Решение № 133 от 26.07.2023, Административен съд - Перник
- Съд
- Административен съд - Перник
- Дело
- Административно дело 162/2023
- Вид
- Решение № 133
- Подписан
- 26.07.2023
- Състав
- ЦВЕТЕЛИНА БОРИСОВА ГОЦОВА
Други актове по делото
- Определение № 432 от 29.08.2023 · ЦВЕТЕЛИНА БОРИСОВА ГОЦОВА
Цитирани разпоредби
- чл.128, ал.1, т.8 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.128а · Административнопроцесуален кодекс
- чл.128а, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш Е Н И Е
№
133 гр. Перник, 26.07.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети юли две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА при секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Гоцова административно дело № 162/2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.128а от АПК, вр. с чл.128, ал.1, т.8 от АПК.
Образувано е по искова молба от Е.Б.В., ЕГН ********** с искане за обявяване на нищожност на съдебно решение № 10035/20.12.2001 г., постановено по адм. дело № 4733/2001 г., петчленен състав на Върховен административен съд.
В исковата молба се излагат подробни съображения, които според ищеца обосновават нищожност на съдебния акт. С жалба до Върховен административен съд, жалбоподателят бил оспорил два административни акта – заповед № ЛС-03-1902/20.10.1999г. на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция и заповед № ЛС-03-3297/21.09.2000г. на министъра на правосъдието. Тричленен състав на ВАС разгледал жалбите в едно производство и постановил решение № 2976/03.05.2001г. с повече от един диспозитив. С единият диспозитив жалбата срещу заповед № ЛС-03-1902/20.10.1999г. била оставена без разглеждане, а с другия – жалбата срещу заповед №
ЛС-03-3297/21.09.2000г. била отхвърлена като неоснователна. Решението на тричленния състав било абсолютно неразбираемо, не ставало ясно каква е действителната воля на съда. Затова жалбоподателят подал касационна жалба срещу решението на тричленния състав в цялост. Мотивите на решението на петчленния състав обаче били такива, че по същество са приравнени на пълна липса на мотиви. Освен това надлежната страна – министъра на правосъдието липсвал в решението. Иска се от настоящата първа инстанция да бъде обявена нищожността на решение № 10035/20.12.2001 г., постановено по адм. дело № 4733/2001 г., петчленен състав на Върховен административен съд.
В проведеното открито съдебно заседание, ищецът се явява лично. Поддържа исковата си молба. Твърди, че решението на петчленния състав освен, че е с невъзможен диспозитив, е постановено и от незаконен състав, тъй като протоколите по делото не били подписани. Оспорва представения отговор от ответниците, тъй като материалите били пристигнали от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, а тя не е страна по делото.
Ответниците по иска – министъра на правосъдието и Министерство на правосъдието, редовно призовани, не се явяват.
Чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.В. изразяват в писмен отговор становище за недопустимост, евентуално неоснователност на предявения иск.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Перник, като взе предвид доводите и становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковата молба е подадена от надлежна страна, участник в производството по издаване на посочения акт на касационната инстанция, а именно Решение № 10035/20.12.2001 г., постановено по адм. дело № 4733/2001 г., петчленен състав на Върховен административен съд. Ищецът има правен интерес от предявяване на иска, доколкото с цитираното решение на касационният състав е оставено в сила Решение № 2976/03.05.2001г по адм.д. № 8104/2000г. на ВАС, с което е отхвърлена жалбата на Е.Б.В. против заповед №
ЛС-03-3297/21.09.2000г. на министъра на правосъдието, с която на В. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е освободен от служба като неоснователна, а в частта, в която се оспорва заповед №
ЛС-03-1902/20.10.1999г. за отстраняване от работа и искането за присъждане на парично обезщетение е оставена без разглеждане. Съобразно чл.128а, ал.1 от АПК искането за обявяване нищожност на решения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, постановени от административните съдилища или от Върховния административен съд на Република България, могат да се подават безсрочно. В случаят, процесното искане е насочено срещу съдебен акт, постановен от петчленен състав на ВАС на РБ, като последна /касационна/ инстанция и съгласно нормативната уредба е окончателен съдебен акт.
