Акт от 22.06.2020, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Русе, 22.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: ИНА РАЙЧЕВА

Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

ИВАЙЛО

ЙОСИФОВ при секретаря Наталия Георгиева и с участието на прокурора Георги Манолов, като разгледа докладваното от съдия Димитрова к.а.н.д № 159 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба на А.С.С., чрез пълномощник против реше­ние № 146 от 03.02.2020 г., постановено по АНД № 1804/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е изменено НП № 5/ 17.01.2019г. на Началник сектор ОП при Първо РУП на МВР-Русе , с което за нарушение на чл.64 ал.4 ЗМВР на основание чл.257 ал.1 ЗМВР 25, е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв, намалена от РРС на 100лв.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира се да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се отмени НП.

Ответникът по касационната жалба – Първо РУ при ОДМВР -Русе не взема становище по жалбата Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да постанови оспореното в настоящото производство решение РС - Русе е приел, че при издаването на НП и АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон. Счел е, че наказаното лице безспорно е осъществило вмененото му нарушение по ЗМВР от обективна и субективна страна, като е намалил на законовия минимум наложената глоба.

Решението е правилно.

РРС е приел на база гласни доказателства, че касаторът на 06.01.2019г. около 03 часа в гр.Русе ,ул.Славянска 4 не е изпълнил даденото му като рожденик и домакин на организирано частно парти в 01:40ч. устно разпореждане от униформени полицейски служители да не вдига шум и да не нарушава спокойствието на обитателите на съседни сгради, като при повторната полицейска проверка в 03.00 часа отново се чували викове и силна музика.

Фактическата обстановка, нарушението и авторството на деянието са правилно установени в хода на протеклото административнонаказателно производство пред наказващия орган и в производството пред първата съдебна инстанция. Всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и удостоверени. При установяване на нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд е събрал и обсъдил посочените от страните доказателства, които обсъдил подробно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка. Въззивният съд е анализирал приложимите правни норми, обсъдил е възраженията на жалбоподателя. Изложил е подробни съображения относно индивидуализация на наказанието.

В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на въззивното решение, като се излагат доводи, подобни на наведени във въззивната жалба,за необсъждана от АНО субективна страна на нарушението и за налагане на наказание за допустителство. Възраженията са неоснователни. На първо място текста на чл.57 т.6 и чл.42 т.5 ЗАНН визират задължение на наказващият орган да посочи законовите разпоредби, които са нарушени виновно, но не визира изискване са посочване на формата на вина, тъй като за разлика от НК/ чл.11 ал.4 / адм.нарушения се наказват и при двете форми на вина- умисъл или непредпазливост. По аргумент на противното на чл.11 ал.4 НК при административните нарушения, извършени по непредпазлива форма на вина, тяхната наказуемост се изключва само в изрично предвидени в съответните закони случаи / чл.7 ал.2 ЗАНН/. Определено състава на чл.257 вр.чл.64 ал.4 ЗМВР не изключва адм.отговорност при непредпазливост, не само защото не е предвидена такава възможност, а и защото самия състав на нарушението предполага умисъл- съзнаване на отправено предупреждение/ разпореждане и неговото неизпълнение, което от интелектуална и волева страна предполага най-малкото допускане на последиците.

Обстоятелството, че районния съд е посочил формата на вина – евентуален умисъл, с оглед нормата на чл.11 ал.2 НК е в резултат на изпълнение на задълженията му по чл.301 ал.1 т.1 вр.чл. 337 ал.1 т.1 НПК, и не е налице дописване на квалификацията на нарушението, както твърди касатора, а правен извод относно съставомерен субективен признак.

Неоснователни са възраженията и за липса на събрани от РРС доказателства за вдигането на шум, посредством измерването на нивото му. Същественото е, че касатора е наказан не по общинската наредба, а за неизпълнение на устно полицейско разпореждане, чието неизпълнение същият не е надлежно опровергал. При оценъчната дейност на съдът по фактите, което единствено би могло да се яви касационно основание не е допуснато съществено процесуално нарушение. АНО надлежно с оглед тежестта на доказване е обосновал при процесуалната активност на съда и на касатора релевантните факти. От обсъдените гласни доказателства е видно, че касатора е бил предупреден ,че ако не преустанови с вдигането на шум и ако не го преустанови/ именно това е разпореждането/, ще му бъде съставен АУАН. А именно това именно това устно разпореждане не е изпълнил, с което е осъществен и състава на нарушението.

Неоснователно е възражението, че е наказан за допустителство. Напротив касатора е бил адресат като организатор и рожденик на партито си на полицейското разпореждане. Факта, че не е направил необходимото да се съобрази с разпореденото му, като субект и адресат на същото, води до ангажиране на личната му отговорност.

При извършената служебна проверка на решението, съобразно нормата на чл.218, ал.2 от АПК, касационният състав намира, че същото е постановено в съответствие с материалния закон, не страда и от породи, водещи до нищожност или недопустимост и следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 АПК във вр. с чл.63, ал.1 ЗАНН административният съд Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение

№ 146/03.02.2020г., постановено по АНД № 1804/2019г. на Районен съд Русе.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: