Решение № 270 от 12.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. София, 12.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Доротея Кехайова

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Богданка Н. Гешева като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211100603321 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 05.05.2021 г. по НЧХД № 19730/2019 г. на СРС, НО, 129 състав, подсъдимата Д. Н. Д. е призната за невиновна и оправдана на основание чл. 304 от НПК по обвинението й да е извършила престъпления по чл.182, ал.2 от НК.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от частния тъжител Ц., в която се твърди незаконосъобразност и несправедливост, иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на нов от въззивната инстанция, с който подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото й с тъжбата обвинение. В жалбата се развиват доводи, че събраните по делото доказателства категорично установяват, че подсъдимата не изпълнява съзнателно съдебното решение по гр. д. № 204/2014 г. на СОС, непредоставяйки възможност за осъществяване на лични контакти между тъжителя и сина му. В жалбата се навеждат твърдения за предубеденост на съдебния състав постановил присъдата, като се посочва, че председателя на състава е отхвърлял доказателствени искания, не е предоставил възможност на тъжителя за задаване на въпроси към свидетелите, както и е прекъснал пледоарията му по същество. След запознаване с мотивите към присъдата е постъпило допълнение към жалбата, в която конкретно са посочени действия на председателя на 129 състав при СРС, чрез които частният тъжител твърди, че са нарушени правата му, както и че е налице предубеденост на състава, постановил обжалваната присъда. В допълнението е направено искане за провеждане на въззивно съдебно следствие, като се искат допълнителни разпити на детето Л.Б. Ц., свидетеля К.П., допускане до разпит в качеството на свидетел на К.Л., С.В. и М.Т., назначаване на СПЕ. Към допълнението са представени и писмени доказателства, които се твърди, че са относими към предмета на делото и се иска тяхното приобщаване.

Настоящият състав, по реда на чл. 327 НПК, е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото с допълнение към жалбата частният тъжител е поискал провеждане на въззивно съдебно следствие. Съдът намира, че следва да се произнесе по 1 доказателствените искания направени в допълнението към жалбата след изслушване на страните в съдебно заседание.

В съдебно заседание пред въззивния съд частният тъжител Ц. поддържа жалбата.

Счита, че първоинстанционната оправдателна присъда неправилно се основава на показанията на детето Л. Ц., които са непълни поради непредоставяне на възможност на тъжителя да му задава въпроси и симулация на емоционално поведение. Намира, че заключението на СПЕ установява несъмнено, че детето Л.Б. не се страхува от баща си, съответно няма реална причина, то да не иска да ходи при него, а от показанията на свидетеля П. се доказва, че майката системно в годините отчуждава детето, не съдейства на социални власти, прокуратура, полиция и не изпълнява съдебните решения. Твърди, че всяко изпълнение на определения от съда режим на лични контакти с детето е било под натиск и със съдействие на органите на реда, а майката е опитвала чрез разрешени средства да ограничава и репресира бащата. Приема, че с това си поведение подсъдимата е осъществила състава на престъплението по чл. 182, ал.2 от НК, като съзнателно не е изпълнила задължението си, произтичащо от решението на СРС, да предостави възможност за осъществяване на личните контакти между тъжителя и сина му Л. Ц., като не е водела и не е предавала детето в дома на тъжителя. В пространната си пледоария посочва, че подсъдимата не само не изпълнява съдебните решения, но и умишлено отчуждава детето с конкретни действия, изтъква силно влошените отношения между него и подсъдимата след раздялата им, които са рефлектирали на отношенията им с децата и изразява опасение, че връзката му с децата може да бъде окончателно прекратена. Моли съда да признае подсъдимата Д.Д. за виновна по повдигнатото с тъжбата обвинение и да наложи предвиденото в закона наказание.

Защитникът на подсъдимата – адв. К., намира първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, а жалбата срещу нея – за неоснователна. Акцентира върху това, че към момента на постановяване на съдебното решение за определяне на режима на лични контакти, детето Л. Ц. нито е ходило на училище, нито е било ангажирано с някаква дейност. Посочва, че към инкриминирания момент детето е посещавало училище и неговият интерес е по-важен от всеки друг интерес, а решението не е съобразено с израстването на децата. Оспорва твърденията на тъжителя, че всички деца на разведени родители не се срещат, считайки, че просто ЧТ не е намерил необходимия път да се вижда с детето и именно неговото поведение провокира нежеланието на Л. Ц. за контакти с баща му. Моли съда да остави в сила оправдателната присъда като правилна и законосъобразна. Претендира и присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски, а за направените пред СРС предоставя на преценката на съда.

Подсъдимата Д., в лична защита, заявява, че на 06.12.2019 г. Л. е бил на училище през целия ден от 07.50 сутринта до 17.30-18.00 ч., а след това не се е чувствал добре това е била причината да не може да отиде при частния тъжител. Съобщава, че освен това детето се страхува от своя баща, тъй като той е агресивен към него, злоупотребява с алкохол в негово присъствие, удрял го е, губел го е, говорил е против майка му и брат му и е ограничавал възможността му за контакт с тях докато е живеел при него. Посочва, че във връзка с тези взаимоотношения между бащата и детето е търсила съдействие от социалните, но бащата не се отзовава и целенасочено се възползва от невъзможността това съдебно решение да бъде изпълнено с цел извличане на финансови облаги. Изразява готовност да води сина си, но казва, че Л. живее в страх, не желае да стои близо до баща си и единствената причина е отношението на последния /образувани срещу по-големия син наказателни дела, заплахи за такива срещу Л., дърпане, обиди, унижения/. Твърди, че в годините назад има множество случаи на физическо и психическо насилие от тъжителя спрямо нея, както и към децата – емоционално и моли да бъде оправдана.

