Решение № 202 от 15.10.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Свиленград, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. И.ова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20265620200720 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от П. Т. К. с ЕГН * * * * * * * * * * от ************************************, със съдебен адрес: град

Свиленград, ул.„Димитър Благоев” № 4б, област Хасково, чрез адвокат И. Д., се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 12560440 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл.

182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 25,56 евро (49,99 лв.). С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно и неправилно издаване на ЕФ – при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в разрез с материалния закон (липсвали субективният и обективният елементи от състава на нарушението, не било извършено нарушението и наказанието било несправедливо).

Претендират се разноски по делото.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят П. Т. К. не се явява.

С Писмена молба процесуалният му представител – адвокат И. Д., иска от 1

Съда да отмени обжалвания ЕФ, тъй като било налице разминаване между словесното описание на нарушението и посочената правна квалификация, не били представени доказателства за наличието на пътен знак, въвеждащ ограничение от 50 км/ч и на приложения по делото снимков материал не се виждал регистрационния номер на заснетия автомобил. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и издател на обжалвания ЕФ: ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 01.04.202 6 година в 06.58 часа на първокласен път № 8, при км.

365+500, до бензиностанция „Евроойл”, което на територията на община Свиленград, област Хасково, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а, представляващо преносима система за контрол н а скоростта на моторните превозни средства (МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Субару”, модел „Б 9 трибека” с държавен регистрационен номер ********** със скорост 61 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 11 км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 12560440 на името на жалбоподателя в качеството му на собственик на ПС видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието (това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя). ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 2

8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 о т ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя в качеството му на собственик на процесното МПС е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 25,56 евро (49,99 лв.). Фишът е връчен на дата 27.05.2026 година (, видно от Справката за нарушител/водач, Картона на ЕФ и Писмо с вх.рег.№ 7374 от 26.08.2026 година, както и от Разписката към ЕФ, приложен към Жалбата) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП (в редакцията на разпоредбата към датата на деянието) е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 о т ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

По делото е представен Протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи , за работата и използването на АТСС - ARH CAM S 1, на дата - 31.03.2026 година.

ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснето нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата като е налична една снимка. От същата се установява, че е заснет МПС при измерена скорост на движение 64 км/ч и разрешена такава от 50 км/ч.

От Протокол № 167-СГ-ИСИС/15.05.2025 година, издаден от Българския институт по метрология (БИМ), който е и служебно известен на Съда, се установява, че на посочената дата е извършена последваща периодична проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този документ е посочено, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено 3 разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е одобрен тип, вписан под № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.

След получаването на ЕФ жалбоподателят го обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд: Районен съд – Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има налагани множество административни наказания за различни нарушения на ЗДвП с влезли в сила ЕФ и Наказателно постановление (НП) и няма налагани принудителни административни мерки.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд Свиленград, с р е щ у подлежащ на съдебно обжалване акт, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ, т.е. наказаното лице, което единствено има право на Жалба, за да може да се гарантира правото му да оспори административното обвинение и съответната административнонаказателната санкция) - процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от съответната графа от Разпечатката от картона на ЕФ, от Справката за нарушител/водач и от Писмо с рег.№ 351000-6539 от 24.08.2026 година, ето защо производството не подлежи на 4 прекратяване поради влизане в сила на ЕФ в резултат на плащане на финансовата санкция.

При разглеждане на дела по о бжалвани ЕФ, Районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, респ. процесуалния му представител.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения, частично идентични с тези, посочени от адвокат И. Д. в Жалбата и с тези, изложени в Писмената му молба:

1. От данните, съдържащи се в ЕФ, както и от информацията, налична по делото не става ясно посоката на движение на процесното МПС.

Неконкретизирането на посоката на движение, приравняващо се на липса на посочена посока на движение, поставя както нарушителя, така и Съда в невъзможност да преценят в кое платно се е движело МПС, респ. да се установи какви пътни знаци, включително знак В26, са налични в тази посока.

Посочената липса се отразява върху обективните елементи от състава на нарушението. Посоченото съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.

В тежест на издателя на ЕФ е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективната страна на нарушението, чрез предвидените доказателствени средства.

Предвид изложеното настоящият Съдебен състав следва да отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен.

2. Производството е от административнонаказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в ЕФ лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху АНО. Следва да се има предвид, че отразеното в ЕФ не се счита за доказано, т.е. за безспорно установено. Това е така, тъй като по силата на чл. 84 от ЗАНН в административнонаказателното производство са приложими правилата на 5

НПК, а съгласно чл.

16 от

НПК обвиняемият

(в административнонаказателното производство това е лицето, посочено като нарушител) се счита за невинен до доказване на противното. Това означава, че е в тежест на АНО (по аргумент на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 103, ал. 1 от НПК), тъй като именно той е субектът на административнонаказателното обвинение, да докаже по безспорен начин пред Съда с всички допустими доказателства, че от обективна страна има административно нарушение и че от субективна страна е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Настоящата Съдебна инстанция е такава по същество и задължението на Съда е служебно да следи за законосъобразността на обжалваното НП. При анализа на събраните доказателства, Съдът констатира, че при издаването на обжалвания процесен ЕФ серия К № 12560440 е допуснато и друго съществено процесуално нарушение. То се изразява в това че в атакувания ЕФ като дата на извършване на нарушението е посочена 01.04.2026 година, което е в съответствие с данните, съдържащи се в снимковия материал. Докато в Протокола за използване на АТСС, приложен в преписката, е посочено, че радарът е бил използван на дата 31.03.2026 година. Т.е. отразената в ЕФ фактическа обстановка не се подкрепя от писмените доказателства по делото и по-точно от Протокола за използване на АТСС. Иначе казано, настоящият Съдебен състав намира, че не е доказано извършването на нарушението от страна на П. Т. К.. Налице е противоречие в данните по делото по отношение датата на нарушението. Съдът съобразява принципа, че обвинението за извършване на административно нарушение не може да почива на предположения. Преценявайки представените по делото доказателства, настоящият Съдебен състав по свое вътрешно убеждение, намира че те не водят до изводи, които са единствено възможни, изключващи всички останали. Предвид изложеното дотук, Съдебният състав намира, че вмененото на П. Т. К. нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин в съответствие с изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК. Липсата на безспорни доказателства води до несъставомерност на деянието, а оттам и до единствено логичния извод за незаконосъобразност на обжалвания ЕФ, обуславящ отмяната му.