Решение № 23720 от 29.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23720 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20241110175103 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Л. С. П. срещу „*********“ ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника поради погасяването им по давност вземания за сумата от 369.44 лева – главница по договор за кредит, ведно със законната лихва върху главницата считано от 19.03.2008 г. до окончателното плащане, сумата от 228.43 лева – договорна лихва за периода 11.08.2005 г. – 18.03.2008 г., сумата от 40.97 лева – наказателна лихва за периода от 11.08.2005 г. – 18.03.2008 г. и сумата от 175,00 лева – разноски, за които суми е бил издаден в полза на „******“ АД изпълнителен лист от 07.04.2008 г., вземанията по който са били прехвърлени с договор за цесия на „*********“ ЕООД, и е било образувано изпълнително дело /ИД/ № 2008********0400064/2012 г. по описа на ЧСИ *********, с рег. № ******** на КЧСИ.

В исковата молба се твърди, че вземането е погасено по давност. Поддържа, че последното валидно предприето изпълнително действие е извършено на 03.11.2017 г. с изпращането на запорни съобщения и оттогава е започнала да тече нова погасителна петгодишна давност, като след тази дата е изтекъл период от време, по-дълъг от приложимата петгодишна погасителна давност, поради което вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени по давност. Моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който ответникът признава иска и моли за постановяване на решение при признание на иска. Във връзка с признанието на иска намира, че разноските следва да останат в тежест на ищеца и цитира съдебна практика в тази насока. В случай, че бъдат присъдени разноски в тежест на ответника, прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 19.12.2025 г. открито съдебно заседание ищецът моли съда да постанови решение по чл. 237 ГПК, съобразно признанието на ответника.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 237 ГПК във връзка с признанието на иска от ответника, намира следното:

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което същият приема, че искът е основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, при признание на иска съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, като постановява съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ГПК, решението при признание на иска не се мотивира, а е достатъчно в мотивите съдът да укаже само, че се основава на признанието на иска.

В случая е налице признание на иска и не се установява да са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и не е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

Предвид горното съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните – признание на иска от страна на ответника и направено искане от ищеца по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, следва да се постанови решение при признание на иска.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Нормата е в отклонение на общото правило, че разноските се възлагат върху страната, срещу която е постановено решението. За нейното приложение е необходимо, освен ответникът да е признал иска, с извънпроцесуалното си поведение да не е станал повод за образуване на делото. В Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 Съдът на ЕС е приел, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява възлагането върху потребителя на процесуалните разноски, тъй като подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол. Отнесено към настоящия случай следва да се приеме, че тъй като ищецът има качеството на потребител, а спорът между страните е във връзка със задължения по потребителски договор, освобождаването на ответника от отговорността за разноски при прилагането на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК би създало съществена пречка за упражняване от ищеца-потребител на предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол. Осъществявайки правото си потребителят не може да бъде заставен да установява извършването на извънпроцесуални действия на ответника, за да има право на разноски в производството пред съда.

Ето защо следва да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което и следва да отговаря за направените от ищеца разноски. Ищeцът е сторил разноски за държавна такса в размер на 50лв., които следва да му бъдат присъдени. Отделно от това, Л. С. П. е сторил разноски и за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв., съобразно представения по делото договор за правни услуги от 13.12.2024 г. Своевременно релевираното от процесуалния представител на ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. Съдът счита, че при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се съобрази и Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С 438/22, с което се приема, че 2 при извършването на тази преценка съдът не е обвързан от определените с Наредба на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения /така определение № 50015/16.02.2024 г. на ВКС, Първо ТО, по т. д. № 1908/2022 г.; определение № 343/15.02.2024 г. на ВКС, Второ ТО, по т. д. № 1990/2023 г. и др./. Като критерии за определяне на адвокатското възнаграждение следва да бъдат взети предвид фактическата и правна сложност на делото, произтичаща от предмета му, в това число и размера на предявените искове, вида и обема на процесуалните действия, продължителността на производството. В случая делото не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност, не са събирани значителни по обем доказателства, като е проведено едно единствено открито съдебно заседание. Ето защо, съдът намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение е 300.00 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Л. С. П. с ЕГН: **********, с адрес: гр. ************ срещу „*********“ ЕООД с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:гр. ************, сграда ******* отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че Л. С. П. не дължи на „*********“ ЕООД с ЕИК: ****** чрез принудително изпълнение следните суми: 369.44 лева – главница по договор за кредит, ведно със законната лихва върху главницата считано от 19.03.2008 г. до окончателното плащане, сумата от 228.43 лева – договорна лихва за периода 11.08.2005 г. – 18.03.2008 г., сумата от 40.97 лева – наказателна лихва за периода от 11.08.2005 г. – 18.03.2008 г. и сумата от 175.00 лева – разноски, за които суми е бил издаден в полза на „******“ АД изпълнителен лист от 07.04.2008 г., вземанията по който са били прехвърлени с договор за цесия на „*********“ ЕООД, и е било образувано изпълнително дело /ИД/ № ****** г. по описа на ЧСИ *********, с рег. № ******** на КЧСИ, поради погасяване на вземанията по давност.

ОСЪЖДА „*********“ ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. ************, сграда № *******, да заплати на Л. С. П. с ЕГН:

**********, с адрес: гр. ************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 350.00 лв. – разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за производството пред СРС.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3