Решение № 1360 от 25.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1360 гр. Пловдив, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ина Ив. Лазарова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Ина Ив. Лазарова Административно наказателно дело № 20265330201298 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. Н. Д., ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 22-1030-004885/19.07.2022 г., издадено от И.М.Г. – началник група в ОДМВР – гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 185 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лева /10,23 евро/, на осн. чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП – административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лева /5,11 евро/ и на осн. чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП – административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева /25,56 евро/.

В жалбата са наведени възражения за това, че връчването на наказателното постановление е нередовно, доколкото на датата на връчването жалбоподателят не е пребивавал на адреса, на който е бил търсен, а на адрес в гр. София. Сочи, че административният орган не го е издирил на настоящия му адрес в София, преди да приложи процедура по връчване при отсъствие – чл. 58, ал. 2 ЗАНН. В този смисъл и се прави искане жалбата да бъде възприета като молба за възобновяване на срока по смисъла на чл. 186 НПК вр. с чл. 84 ЗАНН.

По същество наказателното постановление се атакува с доводи за неправилно констатирана фактическа обстановка, доколкото жалбоподателят твърди да не е извършил вменените му във вина нарушения по чл. 70, ал. 3, чл.

100, ал. 1, т. 1 и чл. 137а ЗДвП. Подчертава се, че административнонаказващият орган не е описал пълно и точно обстоятелствата на нарушението в НП. Направено е възражение за изтекла погасителна давност, като е подчертано, че нарушението е извършено на 1

11.06.2022 г., а давността е изтекла на 11.06.2025 г., съобразно чл. 82 ЗАНН.

Въззиваемата страна, в писмено становище по делото, поддържа, че жалбата е просрочена, тъй като НП е било връчено на жалбоподателя на 15.05.2025 г. по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. По същество моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски, а в условията на евентуалност, в случай на уважаване на жалбата, се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника.

В съдебно заседание пред настоящия съд жалбоподателят не се явява, нито една от страните не се представлява.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Несподелимо е възражението на въззиваемата страна, че жалбата е просрочена. Това е така, тъй като, според настоящия съд, не е налице редовно връчване на наказателното постановление на жалбоподателя.

Съгласно чл. 58, ал. 1 ЗАНН препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя. Втората алинея на разпоредбата въвежда правна фикция, според която когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. За да прибегне до тази фикция, имайки предвид нейния извънреден характер, наказващият орган следва да е бил поставен в обективна невъзможност за реално връчване, каквото обстоятелството, че нарушителят не е намерен на посочен адрес, не обуславя.

ЗДвП урежда и специални способи за връчване на наказателните постановления, като в чл. 186а от цитирания закон е постановено, че връчването може да се осъществи чрез длъжностни лица на службите за контрол, чрез пощенски оператор с обратна разписка, както и по електронен път при наличие на заявена електронна услуга или електронен адрес. Не следва да се пристъпва към изключителната по своята същност процедура по връчване по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН преди да бъдат изчерпани и възможностите, които ЗДвП предвижда в чл. 186а.

В приложената по делото административнонаказателна преписка не се установява наказващият орган да е прибегнал до някоя от възможностите за връчване по реда на чл. 186а ЗДвП – липсват данни за връчване чрез пощенски оператор с обратна разписка, електронно връчване или други удостоверими способи. В преписката единствено са налице три на брой докладни записки, в които е отбелязано, че жалбоподателят не е бил открит на адреса, а по данни на съседи се бил изнесъл в гр. София; отбелязано е в докладна записка от 12.02.2024 г., че същият не отговаря на мобилен телефон.

Впрочем, дори да бяха изпълнени изискванията на закона за изчерпване на способите за връчване, то от формална страна връчването по реда на чл. 58, 2 ал. 2 ЗАНН в процесния случай е нередовно. Върху атакуваното наказателно постановление е поставен печат с дата 15.05.2025 г., който удостоверява връчването по този ред. Никъде по самото постановление не се откриват вписани фактическите констатации, които са мотивирали органа да приеме, че са налице основанията за прилагане на тази правна фикция, като освен това липсва и подпис на длъжностното лице, удостоверило процедурата и закрепило обсъждания правен извод.

Поради горните съображения и доколкото фикцията по чл. 58, ал. 2 ЗАНН не следва да бъде прилагана механично, без изчерпване на всички възможности за издирване на нарушителя, вкл. специалните такива по ЗДвП, съдът намира, че на практика не е налице връчване на наказателното постановление, респективно към датата на подаване на жалбата няма как да е бил изтекъл преклузивният за подаването й срок и жалбата, като допустима, подлежи на разглеждане по същество.

