Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 26 от 24.01.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Търговско дело 1410/2021
Вид
Решение № 26
Подписан
24.01.2023
В сила
01.12.2023
Състав
Румяна Атанасова Танева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Стара Загора, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ат. Танева при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Търговско дело № 20215500901410 по описа за 2021 година

Предявен е иск правно основание чл.432 от КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 22.12.2019 г. около 22.45 часа в гр.***, движещ се автомобил марка „***”, рег.№***, управляван от П.Х.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.*** е блъснал в непосредствена близост до пешеходната пътека - Д.Н. С., ЕГН **********, бивш жител на гр.Стара Загора, починал на същата дата, в резултат на настъпилото ПТП.

Пострадалият е баща на първите двама ищци и съответно дядо на Д. Н. и Р. И.

П.. Сблъсъкът е станал като пешеходец непосредствено при пресичане на пешеходната пътека в кв.”Железник”, като е установена жълта мигаща светлина на светофарната уредба на процесното кръстовище. За извършеното деяние е образувано НОХД №2349/2021год. по описа на Окръжен съд Стара Загора, което приключило с влязла в сила присъда. С присъда №11/14.09.2021год. на ОС-Стара Загора е призната вината на водача на МПС П.Х.Х. ЕГН **********, с постоянен адрес: с.***, и му е наложено наказание лишаване от свобода и лишаване от права /отнето СУМПС за същия срок от 1 година и 4 месеца.

За увреждащия автомобил, марка „*” модел „И.” рег. №*** е сключена застраховка „Гражданска отговорност” 3.n.№BG22118003566442 със срок на валидност до 27.12.2019год. скл. Със ответника - Застрахователна компания 1

„***”АД, гр.София. По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени и неимуществени вреди на трети лица, свързани с притежаваното и използваното МПС.

Съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ, пострадалите са предявили своевременно претенциите си към застрахователя за изплащане на съответното обезщетение. По случая е заведена щета №0000-1000-61-207701. Във връзка с образуваната преписка на 03.09.2021г. е изпратено писмо, съгласно което застрахователят уведомява ищците, че е съгласен да изплати сума в размер на 48 000лв. на М. Н. С. и Н. Д. С., а по отношение на наследниците - Р. И. П. и Д. Н. С. е постановен отказ за изплащане на обезщетение.

Посочва се, че видно от заключението на назначената и изготвена в хода на разследването съдебно-медицинска експертиза на труп №278/23.12.2019 г. при огледа и аутопсията върху трупа на Д.Н. С. е установено, че причините за смъртта са настъпилото ПТП, като уврежданията са изключително тежки, в резултат на които пострадалия е починал на място.

Посочва се, че пострадалият се е движил по пешеходната пътека, и по никакъв начин не е предизвикал ПТП-то, нито е бил в т.нар.’’опасна зона”.

Видно от присъдата, както и мотиви към нея, вината за случилото се е изцяло на шофьора на лекия автомобил. Деянието е извършено виновно - по непредпазливост на водача на МПС. Също така се установява, че не е оказал първа помощ и е напуснал местопроизшествието.

Посочва се, че в случая починалият в резултат на извършеното ПТП е човек, който е баща, съответно дядо на ищците. Връзката между починалия баща и неговите деца е била изключително тясна. Връзката между деца и родители е изключително близка, тъй като и четиримата ищци ежедневно са поддържали връзка с него и са се грижили за него, тъй като същият е останал вдовец. Загубата за ищците е изключително тежка, тъй като Д. С. е останал последния жив роднина по права линия и именно той бил човекът, който като единствен родител давал духовна и емоционална подкрепа на своите деца и внуци. Както децата, така и внуците на починалия всяка седмица поддържали контакти, помагали за почистване на дома в село ***, обработвали двора и въобще полагали всички необходими грижи за възрастния човек. А той от 2 своя страна също помагал със финансови средства на своите деца и внуци, а за дъщерята - М. Д. С. и внучката Р. И. П. е единствената опора и подкрепа, тъй като М. Д. С. живее сама, а детето й Р. е с разведени родители. Освен близката и тясна емоционална връзка, пострадалият бил голяма опора и подкрепа на ищците по делото.

Дълго време след смъртта на пострадалия от ПТП, ищците страдали от безсъние, имали чувство за тревожност, а и дълго време двамата ищци ползвали успокоителни, тъй като трудно са могли да приемат загубата на единствения им родител, а загубата за двете внучки била още по-голяма, тъй като той освен чисто морално оказвал и финансова помощ за издръжката на децата, особено за Р. И. П., която е студентка.

Поддържа се, че вредите на ищците са в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил П.Х.Х., а за причинените от него вреди отговоря ответникът по делото – ЗК „***” АД,гр.София. Твърди се, че предявеният иск е съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от смъртта на пострадалия от ПТП -то, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2019год. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Предвид изложеното е направено искане ответникът „ЗК ***”АД, гр.София да бъде осъден да заплати:

- на ищците М. Д. С. , ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.*** и Н.

