Решение № 872 от 06.07.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 872 гр. Велико Търново, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20224110102332 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че на ****** е предизвикал пътнотранспортно произшествие като не е пропуснал пресичащия отляво надясно пешеходец *и му причинил телесни повреди, които са довели до неговата смърт. Изтъква се, че ответникът е напуснал мястото на произшествието преди идване на органите на полицията като по отношение на управлявания от него лек автомобил е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с *. Ищецът твърди, че с влязла в сила присъда ******е признат за виновен в извършване на горепосоченото деяние. Навеждат се доводи, че на 11.03.2021г. застрахователят е платил обезщетение за неимуществени вреди от 75000 лв. по споразумение * като на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ за него е възникнало регресното право да иска възстановяването му от ответника. С оглед гореизложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1000 лв., представляваща частична претенция от 75000 лв., равняваща се на платеното обезщетение, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението както и направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността на предявения иск. Изтъква се, че липсват доказателства от произшествието да са възникнали неимуществени вреди за******пострадалото лице. Алтернативно се излагат доводи, че изплатеното обезщетение е прекомерно и че пешеходецът има вина за настъпване на вредите, тъй като в тъмната част на денонощието внезапно е навлязъл да пресича 1 платното за движение на необозначено за това място. С оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото е иск по чл. 500, ал. 1 от Кодекса за застраховането.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На * ответникът управлявал лек автомобил *. Към този момент за превозното средство имало сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с *. Автомобилът се движил с допустимата за населеното място скорост от 50 км/ч по прав пътен участък, при суха пътна настилка и с включени къси светлини. По същото време облеченият в тъмни дрехи пешеходец *се намирал на източния тротоар на улицата. Той попаднал в светлинния поток на фаровете на управлявания от ответника автомобил и независимо от приближаването му предприел пресичане на платно за движение в участъка *, перпендикулярно на посоката на движение на превозното средство. Водачът на автомобила не наблюдавал внимателно пътната обстановка и не успял да реагира на възникналата опасност. Пешеходецът бил ударен с предната лява част на превозното средство и паднал на платното за движение, а ответникът избягал от местопроизшествието.

От ударите с автомобила и с пътната настилка *получил множество травми. Последвало приемане на пострадалия за лечение в болнично заведени, където той починал. Внезапната загуба на родител предизвикала негативни изживявания у *. Двамата се намирали в много близки отношения като * често посещавал * и му помагал в ежедневието предвид напредналата му възраст и хронични заболявания. С присъда *, ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б”, пр. 1, вр. чл. 343, ал. 1, б.

„в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. След влизане в сила на присъдата*предявил претенция пред застрахователя за плащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на *. Последвало сключване на споразумение от 04.03.2021г. като уговорената в него сума 75000 лв. е платена от ищеца по банкова сметка на наследника с преводно нареждане от 11.03.2021г. Заключението на допуснатата съдебно - техническа експертиза потвърждава изводите за механизма на произшествието, които са направени в наказателното производство. На разстояние от 42,1 метра пешеходецът е попаднал в светлинния поток на десния фар и във видимия обзор на водача на автомобила, който при опасна зона за спиране от 33,5 метра е разполагал с възможност да преустанови движението си преди мястото на удара. Предвид обстоятелството, че пътният инцидент е възникнал в тъмната част на денонощието на прав пътен участък, вещото лице е достигнало до извод, че пострадалият също е имал възможност да възприеме приближаващото към него с включени фарове превозно средство от разстояние не по-малко от 100 метра. Като възможни причини за настъпване на произшествието се посочват както отклоняване вниманието на водача на лекия автомобил от пътната обстановка, при наличие на фактори затрудняващи възприятията му, така и неправилната преценка от пешеходеца, който вместо да пропусна приближаващото към него превозно средство е предприел действия по пресичане на 2 платното за движение. От заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза се установява, че хроничните заболявания на *не са създавали пречки той да води самостоятелен начин на живот като е било възможно сърдечното му страдание да предизвика дискомфорт или колапс, изискващ спешна медицинска намеса. Вещото лице е установило, че предвид напредналата възраст и мозъчна атеросклероза на пострадалия, част от предписаните му медикаменти са от естество да повлияят на концентрацията, на координацията и на адекватното възприемане и анализиране на заобикалящата обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 500, ал. 1 от КЗ въвежда основания за освобождаване на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” от задължението му към застрахования свързани с поведение на последния, което обективно увеличава риска от настъпване на застрахователно събитие, което води до целенасоченото му настъпване или което възпрепятства възможността за установяване на обстоятелствата свързани с настъпване на събитието и причинените от него щети. Основанието за плащане на застрахователното обезщетение в тези случаи възниква по силата на закона като застрахованият понася реално своята гражданска отговорност и не се освобождава от нея, независимо от заплащането на застрахователните премии. В разглеждания случай ищецът има качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите относно управлявания от ответника лек автомобил, а последният като негов ползвател има качеството на застрахован по смисъла на чл. 477, ал. 2 от КЗ. С оглед постановената присъда и на основание чл. 300 от ГПК по делото са доказани обстоятелствата свързани с извършване на деянието по чл. 343, ал. 3, б. „б”, пр. 1, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал.