Следователно, липсват отрицателни предпоставки за предявяване на подобна претенция от надлежно легитимирана страна, поради което искът е процесуално ДОПУСТИМ.
При разглеждане на искането по същество, в контекста на очертаната в него аргументация, настоящият съдебен състав съобрази следното от фактическа страна:
Със заповед № ЛС-03-3297/21.09.2000 г. министъра на правосъдието е наложил дисциплинарно наказание “уволнение” на сержант Е.Б.В. - надзирател в следствен арест-Перник към областно звено “Следствени арести” Перник, считано от датата на отстраняване в длъжност от 20.10.1999 г. със заповед № ЛС-03-1902/20.10.1999 г.
И двете заповеди са били обжалвани по съдебен ред, като оспорването е съединено с искане за присъждане на обезщетение за времето, през което е бил незаконно уволнен. Като ответна страна е конституирана и е взела участие Министерство на правосъдието, видно от протокол от съдебно заседание от 18.04.2001г. по адм.д № 8104/2000г. /л. 17- 18 от делото/. С Решение № 2976/03.05.2001г по адм.д. № 8104/2000г. /л. 19 – 21/ тричленен състав на трето отделение на ВАС, намира, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за отмяна на индивидуалния административен акт по реда на чл. 12, т. 3 и 4 ЗВАС, поради което подадената жалба следва да се отхвърли по отношение на уволнителната заповед. Подадената жалба, в частта, касаеща искане за присъждане на обезщетение за времето, през което жалбоподателят е бил без работа поради незаконното му задържане следва да се остави без разглеждане, тъй като гражданскоправните последици, настъпили в резултат на освобождаването от служба подлежат на разглеждане по общия исков ред. Намира, че следва да се остави без разглеждане и жалбата в частта, с която се иска отмяна на заповед № ЛС-03-1902/20.10.1999 г. за отстраняване на жалбоподателя от работа, поради това, че това, че не се касае за заповед, която подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на ЗВАС. Постановено е съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата, подадена от Е.Б.В. против заповед № ЛС-03-3297 от 21.09.2000 г. на министъра на правосъдието, с която на В. е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и е освободен от служба, като неоснователна и е оставена без разглеждане жалбата срещу заповед № ЛС-03-1902/20.10.1999 г. за отстраняване от работа и искането на присъждане на парично обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното му уволнение.
Е.В. подал касационна жалба срещу така постановения съдебен акт пред ВАС на РБ, който със свое Решение № 10035/20.12.2001 г., постановено по адм. дело № 4733/2001 г. на петчленен състав /л. 24-25/ оставил в сила Решение № 2976/03.05.2001г по адм.д. № 8104/2000г. на ВАС. Като ответник по касационната жалба е конституирана и взела участие Министерство на правосъдието, видно от протоколи от съдебно заседание от 28.09.2001г. и 23.11.2001г. /л. 22-23/.
В настоящото производство се иска обявяване на нищожност именно на Решение № 10035/20.12.2001 г., постановено по адм. дело № 4733/2001 г. на петчленен състав.
Въз основа на така установените факти, съдът обоснова следните правни изводи:
Не се съдържа легална дефиниция на нищожността на съдебен акт /решение или определение/, но трайната съдебна практика приема, че нищожността на един съдебен акт може да се обоснове от най-тежки пороци във връзка с формиране волята на съдебния орган, който го е постановил. Следва да е налице порок във функционирането на съда или в надлежното сформиране на състава му, да бъде засегнато изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове или формата на съдебното решение или да е налице абсолютна невъзможност да бъде разбрана изразената воля. В този смисъл, нищожно съдебно решение ще е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, еднолично от съдия, вместо от съдебен състав, когато това е предвидено в закона, или с участието на лице, което не е съдия в съответния съд, устното и неподписано решение; решение при абсолютна неразбираемост волята на съда или при невъзможно изпълнение на действие, съставляващо престъпление или несъвместимо с действащия правен ред.