В реплика, частният тъжител заявява, че в съдебното решение никъде не пише, че някой трябва да се съобразява с мястото на учене на детето и не отрича, че както преди, така и към настоящия момент няма проблем да води и взема детето на определените дати. Счита, че интересът на детето не е предмет на обсъждане в наказателното производство. Оспорва, 2 че на първата инкриминирана дата детето е било на училище, твърдейки, че е било болно, но е предпочело да празнува именния ден на дядо си в майчиния му дом. Не възразява срещу твърденията за извършеното от него спрямо детето насилие, но казва, че са лъжи, акцентирайки върху приложени по делото 4 заповеди за насилие от страна на майката спрямо детето и присъда за побой от подсъдимата на тъжителя, като се заканва срещу нея при възможност да я разпита като свидетел.

В предоставеното право на последна дума подсъдимата Д. изтъква, че делата във връзка с тези заповеди за незабавна защита са приключили със съдебен акт, който не уважава молбата, а изводите за нанесен от нея побой са основани на неверни показания на свидетели от обкръжението на тъжителя.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери за установено следното:

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране на правото на страните да участват, да сочат доказателства, а на подсъдимата – да се защитава, като въззивният съд намира за неоснователни възраженията на тъжителя за предубеденост на първоинстанционния съдебен състав. В материалите по първоинстанционното дело не се установяват обективни данни съдът да е допуснал твърдените от Б.Ц. нарушения на процесуалните правила, свързани с прекъсване на пледоарията на тъжителя и изготвяне на съдебния протокол от последното съдебно заседание. Напротив, видно от протокола от проведеното на 05.05.2021 г. съдебно заседание, е спазен редът за провеждането му, вкл. поредността на съдебните прения, а в приложеното определение от 12.05.2021 г. съдебният състав е изложил ясни мотиви да остави без уважение искането на тъжителя за допълване на протокола от съдебното заседание и да потвърди отказа на председателя на състава за извършване на поправка, от които е видно съобразяването и с разпоредбата на чл. 296, ал. 2 от НПК. Неоснователни са и възраженията във въззивната жалба за допуснати нарушения на процесуалните правила, касаещи събирането и проверката на доказателствения материал. Първостепенният съдебен състав е обсъдил всички постъпили доказателства и направените искания за събиране на такива и след самостоятелния им анализ е изложил своето мотивирано становище за относимостта им към посочените в чл. 102 от НПК обстоятелства. Положил е и необходимите усилия за изясняване на фактите, включени в предмета на доказване, като е направил своите доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Въззивният съд, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя в цялост фактическите констатации на СРС. Въз основа на извършения собствен анализ на събраните доказателства, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Тъжителят Б.Ц. и подсъдимата Д.Д. били съпрузи, като от брака си имат две деца Б.Б. Ц. /роден на **** г./ и Л.Б. Ц.а /роден на **** г./. След прекратяване на брака им през 2010 г., упражняването на родителските права по отношение на децата било предоставено на майката Д.Д. и е бил определен режим на лични отношения между бащата и децата.

Определеният режим не се е изпълнявал редовно, като причините за това били влошените отношения между родителите. С Решение № 477/19.11.2014г., постановено по гр. д. № 204/2014 г. на Софийски окръжен съд, влязло в сила на 08.12.2015 г., е определен следният режим на лични отношения между тъжителя Б.Ц. и детето Л. Ц.: от 9.00 часа на 18-ти октомври до 19.00 часа на 25-ти октомври, от 09.00 часа на 16-ти декември до 19.00 часа на 26 декември, от 9.00 часа на 18-ти февруари до 19.00 часа на 22-ри февруари, от 09.00 часа на 29-ти март до 19.00 часа на 9-ти април, от 09.00 часа на 23-ти май до 19.00 часа на 27-ми май, както и всеки първи и трети петък и събота от месеца - от 9.00 часа в петък до 19.00 часа в събота. С това решение е постановено за осъществяване на режима на лични 3 отношения между бащата и детето Л. Ц. детето да се предава от майката Д.Д. на бащата Б.Ц. в дома, в който живее бащата, находящ се на адрес: гр. София, кв. Бояна, вилна зона „Киноцентър - първа част”, ул. „****, съответно да се взема от този адрес.

В изпълнение на така определения режим от м. декември 2015 г. до м. август 2016 г. детето Л. Ц. било предадено на баща му и е живяло при него. В този период тъжителят Б.Ц. е ограничавал контактите между сина си Л. Ц. и неговата майка Д.Д., както и с брат му - Б.Б.

Ц., като не му давал да разговаря с тях по телефона, както и да се вижда с тях. Когато Л. Ц. настоявал да се чуе и види с майка си и брат си, тъжителят му се карал и говорел нецензурни думи за майката на детето. През август 2016 г. детето Л. Ц. е заживяло отново с майка си, но след това не е искало да ходи при баща си, тъй като се е опасявало и притеснявало, че той отново ще предприеме действия по ограничаване контактите с майка му и брат му и няма да го върне на майката. Въпреки, че подсъдимата Д.Д. всеки път му обяснявала, че има решение на съда, което я задължава да го заведе на адреса на баща му всеки първи и трети петък на месеца, детето категорично отказвало това да се случи.