Д. С., ЕГН **********, кв.*** обезщетение в размер на 120 000лв. (сто и двадесет хиляди лева) за всеки един от тях поотделно, или в общ размер на 240 000 лв. (двеста и четиридесет хиляди лева), за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на смъртта на баща им - Д.Н. С. в резултат на процесното ПТП.

- на Д. Н. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Стара Загора сумата в размер на 30 000 лв./тридесет хиляди лева/ и на Р. И. П. , ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Стара Загора сумата в размер на 30 000лв./тридесет хиляди лева/ за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на смъртта на дядо им — Д.Н. С. в резултат на процесното ПТП.

3

Претендира се законна лихва върху сумите, считано от 23.10.2020 г.датата на която е уведомен застрахователя за настъпилото застрахователно събитие до окончателното изплащане на сумите.

Претендират се направените по делото разноски и адвокатски хонорар съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК.

С отговора на исковата молба ответникът заявява, че не оспорва валидността на застраховката „Гражданска отговорност“, сключена между ответното дружество и водача на л.а. „***“ с per. № *** към датата на произшествието.

Ответникът заявява, че не оспорва допустимостта на предявените искове. Оспорва по основание предявените от първите двама ищци искове за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди над сумата размер на 48 000 лв., поради следните аргументи:

В съответствие с разпоредбата на чл. 300 от ГПК, не се оспорва настъпването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Въпреки това, към исковата молба е приложен препис на диспозитива и мотивите на присъда по НОХД № 2349/2021 г. по описа на ОС - НО, откъдето могат да бъдат установени съществени за установяването на основателността на претенцията обстоятелства. От приложението е видно, че „ Съдът намира, че е налице и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Д.Н. С.. Това е така, тъй като последният е предприел, пресичане на пътното платно на нерегламентирано за това място и без да се огледа за приближаващи автомобили.“ При определяне на наказанието на деликвента, съдът изрично отчита като смекчаващо вината му обстоятелство фактът на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Поради горното се въвежда възражение за съпричиняване от страна на починалото лице към настъпването на деликта, поради което се счита, че е налице основание да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и да бъде намалено обезщетението, което съдът намери за справедливо.

Становището на ответното дружество е, че справедливия размер на обезщетение е 96 000 лв., а приносът на починалия наследодател на ищците е в съотношение 50 %. Видно от механизма на ПТП на посоченото място е имало светофарна уредба, която е била в работещ режим, като за пешеходеца 4 е светел червен сигнал на светофара и същият се е намирал на 4,3 м от пешеходната пътека.

Ответното дружество признава исковете за неимуществени вреди до сумата в размер на по 48 000 лв. изплатени на М. Д. С. и Н.

Д. С., с платежни нареждания

220043500850/04.01.2022г. и

220354261483/04.02.2022г. по сметка на адв. И. И. П..

Оспорват се твърденията в исковата молба за тежестта на настъпилите вреди и твърденията за обема и степента на негативни емоционални и психологически последици от произшествието. Поддържа се, че следва да бъде отчетен високият процент съпричиняване от страна на увреденото лице, което с поведението си е допуснало редица нарушения на нормативната уредба, засягащи движението по пътищата и по този начин е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Волята на пострадалия е дали да предприеме пресичане на неопределено за целта място и при светещ червен сигнал на светофара, тоест изражение на собствения принос към настъпване на леталния изход е предприемане на решение, съответно действие, предполагащо усилване на риска за настъпване на негативни за него последици.

Посочва се, че обяснението от страна на процесуалния представител се явяват в съществено противоречие с изискванията на чл. 113, ал.1 и 114 от ЗДвП, където е посочено изискването за кумулативно съединени няколко изисквания, към пешеходците.

По отношение на другите двама ищци внуци на пострадалия с иск от по 30 000 лв. по който е направен отказ с писмо изх.№8714/01.10.2021г..

Посочва се, че кръгът на материално легитимираните да поискат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък е конкретно определен в съдебната практика, като по изключение (каквото не се твърди ти установява от доказателствата), легитимирано е всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта на починалия вреди. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г., следва да 5 се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт).

В допълнение към изложеното се посочва, че разпоредбата на чл. 493а, ал. 4 от Кодекса за застраховането регламентира, че когато по изключение друго лице, извън лицата по ал. 3, претърпи неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице, тъй като е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени, размерът на обезщетението се определя съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал.

2.

Относно размера на исковете се заявява, че същите са в прекомерно завишен размер - по 120 000.00 лв., който не е съобразен с приноса от страна на починалия наследодател към настъпването на деликта, както и с обичайно присъжданите от съдилищата обезщетения за аналогични случаи.

Посочва се, че предявените по настоящото производство претенции за обезщетение на неимуществени вреди са в прекомерно завишен размер

- по 30 000 лв., който не е съобразен с приноса от страна на починалия наследодател къмнастъпването на деликта, както и с обичайно присъжданите от съдилищата обезщетения за аналогични случаи.

Допълнителната искова молба не е постъпила.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното: