Протокол № 130 от 16.05.2025, Районен съд - Девин

ПРОТОКОЛ

№ 130 гр. Девин, 16.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева

Сложи за разглеждане докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20245410100526 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищецът **********, р. пр. се представлява от адв. Н. Г., р. уп. от по-рано.

Ответникът **********, р. пр. не изпраща представител.

И. В. В., р. пр. се представлява от адв. В. В. и адв. К. В., р. уп. от по-рано.

В. Г. Г., р. пр. лично и с адв. Н. М., р. уп. от по-рано.

Адв. Г.: Да се даде ход на делото.

Адв. В. В.: Да се даде ход на делото.

Адв. К. В.: Да се даде ход на делото.

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

Съдът, при условията на чл.142, ал.1 ГПК,

Определи:

Дава ход на делото.

Адв. Г.: Госпожо Съдия, известна ни е постъпилата молба становище от 13.05.2025г. от втория ответник, по която моля да ни бъде предоставена възможност да вземем изрично становище, а именно ищецът в настоящото производство се титулува като кредитор, по силата на изпълнителен титул, със сила на присъдено нещо като кредитор, съответно лицето длъжник, размерът на вземането и неговият падеж. В този смисъл 1 считам, че е налице официален документ, който задължава настоящия съд, относно това кога точно е възникнало вземането. Нещо повече, дотолкова доколкото съдът по Павловия иск, принципно изобщо следва да изследва вземането на ищеца, то моля да имате в предвид следното, а именно изпълнителният титул е онзи акт, който единствено и само констатира и формализира, съответно предава изпълнително основание на вземането на лицето кредитор, но той не е документът, от който кредиторът черпи качеството си на кредитор. Еднозначно и безпротиворечива е практиката на ВКС, относно това, кой е онзи момент, в който кредиторът става кредитор, а именно кредиторът става кредитор в следствие на състояли се юридически факти и съществуващи облигационни отношения. И да, дори и вземането да произтича от една абстрактна сделка запис на заповед, тя като форма на обезпечение на едно каузално правоотношение, а именно служебно известните и на настоящия съдебен състав предварителен договор, ведно със сключената между лицето ищец и на лицето първият ответник, то считам за безспорно датата на възникване на кредитовото вземане, е именно тази, която е всъщност и описана в издадения в последствие изпълнителен лист. Това е така, поради ред причини, но в живия живот много рядко, за да не кажа невъзможно, би могло вземането на кредитора да бъде признато, тоест да бъде формализирано с евентуално издадения изпълнителен лист и в последствие в увреждащата му на кредитор сделка да бъде сключена, с оглед на това, че именно тези сделки целят увреждането на кредитора и като такива обичайно се случват преди кредитора по едно облигационно правоотношение да е пристъпил към снабдяването си с изпълнителен лист. С риск да се повторя, единствено и само щото да бъде увреден неговия интерес на кредитор. В този смисъл, мораторна лихва се дължи от датата на възникване на облигационното отношение, от датата на забавата и прочие, а не от датата, на която кредиторът се снабдява с изпълнителен титул за прежде съществуващото си вземане. Ето защо, считам изложените възражения в молба от 13.05.2025г. на лицето втория ответник за неоснователни и моля да оставите същата без уважение като постановите акт, с който обявите изготвения проект на доклад по настоящото производство за окончателен такъв. Като в настоящото си изказване си позволявам да коментирам единствено това становище, а не отговорите на исковите молби, но те така или иначе съдържат в себе си и така сторените възражения от 13.05.2025г., но моля да ми бъде предоставена възможност, след като постановите акта си, досежно изготвения проект на доклад, евентуално обявяването му за окончателен такъв за становище и по постъпилите от ответниците отговори на искова молба. На първо място, буди смут и недоумение, кой е онзи житейски, евентуално финансов мотив, който е предизвикал идентичност между депозираните отговори на лицето втори и трети ответник. Този факт сам по себе си обуславя наличието на сговор между лицата ответници, щото да увредят интерес на кредитора. Заявеното от тях възражение, че видите ли, че искът следва да бъде квалифициран по чл.135, ал.3, не намират законова опора и считам същите за 2 лош опит да бъде въведен в заблуждение настоящия съд, щото да бъде постигнат противоправен резултат. Приложеният по делото изпълнителен титул задължава всички лица, в това число и настоящият съдебен състав, относно съдържащите се в него дати, размери, лица и прочие елементи.