1 от НК, включващо като обективен признак бягство на извършителя от местопроизшествието, неговата противоправност и вината на ответника. С напускане на мястото на инцидента последният не е изпълнил задълженията си по чл. 123, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 125, т. 1 oт ЗДвП.

От произшествието са причинени неимуществени вреди на *, изразяващи се в преживени негативни емоции от внезапната смърт на *, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи. Увреденото лице ****** като единствени негови близки са *. * е бил в добри отношения с*, често го е посещавал, помагал му е в ежедневните дейност като е оказвал духовна подкрепа предвид напредналата му възраст. Последният е страдал от хронични заболявания, които не са налагали да бъде подпомаган или контролиран от трети лица в ежедневието си. Поради изложеното, съдът след като съобрази характера и интензитета на увреждането, начинът и обстоятелствата при които то е получено, възрастта на увреденото и на пострадалото лице, техните близки отношения и родствена връзка както и икономическите условия в страната към момента на произшествието, с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, намира че обезщетението за претърпени неимуществени вреди за сумата от 100000 лв. е справедливо, от което 75000 лв. са платени от ищеца по спогодбата от 04.03.2021г.

Обезщетението следва да се намали тъй като пътният инцидент е настъпил както поради 3 несъобразяване на ответника със задължението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, така и поради несъобразяване на пешеходеца със задължението по чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. При внимателно наблюдение от водача на автомобила на пътната обстановка, той е следвало да възприеме опасността от навлизащия на платното за движение пешеходец и да предприеме действия за избягване на инцидента като преустанови движението си. При внимателно наблюдение от пешеходеца на пътната обстановка преди навлизането му на платното за движение, той е следвало да възприеме опасността от приближаващото превозно средство и да предприеме действия за избягване на инцидента като го пропусне да премине.

Изложените обстоятелства обосновават извод за съпричиняване на вредоносния резултат като приносът на водача на превозното средство за настъпване на вредите предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП е 60 %, спрямо приноса на пешеходеца от 40 %.

Поради това дължимото от ищеца обезщетение за неимуществени вреди следва да се намали от 100000 лв. на 60000 лв.

С оглед гореизложеното са налице всички предпоставки по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, вр. чл.

125, т. 1 от ЗДвП, които обуславят възникване на регресното право на застрахователя да претендира от застрахования заплатеното от него застрахователно обезщетение, поради което предявеният частичен иск за сумата от 1000 лв. е основателен и следва да бъде уважен.

От забавата за изпълнение на главницата е възникнало правото на ищеца да търси обезщетение в размер на законната лихва за периода от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е неоснователна като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, той следва да заплати на ищеца сумата от 510 лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса, възнаграждение за свидетел и адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Осъжда * с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 1000 лв. /хиляда лева/ - главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от*, по предявен частичен иск от сумата 75000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.09.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 510 лв. /петстотин и десет лева/, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4