Решение № 654 от 13.06.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 654 гр. Варна, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20233100501914 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. П. Д., ЕГН**********, срещу Решение №2351/28.06.2023г. по гр. дело №7978/2022г. на ВРС , 25-ти състав, в частите с които:

1/ е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата С. С.ов Д., ЕГН********** и А. С.ов Д., ЕГН**********, на майката И. Р. А., ЕГН**********, при която е определено и местоживеенето на детцата;

2/ е определен следният режим на лични отношения на бащата С. П.

Д., ЕГН**********, с децата С. С.ов Д., ЕГН********** и А. С.ов Д., ЕГН**********:

- всяка четна седмица от месеца от петък 18:00 ч. (или след приключване на учебните занятия в съответното учебно заведение, което децата посещават) до 14:00 часа в неделя с преспиване, като бащата взема и връща децата от и в дома на майката;

- по време на междусрочната ваканция всяка нечетна година за времето от 10:00ч. на първия ваканционен ден до 14:00 ч. на последния ваканционен ден с преспиване, като бащата взема и връща децата от и в дома на майката;

- всяка четна година на великденските празници от 10:00 ч. на първия 1 почивен ден до 14:00 часа на последния почивен ден, с преспиване, като бащата взема и връща децата от и в дома на майката;

- всяка нечетна година на коледните празници – от 10:00 ч. на първия почивен ден до 14:00 ч. на предпоследния почивен ден, с преспиване, като бащата взема и връща децата от и в дома на майката;

- всяка четна година през новогодишните празници – от 10:00 ч. на 31ви Декември до 14:00 ч. на предпоследния почивен ден, с преспиване, като бащата взема и връща децата от и в дома на майката;

- всяка година на рождения ден на бащата – седми март от 09:00 часа до 21:00 часа, като в случай, че денят е присъствен в първия почивен ден след рождения му ден в същия часови диапазон, като бащата взема и връща децата от и в дома на майката;

- всяка година на рождения ден на децата съответно 17 –ти Май и 11-ти октомври бащата има право да се вижда с тях в рамките на три часа съобразно учебната им заетост и ангажименти;

- по един месец през лятната ваканция – в четна година през месец юли, а в нечетна година през месец август;

3 / е осъден бащата С. П. Д., ЕГН**********, да заплаща месечна издръжка на децата С. С.ов Д., ЕГН********** и А. С.ов Д., ЕГН**********, чрез майка им и законен представител И. Р. А., ЕГН**********, в размер на по 400.00лв. за всяко, платима от първо до десето число на текущия месец, за който се дължи издръжката, считано от датата искането 02.09.2022г., ведно със законната лихва за всеки месец забава, по банков път.

Решението не е обжалвано в останалите му части – относно развода и причините за него и за горницата над уважените искове за издръжка.

Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части, е неправилно, необосновано и в противоречие с интересите на децата. Не са били преценени от ВРС в дълбочина и взаимовръзка всички обстоятелства, въз основа на които се определя най-добрият интерес на децата. Не са били взети предвид и личните усещания и желания на самите деца. Недостатъчна е била и оценката на ВРС на материалните и битовите условия при двамата родители и на подкрепящата среда при всеки от тях. Пропуснато е било назначаване и на социален доклад, който да изясни важни въпроси в тази насока. А изводът, че следва да бъде запазено актуалното статукво по отношение отглеждането на децата, не е бил аналитично мотивиран, а генерализирано и немотивирано формиран.

По основния спор пред настоящата инстанция относно упражняването на родителските права въззивникът излага няколко водещи негови приемущества пред майката, които счита за решаващи, но които не са били преценени от ВРС, а именно: Момчетата са силно привързани към баща им и тяхната вътрешна настройка е да живеят приемуществено с него; в тази връзка следва да бъде кредитирана допълнителната СПсЕ за тревожността и конфликта на лоялност, зародени у децата в резултат на актуалното им 2 отглеждане от майката; само с отглеждане от бащата те ще бъдат щастливи и спокойни. Материално-битовите условия при бащата са значително по-добри и съобразени с нуждите на двете деца. Бащата разполага с ценен и опитен помощник в лицето на майка му,която познава отлично потребностите на момчетата в ежедневието, а между нея и внуците й е изградена силна връзка.

Освен това бащата е много по-спокойният, уравновесен и авторитетен от двамата родители. Не са без значение и полът и възрастта на момчетата, които точно в момента имат необходимост от силната фигура на бащата в ежедневието. При тези обстоятелства и при относителния паритет в общите възпитателски качества въззивникът счита, че именно той ще е най-подходящ да упражнява родителските права върху децата. Без да е пряко виновна, майката нито има достатъчни материални възможности, нито има каквато и да било подкрепяща среда, нито е емоционално устойчива за да осигури спокойствие и увереност на момчетата.

По тези обобщени причини се моли за отмяна на решението в неговите обжалвани части, вместо което родителските права да бъдат предоставени на бащата, при когото децата да живеят, на майката да бъде определен разширен режим на лични контакти, като бъде осъдена последната за издръжа от 250лв. за всяко дете. В о.с.з. се поддържат аргументите и доводите в жалбата, като се подчертават отличната връзка между бащата и синовете му, изразеното лично от тях при изслушването им пред въззивния съд и полезността за момчетата и нуждата им от максимално повече време с баща им. Поддържат се и исканията до съда.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата депозира отговор, с който оспорва жалбата, а доводите в нея счита за необосновани. Счита решението за правилно и обосновано в обжалваните му части, за което излага съображения.

