Решение № 260157 от 27.04.2022, Окръжен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

№260157 27.04.2022 год. гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански състав на двадесет и девети март две хиляди двадесет и втора година в открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Росен Парашкевов

ЧЛЕНОВЕ: 1. Йорданка

Майска

2. Радостина Петкова секретар Жанета Граматикова, като разгледа докладваното от съдия

Йорданка Майска в.гр.дело № 1820 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следно:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК .

Образувано е по повод подадена въззивна жалба от ГД

„Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с посочен адрес за призоваване в гр.Бургас, ул.”Александър Велики” № 37 Б, представлявана от Директора – Главен Комисар Н.Николов, чрез ст.юк.Т.Стойкова, против решение № 371/27.01.2020г. по гр.д. № 8502/2019г. на РС-Бургас.

С обжалваното решение съдът е уважил осъдителния иск на М.С.Д. с ЕГН ********** против

ГД „ПБЗН“ при МВР, за заплащане на неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд, както следва: сумата 1723,57 лева-главница, представляваща неплатено брутно допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 245,25 часа, за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., на изпълняваната длъжност „п. и в. н. с.а. * с.” в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението”-Н. при Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-Бургас, към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-МВР заедно със законната лихва върху главницата от предявяването на главния иск-03.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 228,54 лева-обезщетение за забавеното плащане на главницата/мораторна лихва/, за периода от 01.01.2017 г. до 02.10.2019 г., като е осъдил въззивника да заплати на въззиваемия направените разноски, д.такса в полза на съда и разноски за експертиза.

Решението се обжалва като неправилно, поради което се моли същото да бъде отменено, като искът бъде изцяло отхвърлен. Въззивникът посочва, че обжалваното решение в осъдителната му част е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. Навежда, че е налице неправилно приложение на релевиращите материално-правни норми, относими към полагането, отчитането и заплащането на нощен труд.

В този смисъл се твърди, че неправилно е уважена претенцията на ищцовата страна, положеният нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143.

По-конкретно се твърди, че НСОРЗ е неприложима в случая, тъй като не са налице предпоставките за прилагането й, и по-конкретно – продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното; и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Посочва се на следващо място, че превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд, а не за генериране и заплащане на извънреден труд. Жалбоподателят твърди, че за процесния период, въззиваемия е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се изчислявало сумарно. Твърди се, че положеният от ищеца нощен труд е бил отчитан ежемесечно и е бил заплатен съобразно правилата на действалите към процесния период нормативни актове. Посочва се, че в резултат на посоченото изчисляване чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време, се формирал резултат, който при надвишаване на нормата работни часове, бил заплащан на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР (като извънреден труд). Заявява се, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането и работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, се определяли с наредба на министъра на вътрешните работи. Твърди се, че към периода от 19.08.2014г. до 02.08.2016г., по отношение полагането на нощен труд, се прилагали правилата на действалата към периода от 19.08.2014г. до 02.08.2016г. Наредба№8121з-407 от 11.08.2014г., отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г., уреждаща по специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР(положеният труд между 22.00часа и 6.00часа се преизчислявал с коефициент 1,143). Посочва се, че за останалата част от процесния период, се прилагали Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 и Наредба№8121з-908 от 02.08.2018г. Въззивникът намира, че неправилно първоинстанционният съд приел, че липсата на регламентация във въпросните наредби обуславяла прилагане на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Твърди, че последната намирала приложение само за работници и служители по трудово правоотношение, при кумулативно наличие на следните предпоставки: подневно отчитане; работа на смени, продължителност на нощното работно време, по- малка от продължителността на дневното; трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Съгласно действащата уредба, съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР следвало да бъде 1:1, т.е. осем часа нощен труд- равни на осем часа дневен труд(чл.187,ал.1 и 3 от ЗМВР), а не както по КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се приравнявали на осем часа дневен такъв. Развива подробни съображения, че нощният труд (между 22.00ч.и 06.00ч.) не представлявал извънреден такъв. Счита, че извънреден труд би бил налице само, ако служителят действително работи извън установеното работно време. Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1.143 било установено с оглед увеличаване заплащането на положения нощен труд с допълнително възнаграждение от 0.25 лева, а не за генериране и заплащане на извънреден труд. В подкрепа на изложеното, цитира съдебна практика на районните и окръжни съдилища.

Иска се решението да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. Не ангажира нови доказателства. Претендират се направените в производството пред двете инстанции разноски.

Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и следователно същата е допустима за разглеждане по същество.

Въззиваемият М.С.Д., редовно уведомен за постъпилата жалба чрез процесуалния си представител адв. Лора Станкова от БАК е депозирал отговор в законоустановения срок, с който оспорва изцяло постъпилата въззивна жалба като неоснователна. Моли, обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, а правните му изводи са правилни и обосновани. Счита, че изводите на съда, че липсва изрична норма в действащите в исковия период наредби на Министъра на вътрешните работи, издавани на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР, поради което субсидиарно следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, са правилни. Сочи се, че наличието на процесното вземане на въззиваемата против въззивника се установява от заключението на вещото лице по СИЕ. Твърди се, че обжалваното решение е в съответствие с еднопосочната и непротиворечива съдебна практика на съдилищата в страната. Изложени са подробни съображения, като се цитира и съдебна практика. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания. Претендира разноски.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.

Производството пред районния съд е било образувано по искова молба на М.Д. с искане за осъждане на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ да му заплати сумата от 1400 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143; сумата от 200 лв.-представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата начиная от датата на възникване на задължението за всеки отчетен период, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото обезщетение до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

В хода на съдебното следствие е сторено от ищеца и прието от съда изменение в размера на иска, след което същият следва да се счита предявен за сумата от 1723,57лв., представляваща допълнително възнаграждение за 245,25 часа положен извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от него нощен труд през периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019г. и преизчисления тъкав с коефицент 1,143, сумата от 228,54 лв.-представляващи сборна лихва за забава върху отделните задължения по главницата от настъпване на изискуемост за всяко до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска-03.10.2019г. до окончателното й изплащане, както и сторените съдебни разноски.

Ответната страна ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е държавен служител по служебно правоотношение.

Страните са ангажирали доказателства в подкрепа на становищата си.

С окончателния акт районният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т.

3 вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като решението е позитивно за ищеца.

Не е спорно по делото, а и се установява от представените писмени доказателства в първоинстанционното производство, както и от приетата ССчЕ, че страните са били в служебно правоотношение, по което ищецът за периода от 01.10.2016 г. - 30.09.2019г., е полагал труд на длъжност „п. и в. на с. а. * с.” в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението”-Несебър, Регионална дирекция

„Пожарна безопасност и защита на населението”-Бургас, която е на структурно подчинение към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-МВР. За процесния период ищецът е работил по утвърден график на смени, всяка с продължителност 24 часа. За периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е положил общо 1715 часа нощен труд.

Същият приравнен към дневен такъв при уможение с коефициент 1.143 се равнявал на 1916,25 часа труд. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 245,25 часа, като експертизата е изчислила, че общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд възлиза на 1723,57 лева.

Посочено е в експертизата, че разликата в часовете между преизчисления с коефицент 1,143 и отчетения по протоколи обр.6 нощен труд не са отчитан и не са заплащани от работодателя като извънреден труд. Изчислена е и дължимата лихва върху главницата за процесния период, като вещото лице сочи, че за процесния период същата е в размер на 228,54 лева.

Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител, поради което и приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд и през нощта (22. 00 – 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.

Спорен по делото въпросът за начина на изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.