Изрично си позволявам да напомня, че практиката на ВКС, отложена в масив съдебни актове е безпротиворечива, еднозначна, относно това следва ли кредиторовото вземане да е установено със сила на присъдено нещо, следва ли то да е ликвидно, за да бъде уважен иска по чл.135 ЗЗД. Категорично отговорът е отрицателен. Отново си позволявам да сезирам настоящия съд с искане да оставите възраженията за нередовност на депозираната искова молба без уважение, като неоснователни и на место това постановите акт, с който да обявите изготвения по делото проект на доклад за окончателен.

Адв. В. В.: Уважаема Госпожо Председател, поддържаме представеното становище. Само на няколко неща искам да обърна внимание, което сме отразили и в отговора и в това допълнително становище. Тук се пропуска от представителя на ищеца следното обстоятелство, кога е всъщност възникнало кредиторното качество на ищеца. Колегата развива теории в смисъл, че не е необходимо едва ли не да бъдат официализирани тези вземания, за да може евентуално хората, които след това правят сделки да се съобразяват с извършеното преди това действие. Пропуска се естествено и действието на управителя на ответника ********, който еднолично, без каквото и да е уведомление на нашия доверител е извършил всички тези действия и поради тази причина основното ни възражение е именно това, че първо трябва да се докаже как е официализирано това обстоятелство, как е станало ясно на моя доверител, съответно и на бившата му съпруга - другата ответница и как са станали известни тези обстоятелства. Това е всъщност основата на целия спор. Практиката, която ние сме цитирали, аз днеска нося и още едно решен на Върховния Съд и е точно в тази посока, че това е точно чл.135, ал.3, когато нямаме достатъчно яснота кога е възникнало кредиторовото качество. Тоест, в случая ние твърдим, че това кредиторово качество е възникнало именно след като тези действия са били извършени от нашия доверител и съответно ответницата. Така, че тези обстоятелства са основата, на която ние сме акцентирали, както и в отговора. Защо, защото ако се твърди за някакъв сговор и за някакви такива действия, то безспорно трябва ищецът да ги докаже тези обстоятелства. Ние няма как да доказваме сговор между управителя на ******** и представителя на ищеца, как въобще тези отношения са се развивали 2022г., както виждате 2023г. И забележете една след това, те са направени с такива дати, позволявам си да кажа тази дума, затова защото само и само да прехождат извършените действия на нашите доверители. В крайна сметка, това е основата заради, която аз моля да приемете първо, ако приемете, че исковата молба е редовна, то трябва да се помени само обстоятелствата за тежестта на доказване, съответно правната квалификация. Но, ние считам, че и самата искова молба е нередовна именно, поради неизлагане на тези съображения за този сговор и тези обстоятелства 3 как са се случили, защото иначе ние няма как да навлезем в тези отношения.

Това са ни основните съображения, като подробно сме ги описали, за да не продължаваме в тази насока.

Адв. К. В.: Поддържам казаното от адв. В. В..