По фактите:

От фактическа страна по делото се установява следното, а именно:

На 11.06.2022 г. около 14:51 часа в гр. Пловдив, на бул. „Никола Вапцаров“ до номер 2, полицейският служител Й. П. И., на длъжност ** при ОДМВРПловдив, сектор „Пътна полиция“, извършил проверка по отношение на жалбоподателя В. Н. Д. като водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с ДК № **. В хода на проверката било констатирано, че по време на движение водачът управлява описаното МПС без включени дневни светлини, не използва обезопасителния колан, с който е оборудвано управляваното от него МПС, и не носи контролния талон от от свидетелството за управление. За така констатираните нарушения бил съставен АУАН, който бил подписан от нарушителя с бланкетно становище, че последният има възражения. Въз основа на акта за установяване на нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, с което жалбоподателят бил санкциониран на осн. чл. 185 ЗДвП с „глоба“ в размер на 20,00 лева /10,23 евро/, на осн. чл. 183, ал.

4, т. 7, предл. 1 ЗДвП – „глоба“ в размер на 50,00 лева /25,56 евро/ и на осн. чл.

183, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП – административно наказание – „глоба“ в размер на 10,00 лева /5,11 евро/. На основание Наредба № Iз-2539 от 17 декември 2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на нарушителя са отнети 6 контролни точки.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените и събрани по делото писмени доказателства, както и въз основа на гласните доказателства – показанията на актосъставителя Й. И., разпитан в качеството на свидетел. В своите показания свидетелят 3 потвърждава, че той е съставил акта за установяване на нарушение. Не излага показания в посока некоректно отразяване на фактическата обстановка в АУАН, заявява, че след като е извършил справка в системата, е установил, че жалбоподателят е заплатил глобата. Съдът третира с доверие въпросните показания като логични и обективни. Същите остават неопровергани от събраната по делото доказателствена съвкупност.

Налице е съответствие между отразеното в АУАН и останалите доказателства, поради което съдът достигна до извода, че презумптивната доказателствена сила на АУАН, установена в чл. 189, ал. 2 ЗДвП, се потвърждава, поради което и фактическата установеност, отразена в АУАН и НП бе възприета от съда за действителната такава.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била ангажирана за това, че на 11.06.2022 г. в 14:51 часа в гр. Пловдив, на бул.

„Никола Вапцаров“ до номер 2 с посока на движение изток към запад, управлява лек автомобил Опел Корса с регистрационен номер **, собственост на "АРГЕИДА" ЕООД, като извършва следните нарушения: МПС не е с включени задължителни светлини за движение през деня; не представя контролен талон към СУМПС; водачът не използва обезопасителен колан по време на движение, с какъвто е оборудван автомобилът. Поведението на жалбоподателя било подведено под нормите на чл. 185 ЗДвП, чл. 183, ал. 1, т.

1, предл. 2 ЗДвП чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП.

По правото:

Съгласно чл. 70, ал. 3 ЗДвП през деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини. На основание чл. 185 ЗДвП, в актуалната към датата на извършване на нарушението редакция, а именно ДВ, бр. 20 от 1999 г., в сила от 1.09.1999 г. , за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба до 20 лв. Така коректно на жалбоподателя е било наложено наказание в размер на 20,00 лева за нарушението на чл. 70, ал. 3 ЗДвП.

Съобразно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП в редакцията към датата на извършване на нарушението – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. По силата на чл. 183, ал. 1, т. 1, предл.

2 ЗДвП / ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г./ наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи – свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство, поради което резонно е определено основанието и размера на глобата и за това нарушение.

На основание чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. За така възведеното нарушение във вина на водача 4 съдът намира, че при провеждане на процедурата по ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, явяващо се самостоятелно основание за отмяна на наложената санкция в тази част на наказателното постановление. По начина, по който е описано нарушението в наказателното постановление и в АУАН, нарушителят е бил поставен в невъзможност да разбере в какво точно административно нарушение е обвинен, с което от своя страна е било накърнено правото му на защита. В обстоятелствената част на АУАН и НП не е конкретизирано и посочено каква от посочените категории автомобили жалбоподателят е управлявал. Посочването на сакнционната норма на чл. 137а ЗДвП в наказателното постановление не представлява достатъчно пълно, ясно и точно описание на фактическите обстоятелства при които е извършено нарушението. Това е така, тъй като описаните категории са шест на брой, различни помежду си, и е следвало да бъде посочено коя категория МПС конкретно е управлявал жалбоподателят.

Относно отнемането на 6 контролни точки на водача за нарушението на чл. 6, ал. 1, т. 10 от Наредба № Iз-2539 от 17 декември 2012 г. настоящият състав е на становище, че разпоредбата е приложена принципно правилно, като съотнесена към правилно установения вид на правонарушението, както и е описан броят на отнетите контролни точки, както и броят на оставащите такива. Приложената разпоредба е била в сила към момента на извършване на деянието – ДВ, бр. 26 от 2018 г., в сила от 23.03.2018 г., а отсъствието на изрично посочен член и точка от наредбата не би опорочило така изготвеното наказателно постановление, доколкото отнемането на контролни точки не е самостоятелно административно наказание, нито е принудителна административна мярка, а законна последица, която съпътства наложеното наказание. Независимо от изложеното обаче, доколкото самото наложено административно наказание за това поведение на водача е незаконосъобразно, не следва и да се прилагат правилата на Наредбата.