Видно е, че се касае за изключителни тежки пороци, засягащи компетентността на съда, изразената в съдебното решение воля или много тежък порок във формата. Наведените с исковата молба основания не представляват пороци, водещи до нищожност на решението и не са налице.
Съдебният акт е постановен в рамките на правораздавателната власт на съответната съдебна инстанция, по повод подадена касационна жалба и като такъв е валиден.
Видно от съдържанието му, решение № 10035 от
20.12.2001г. по адм.д. № 4733/2001г. на ВАС е постановено от законен /петчленен/ съдебен състав, аргумент от чл. 34 ЗВАС /отм./, тъй като било обжалвано решение на тричленен състав на ВАС като първа инстанция. Посочените в решението петима върховни съдии са участвали в заседанието, в което е завършило разглеждането на делото, а именно на 23.11.2001г.., видно от надлежно съставения съдебен протокол, който е официален удостоверителен документ /представен в заверен препис от служба „Съдебно деловодство и административно обслужване“ на ВАС поради архивиране на делото/ и съдът е обявил, че ще се произнесе със съдебен акт, след съвещание. На 20.12.2001г. било постановено решението на касационната инстанция, което било подписано от всички членове на състава. Спазена е предвидената от закона форма на акта. Атакуваното решение съдържа всички изискуеми реквизити, постановено е съобразно правомощията на съда, регламентирани в нормата на чл. 40, ал.1 от ЗВАС /отм./ Противно на изложеното от ищцовата страна, касационното решение е мотивирано. Изложени са ясни съображения за правилност на решението на първата инстанция и за неоснователност на развитите в касационната жалба твърдения за неразбираемост на постановеното решение и оплакванията, развити в т. 3, 4, 5 и 6 от касационната жалба.
Изразените в искането твърдения за противоречие между мотиви и диспозитив и неразбираемост на решението на тричленния състав не следва да бъдат обсъждани в настоящето производство, защото са относими изцяло към съществото на спора, решен от петчленния състав на Върховния административен съд. Изложените от ищеца доводи за нищожността на съдебното решение на тричленния състав, с коментар на неговото съдържание биха могли да се обсъждат, ако се проверява правилността на съдебния акт. Това обаче съгласно нормативната уредба е изключително правомощие само на касационната инстанция, а не на съда, разглеждащ настоящото искане.
След като не се установяват изключително тежки пороци свързани с функционирането на съда, с овластяване да разрешава съдебни спорове, с формата на съдебното решение или изразената воля, липсват основания за обявяване на нищожността на съдебния акт на петчленния състав на касационната инстанция, поради което искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН и следва да бъде отхвърлен.
Наред с това, съдът намира, че искът срещу сочения от ищеца ответник – министъра на правосъдието - е неоснователен и на второ самостоятелно основание – защото е предявен срещу ненадлежна страна. В исковото производство съдът не конституира страните служебно, а това се определя от ищеца. Доколко искът е предявен срещу лице, което е действително страна по спорното материално правоотношение е въпрос по съществото на спора, а не по неговата допустимост. Искът за прогласяване на нищожност на съдебен акт е установителен по своя характер и е средство за преодоляване на правен спор между страните, участвали в делото, по което е постановен този акт. Страни по административното дело, по което е постановено атакуваното Решение № 10035 от 20.12.2001г. по адм.д. № 4733/2001г. на ВАС са били Е.В. и Министерство на правосъдието, като това са и страните, конституирани по адм. д. 8104/2000г. на ВАС, противно на твърденията на ищеца, че в производството пред тричленния състав е участвал и министъра на правосъдието. Настоящият иск обаче е насочен не само срещу Министерство на правосъдието, а и срещу министъра на правосъдието и е неоснователен спрямо него и по тази причина.
Разпечатката съдържа 34 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/59e56a49-88a6-4da5-a4d6-d6b9dad836c0