Решение № 58 от 05.02.2026, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Гражданско дело 2115/2025
- Вид
- Решение № 58
- Подписан
- 05.02.2026
- В сила
- 05.03.2026
- Състав
- КАЛИН ИВАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.23 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 58 гр. Монтана, 05.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КАЛИН ИВАНОВ при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело № 20251630102115 по описа за 2025 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1, във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът ,,***‘‘ЕООД, ЕИК: ****** със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1404, р-н Триадица, бул.,,България‘‘ № 81 В е предявил срещу ответницата Б.
И. И., ЕГН ********** с адрес: гр.Монтана, ж.к.,,М.‘‘ № 2 обективно кумулативно съединени установителни искове, за признаване за установено спрямо ответницата, че съществуват следните вземания на дружеството-ищец към него, дължими по сключения Договор за потребителски кредит № 615038/01.06.2020 г., както следва:
-500 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.06.2025 г. до окончателното изплащане;
-1066,78 лв. неустойка;
-15лв. договорна лихва , дължима за периода от 01.06.2020 г. до 01.07.2020 г.;
-321,73 лв. мораторна лихва, начислена за периода от 01.07.2020 г. до 31.05.2025 г.
1
Претендира деловодни разноски по чл. 78, ал.1 от ГПК.
Сумите следва да бъдат превалутирани от съда по правилата на чл. 12 от ЗВЕРБ, поради премахване на българския лев като официална валута и заменяйки го с евро.
Към исковата молба са приложени относими писмени доказателства.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като в законния едномесечен срок е постъпил писмен отговор на исковата молба, чрез назначеният по реда на чл.47, ал. 6 от ГПК особен процесуален представител на ответницата адв. К.. Исковете се оспорват по основание и размер, като допустими, но неоснователни и недоказани.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от
ГПК, въз основа на закона, доказателствата по делото и като съобрази задължителната съдебна практика, намира за установено следното:
Предявените искове са допустими за разглеждане, като предявен от и срещу надлежна страна в производсвото, в установения срок.
Разгледани по същество, исковете са частично ОСНОВАТЕЛНИ.
Доказателствата по делото са писмени.
Видно от представените към исковата молба писмени доказателства, между заемодателя ,,СТИК КРЕДИТ‘‘АД и заемателят Б. И. И., ЕГН ********** бил сключен Договор за потребителски кредит-кредитна линия № 615038/01.06.2020 г. при следните параметри по кредита:
Сума по кредита- 500 лв.;
ГЛП- 36 % -фиксиран;
ГПР- 35,92%;
Срок на кредита- 30дни на една вноска.
Видно от приложеното уведомление за цесия, вемането по кредита е цедирано от предишния в полза на неговия кредитор.
В чл. 20 от Договора е договорена, че ,,страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на кредитополучателя по чл. 17, 18 и 19 от Договора- за обезпечение по кредита ще причини на кредитора вреди, които неустойката посочена в тази алинея ще обезщети. В процесния случай претендирата неустойка е в размер на 1066,78 лв./545,44 евро/.
Съдът намира, че т.нар. неустойка представлява неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП. Същата излиза извън трите основни функции на неустойката2 обезпечителна, обезщетителна и санкционна, като е уговорена самоцелно и представляваща т.нар. ,,скрита лихва‘‘, чиято единствена цел е незаконосъобразно и недопустимо оскъпяване на кредита. Неустойката, освен в огромен и непропорционален спрямо кредита размер е уговорено с оглед неизпълнение на задължение на заемополучателя за предоставяне на обезпечение по кредита- обстоятелство, само по себе си неводещо до причиняване на каквито и да е установени вреди за кредитора, тъй като длъжникът може да погаси изцяло и в срок вземането си и без да е предоставил обезпечение.
Освен гореизложеното, чрез невключването на вземането за неустойка в посочения размер на ГПР, кредиторът, освен, че е нарушил чл. 10, ал.1 от ЗПК относно изискването всички параметри по кредита да са ясно посочени, но освен това се заобикаля забраната на чл. 19, ал.4 от ЗПК размерът на ГПР да е над 5 пъти размерът на законната лихва. В процесния случай, безспорно е, че ГПР по кредита с включената неустойка същество ще превиши този размер, което е самостоятелно основание за обявяване на целия кредит за недействителен.
Предвид горното, съдът намира, че процесният договор за кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК, поради което и на осн. чл.23 от ГПК се дължи само ,,чистата‘‘стойност на кредита-главницата, без лихви, такси, неустойки и други вземания.
Водим от горното, съдът намира, че искът за главница, като основателен, следва да се уважи в цялост от съда, а останалите установителни искове, като неоснователни и недоказани, следва да се отхвърлят.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият съд намира, че исковете следва да се уважат изцяло, като основателни.
При този изход на делото и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на дружеството- ищец следва да бъдат присъдени сторените деловодни разноски както в настоящото исково производство, така и в предхождащото го заповедно производство- съразмерно с уважената част на исковете, използвайки простото тройно правило.
Водим от горното, съдът,на осн. чл.235 от ГПК, вр. чл. чл. 422, ал.1, във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от 3
ЗПК, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че съществува вземане на ,,***‘‘ЕООД, ЕИК: ****** със седалище и адрес на управление: ******** КЪМ Б. И.
И., ЕГН ********** с адрес: гр.Монтана, ж.к.,,М.‘‘ № 2 по сключения Договор за потребителски кредит № 615038/01.06.2020 г., -255,65 евро главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.06.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани останалите искове за :545,44 евро неустойка;
7,67евро договорна лихва , дължима за периода от 01.06.2020 г. до 01.07.2020 г.; 164,50 евро. мораторна лихва, начислена за периода от 01.07.2020 г. до 31.05.2025 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК Б.
И. И., ЕГН ********** с адрес: гр.Монтана, ж.к.,,М.‘‘ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на ,,***‘‘ЕООД, ЕИК: ****** със седалище и адрес на управление: ******** сумата от общо 112,53 евро- деловодни разноски направени по гр.д.№ 2115/2025 г. по описа на РС-Монтана, както и 18,49 евро- разноски по ч.гр.д.№ 1580/2025 г. по описа на РС-Монтанасъразмерно с уважената част от предявените искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съдМонтана в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4