Решение № 3287 от 14.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3287 гр. Пловдив, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20225330108002 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл.240 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът "НД Мениждмънт" ООД твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ***/*** г., по силата на който на ответника била предоставена сумата от 2369 лева. Кредитополучателят усвоил заемната сума в брой, за което била съставена и подписана разписка. Заемът следвало да бъде върнат, ведно с договорна лихва на 28 броя седмични погасителни вноски, всяка в размер на 90 лева.

Съобразно чл. 11, ал. 5 от договора, при просрочие на две поредни погасителни вноски по погасителен план, цялото задължение ставало предсрочно изискуемо. Твърди се, че от страна на ответника не били извършвани никакви плащания, а падежът на втората неплатена седмична вноска бил на 12.11.2021 г., с оглед на което на 13.11.2021 г. настъпила предсрочна изискуемост на вземането. Съгласно уговореното между страните по договора, не било необходимо допълнително уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост или изрично волеизявление от страна на кредитора, нито изпращане на покана до кредитополучателя. Ищецът поддържа, че при просрочие на две последователни погасителни вноски се дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Поради изложеното е направено искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца главница в размер на 2369,60 лева, договорна лихва в размер на 150,40 лева и законна лихва за забава в размер на 132,96 лева.

1

Ответникът П. Г. Д., чрез назначения особен представител, взема становище за неоснователност на исковите претенции. Оспорва наличието на валидно правоотношение между страните поради липса на доказателства за реално предаване на заемната сума на ответника. Твърди, че представеният от ищеца разходен касов ордер не съдържа изискуемите реквизити и не може да удостовери реално предаване на сумата в брой. Счита, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора, както и че не е налице забава в плащането от претендирания от ищеца момент. Поддържа, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване на волеизявлението на кредитора от длъжника. С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът намери за установено следното:

Установява се, че на ***г. между "НД Мениждмънт" ООД и ответника П. Д. бил сключен договор за потребителски кредит №***. По силата на същия дружеството ищец предоставило на ответника сумата 2369,60 лв. Същата следвало да бъде върната на двадесет и осем седмични вноски, считано от 05.11.2021г. до 13.05.2022г., включително. Определен бил годишен лихвен процент от 40 пункта и годишен процент на разходите от 48,81 пункта. Размерът на лихвата бил фиксиран на 150,40 лв. / лист 5/ .

Размерът на погасителните вноски бил определен в приложен към договора погасителен план /лист 9/ . Съгласно чл.11, ал.5 от договора, в случай че кредитополучателят просрочи изплащането на две поредни погасителни вноски, цялото му задължение става незабавно и предсрочно изискуемо. Уговорено също, че в случай на просрочие кредитополучателят дължи законната лихва върху неплатените суми за периода на забавата - чл.7, ал.4 от договора.

Установява се от представената разписка за усвоена сума от ***г. /лист 23/, че главницата по кредита е била предоставена на ответника Д..

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съдът намира, че между страните по делото е възникнало правоотношение по договор за заем. Възникването му се установява от представения договор, както и разписката за получаване на сумата по уговорената главница от страна на ответника.

Съгласно уговореното и по силата на чл.240 ЗЗД заемателят следва да върне получената главница, като заплати уговорената лихва, чийто размер в случая е фиксиран на 150,40 лв.

Съгласно договора падежът на задължението е бил определен на 13.05.2022г. поради което следва да се приеме, че то става изцяло изискуемо от тази дата.

Съдът намира, че в случая не е настъпила твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост. По договора е било постигнато съгласие кредиторът да получава изпълнение на части, съгласно погасителния план. След като има постигнато подобно 2 съгласие, обявяването на предсрочна изискуемост на задълженията по договора, представлява едностранно изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната страна по него. За да се прояви неговия ефект, следва освен да е налице неплащане на задължения по договора и съобщаване на длъжника, че кредиторът обявява дължимия остатък по кредита за предсрочно изискуем. Предвид това действието на предсрочната изискуемост настъпва от момента на получаването от длъжника на уведомлението изпратено от заемодателя / в този смисъл т.8 от ТР №4/2013г. на ВКС, ОСГТК /.

В настоящия случай по делото не се представят доказателства, че ищецът е съобщил на ответника, че счита вземането за предсрочно изискуемо, поради което и не може да се приеме, че длъжникът е бил поставен в забава, считано от датата посочена в исковата молба - 13.11.2021г. С оглед това следва да се приеме, че вземането по договора е станало изискуемо с настъпването на падежа на последната погасителна вноска 13.05.2022г., която дата предхожда тази на завеждане на иска.

Ответникът по делото не е доказал, че е заплатил главницата по заема, както и дължимата договорна лихва, въпреки че крайният падеж по погасителния план е настъпил. Предвид това искът за връщане на тези суми е основателен.

Неоснователна, поради несъобщаване на предсрочната изискуемост, е претенцията за присъждане на лихва за забава от 132,96 лв. за периода от 13.11.2021г. до 02.06.2022г. Ето защо в тази част искът следва да се отхвърли.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 957 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА П. Г. Д. ЕГН ********** с адрес гр. ***, ул. *** №*** да заплати на "НД Мениждмънт" ООД ЕИК 200267101, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Рашо Димитров, бл.80, вх.В, ет.6, ап.71, на осн. чл. 240, ал.1 ЗЗД, сумата 2520 лв.

/две хиляди петстотин и двадесет лева/ от които: 2369,60 лв. главница и 150,40 лв. възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит №*** от ***г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.06.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта му относно заплащане на сумата 132,96 лв. претендирана като лихва за забава за времето от 13.11.2021г. до 02.06.2022г.

ОСЪЖДА П. Г. Д. ЕГН ********** да заплати на "НД Мениждмънт" ООД ЕИК 200267101, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 957 лв. /деветстотин петдесет и седем лева/, представляваща деловодни разноски.

3

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____________/п/__________ 4