Твърди, че основната причина за въззивната жалба е нежеланието на бащата да плаща издръжка за двете си деца в определените от ВРС размери. Счита и че решаващи по искове за родителски права са възпитателските качества на двамата родители, морланият им облик и качеството и продължителността на полаганите до момента от всеки от тях грижи за децата, а другите относими обстоятелства като материални условия, помощ от трети лица и други не могат да подменят посочените водещи критерии. Позовава се на практика на ВКС в тази връзка. Поддържа, че майката има много по-точни и трайни представи за отглеждането и възпитанието на момчетата, които процъфтяват и имат отличен успех под грижите на майката, а условията в дома й са перфектни. Бащата не се съобразява с режима на децата, има свой живот, който поставя на преден план, постоянно излиза късно вечер и не се прибира по цели нощи, през които само бабата по бащина линия ще бъде с момчетата.

Така, макар и загрижен за тях, башата не разполага със способности за отглеждането им, по-добри от тези на майката. А размера на определената от ВРС издръжка счита да е съобразен с нуждите на децата. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните му части и за присъждане на разноски. В о.с.з. поддържа всички свои съображения, като подчертава манипулативните действия на бащата по отношение на децата и редовното 3 неспазване от другия родител на часовете за вземане и връщане на децата при РЛО. Поддържа искането си до съда.

Контролиращата страна – ДСП-Варна не изразява конкретно становище по съществото на въззивната жалба.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове с правно основание чл.49, ал.1 от СК вр. чл.59 от СК на С. П. Д., ЕГН **********, срещу И. Р. А., ЕГН**********, с искане за прекратяване на сключения между тях брак на *********г. поради дълбоко и непоправимо разстройство; предоставяне упражняването на родителските права спрямо децата С. С.ов Д.,

ЕГН********** и А. С.ов Д., ЕГН**********; за определяне на тяхното местоживеене при ищеца; за определяне на режим на лични отношения на децата с майка им; и за осъждане на ответницата за месечна издръжка на всяко от децата в размер на 250.00лв. от подаване на исковата молба в съда до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.

В срока по чл.211 от ГПК са предявени насрещни искове на И. Р. А., срещу С. П. Д., с правно основание чл.49, ал.3 от СК вр. чл.59 от СК , за прекратяване на сключения между брак поради дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило по вина на първоначания ищец; за предоставяне упражняването на родителските права спрямо децата С. и А. С.ов Д.; за определяне на тяхното местоживеене при майката; за определяне на режим на лични отношения на децата с баща им; за осъждане на бащата за месечна издръжка на всяко от децата в размер на 450.00лв. от подаване на исковата молба в съда до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване.

Ищецът твърди, че страните по делото са съпрузи, сключили граждански брак на *********г. в К.Т., като от брака си имат две деца – А.

(род. на *********г.) и С. (род. на *********г.).

Твърди още, че през април 2018г. съпрузите напуснали Т. и дошли в България, за да започнат децата да посещават български учебни заведения.

Ищецът се надявал, че смяната на местоживеенето ще бъде полезна за децата и за самите тях с И.,като ще спомогне за подобряване на отношенията им, които били започнали да охладняват. Първоначално заживели в жилището на майката на ищецав гр. Варна, ж.к. „В.", бл. 45, вх.З, ет. 2, ап. 54. Още тогава отношенията помежду им вече били обтегнати и разстроени, тъй като И. вече била започнала да демонстрира необщителност, социално отчуждение, станала извънредно нервна и раздразнителна, с епизодични силни 4 емоционални изблици. Тя търсела вина за всичко във всички останали, включително в децата, но никога в самата себе си. По тази причина връзката и отношенията между нея и децата започнали да страдат.

Фактическата раздяла между съпрузите настъпила през м. май 2019г., когато ищецът с двете момчета се преместили в с. О., в къща на негови роднини, а И. се изнесла от апартамента на майка му (въпреки че поради дезорганизацията й това изнасяне продължило чак до есента).

Последвал период, в който децата били при нея. Следващото лято, от месец май нататък, децата били с ищеца в О.. В разгара на лятото му се обадила брокерката, която намерила квартира на И.. Брокерката била много притеснена, защото нещо се случвало с психичното здраве на съпругата.

Имало подадени оплаквания от съседи за хвърлени от терасата предмети, споменавало се, че И. говорела за това, че е подслушвана, че агенти я предследвали, че някой й направил магия. В продължение на няколко дена ищецът я търсел безрезултатно, а след това я открил в много лошо душевно състояние. Всичко, което му разказали се потвърдило. Помогнал й като водел децата да се виждат и разхождат с нея всеки ден, но само в негово присъствие. Така тя постепенно се върнала към нормалното си състояние и адекватния начин на живот. Засега по общо съгласие двете момчета прекаравали учебното време с майка си, а останалото с ищеца. Макар че нервните изблици на И. продължавали, а грубият и остър тон и език не спирал дори пред децата, като това се отразявало негативно върху психиката и възприятията им.

Обобщено сочи, че брачната връзка между него и ответницата отдавна е разрушена. Настъпила е трайна фактическа раздяла, между тях не съществува никаква семейна близост, а бракът им бил само формален и необратимо изпразнен от житейско съдържание и смисъл и не изпълнявал никаква социална функция. За ищеца съхраняването му щяло да бъде безполезно и безпредметно, тъй като всеки от двама им трайно поел по свой самостоятелен и отделен жизнен път.