Адв. М.: Първо заявявам, че изцяло се присъединявам към изложеното в становището от колегата В. депозирано пред съда, като моля при решаването на въпроса, съдът да вземе предвид, освен това, което сме изложили в отговорите на исковите молби, освен това, което е изложено в становището на колегата, към което се присъединявам и следното. Основен по важност въпрос в исковото производство по чл.135, е именно кога възниква у ищеца в случая качеството кредитор. Това е въпрос, който и законодателят разграничава в две свои хипотези и за да бъде решен ясно, правилно и справедливо съответно настоящия правен спор, следва да бъде изяснен на първо място именно този въпрос, на какво точно ищецът основава качеството си кредитор и към кой момент той твърди, че е придобил това качество. В исковата молба липсва, каквато и да е яснота по този въпрос. Твърди се придобИ.е на качество кредитор, на основание издаден изпълнителен лист, който е приложен като доказателство по делото. Бегло се споменава, че този изпълнителен лист е издаден на основанията посочени в него, а именно договор и не знам си какво. Няма обаче конкретика, която да позволи на нас като ответници със съществено засегнати интереси да организираме защитата си по възможно най-добрия за нас начин. Именно затова и в отговорите на исковата молба и в това допълнително становище правим искането си за оставяне на исковата молба без движение за уточняване именно на този съществен въпрос, отделно на страна, че изясняването на този въпрос ще даде възможност на съда да прецени правилно правното основание на процеса.

Съдът, след като съобрази наведените от страните доводи и възражения в представено становище от процесуалните представители на ответниците адв. В. В. и адв. К. В., с които правят възражения, относно проекта за доклад, поради това,

Съдът, на основание чл.146 ГПК,

Определи:

Докладва делото по проекта за доклад, изготвен и съобщен на страните с определение по чл.140, ал.3 ГПК, № 96/18.03.2025г.

Допълва изготвения проект за доклад, като определя правна квалификация на предявения иск чл.135 ЗЗД. Предвид наведените в исковата молба обстоятелства и петитум искът е предявен на основание чл.135 ЗЗД, с който ищецът претендира да се обяви за относително недействителна, по отношение на кредитора ******** разпоредителна сделка, обективирана в нотариален акт за покупка продажба от ******, Акт № *******, том ***, рег.

№ ***, дело № ******/**г., съставен от Нотариус *******, рег.№ *****, с р-н на действие Съдебен р-н на PС – Девин, дв. вх. № ****** от *****. на СВ гр.

4

Девин и сделката обективирана в брачен договор с нотариална заверка на подписите и съдържанието от ******, сключен по реда на чл.37 и следващи СК.

Определя правна квалификация на възражението на ответниците чл.135, ал.3 ЗЗД, като възлага и доказателствената тежест на ответниците, доказване на същото.

Ответниците оспорват момента на възникване на качеството на кредитор на ищеца, с наведените подробни възражения чл.135, ал.3 ЗЗД в представеното писмено становище по делото.

Оставя без уважение възражението за нередовност на исковата молба, тъй като съдът не констатира такава. Наведени са релевантните обстоятелства и петитум, от които се извежда правната квалификация на предявения иск.

Указва, че в доказателствената тежест на ищеца пада да докаже, че оспорените сделки го увреждат.

Указва на ответниците, че в тяхна доказателствена тежест пада доказване на наведените възражения, квалифицирани с правно основание чл.135, ал.3 ЗЗД, относно момента на възникване качеството на кредитор на ищеца.

Приема и прилага допуснатите писмени доказателства, с определение № 96/18.03.2025г.

Адв. Г.: Госпожо Съдия, бих си позволил единствено да поискам да допълните доклада, относно това, че на практика с исковата молба са предявени два иска по отношение на двата договора. Считам, че безспорно е, че вторият иск, насочен спрямо разпоредителната сделка между втория и третия ответник, а именно официален документ с нотариална заверка на подписите и съдържанието брачен договор от *******, с оглед на това, че на абзац втори, на страница 14 от същия страните участници на тази сделка, че е безвъзмезно и считам, че вторият предявен иск следва да бъде квалифициран в хипотезата на чл.135, ал.1, изр. 2, а именно, безвъзмезден характер, с оглед на това, че е налице официален документ, който обуславя тази безвъзмездност.