- Вид
- Определение № 928
- Подписан
- 13.02.2023
- Състав
- АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ МУРТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 104, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 118, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 118, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 87, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 928 гр. Бургас, 13.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20222120107182 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от С. Д. Ц., с която е предявен срещу С. А. Ц., иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане от 28.12.1993г. сключен между ищцата като прехвърлител и А. Г.
Ц. като приобретател, с предмет на договора СО в сграда, представляващ апартамент с идентификатор № ********* и адрес: гр. Б*****, ж.к. “З***”, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**.
Правната квалификация на предявения иск е по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Бургаският районен съд намира, че по правилата на родовата подсъдност делото е подсъдно на Бургаският окръжен съд като първа инстанция по следните съображения:
Съгласно изричната разпоредба на чл. 119, ал. 1 ГПК възражението за родова неподсъдност на спора може да се повдига служебно от съда до приключване на делото пред втората инстанция /в този смисъл определение № 535/30.09.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4239/2015 г., III г.о., определение № 752/28.11.2014 г. на ВКС по ч.т.д. № 3457/2014 г., II т.о. и сочената в последното практика на ВКС/.
С иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД изправната страна по договора упражнява едно свое потестативно право. С него се дава възможност на същата едностранно да прекрати съществуващата между страните договорна връзка. Затова по своето естество това право има облигационен, а не вещен характер. Поради това искът, с който то се упражнява не е иск за собственост или вещно право върху имот. Последният иск ще е налице, когато се търси защита на самото право на собственост, но не и когато се упражняват облигационни права, макар и чрез тях косвено да се влияе на отношенията на собственост, върху предмета на договора. С оглед на изложените съображения настоящият съд приема, че когато сделките имат за предмет вещни права, исковете за разваляне на договор не са вещни, а облигационни и следователно родовата подсъдност се определя по общите правила /с оглед цената на иска/. Затова родовата подсъдност на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД ще се определи по правилото на чл. 104, т. 4 ГПК, а не по правилото на т. 3 от същата разпоредба. Цената на иска по чл.
87, ал. 3 ЗЗД ще се определи по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка с т. 2 ГПК, доколкото договорът, чието разваляне се иска има за предмет право на собственост върху посочения в него имот. Разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК постановява, че цената на иска се определя въз основа на данъчната оценка, на конкретното вещно право, чиято защита се иска или което е предмет на договора по чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК.
В случая от представената данъчна оценка изх. № 5202095215/03.10.2022 г. се 1 установява, че данъчната оценка на процесния недвижим имот – апартамент е в размер на 39 373.50 лв., което е и цената на предявения иск за разваляне на договора за издръжка и гледане. Съгласно чл. 104, т. 3 ГПК, на окръжния съд са подсъдни исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв., а съгласно т. 4 от същата разпоредба, на окръжния съд са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лева. Съгласно чл. 69, ал.1, т. 4 ГПК, размерът на цената на иска по искове за разваляне на договор, който има за предмет вещни права върху недвижим имот, се определя съгласно т. 2, а именно – от данъчната оценка на имота и е в размер на 39 373.50 лв. Следователно по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД родовата подсъдност е на окръжен, а не на районен съд съобразно посочените правила.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че следва да прекрати производството, като изпрати делото по подсъдност на Бургаският окръжен съд.
Така мотивиран и на основание чл. 118, ал. 1 и 2 ГПК, Бургаският районен съд ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 7182/2022 г. по описа на Бургаският районен съд.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Бургаският окръжен съд.
Определението може да бъде обжалвано пред Бургаският окръжен съд с въззивна частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2