Решение № 196 от 19.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Варна, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20253110204955 по описа за 2025 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. Ж. И., с ЕГН: **********, с адрес: * срещу Наказателно постановление № 25 – 0442 – 001514 от 06.10.2025 г., издадено от Началник сектор към Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на жалбоподателя И., на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата, са му наложени административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева/ 25.56 евро и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за това, че на 09.08.2025 г. в 10:20 часа в обл. Варна, автомагистрала „Черно море“ А – 5 при 0 + 100 км. в посока гр. Варна до Жандармерията, управлява товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № *, собственост на „ИД ЛЕС – 97“ ЕООД гр.

Долни чифлик, като при подаден сигнал със СТОП палка от униформен служител за спиране от служител на БГ ТОЛ, същият спира в дясно, като при поискване на документите на водача, същият отказва да си представи документите и напуска мястото на проверката – нарушение на разпоредбата на чл. 103 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят К. Ж. И. намира издаденото наказателно постановление 1 за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. Навежда твърдения, че след като му е бил подаден сигнал със СТОП палка от служител на БГ ТОЛ, е спрял в дясно управлявания от него товарен автомобил, като при поискване на документите, е заявил, че не ги носи в себе си. Счита, че действително със своето поведение е нарушил разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, но категорично намира, че не е осъществил състава на нарушението по чл. 103 от Закона за движение по пътищата, защото не е отказал да изпълни указания на длъжностното лице. Предвид гореизложените аргументи моли за отмяна на наказателното постановление, доколкото според него не е извършил вмененото му във вина административно нарушение.

В проведеното на 21.01.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4955 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят К. Ж. И. не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази становището му в дадения ход на делото по същество.

Въззиваемата страна Началник сектор към Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна не се явява лично, не изпраща и процесуален представител по време на проведеното на 21.01.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4955 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество, като в депозирани на 15.01.2026 г. писмени бележки, изготвени от процесуалният представител на въззиваемата страна гл. юрисконсулт К** Л*** – А*** се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба и се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Около 10:20 часа на 09.08.2025 г. жалбоподателят К. Ж. И., с ЕГН:

********** управлявал товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № *, собственост на „ИД ЛЕС – 97“ ЕООД гр. Долни чифлик по автомагистрала „Черно море“ А – 5 в посока гр. Варна.

По същото време на 0 + 100 км. на автомагистрала „Черно море“ до сградата на Жандармерията бил позициониран екип на БГ ТОЛ, съставна част от който екип бил св. Д. П. П., който изпълнявал служебните си задължения в този район на обл. Варна.

Св. П. спрял за проверка управлявания от жалбоподателя И. товарен 2 автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № *, като жалбоподателят действително спрял управляваното от него превозно средство в дясната част на пътното платно.

Св. П. се легитимирал и поискал от водача да представи документите си за проверка, при което жалбоподателят заявил, че на служители на БГ ТОЛ няма да представя никакви документи, като привел управляваното от него превозно средство в движение и продължил движението си в посока към гр.

Варна.

Св. Д. П. П. изготвил докладна записка, в която описал поведението и действията на жалбоподателя И. по време на проверката на 09.08.2025 г., която била изпратена на Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна по компетентност.

Св. Г. Г. И. – мл. автоконтрольор в Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна се запознал с приложената докладна записка и приел, че със своето поведение на 09.08.2025 г. жалбоподателят К. Ж. И. е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 103 от Закона за движение по пътищата, поради което и на 05.09.2025 г. му съставил акт за установяване на административно нарушение, с който го санкционирал за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 06.10.2025 г. Началник сектор към Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал процесното наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 3 от Закона зан движение по пътищата, наложил на жалбоподателя административно наакзание глоба“ в размер на 50 лева/ 25.56 евро и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 103 от Закона за движение по пътищата.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните съображения:

3

На първо място съдът би желал да отбележи, че изцяло дава вяра и кредитира показанията на св. Г. Г. И. и св. Д. П. П. като последователни, взаимнодопълващи се и най – същественото – подкрепени от събраните в хода на админситративно – наказателното производство писмени доказателства, съвсем конкретно изготвената от св. П. докладна записка.

От изключително важно значение за разкриване на обективната истина са показанията на св. П. – служителят на БГ ТОЛ, който е извършил проверката на жалбоподателя в сутрешните часове на 09.08.2025 г., като св. П. беше категоричен, че жалбоподателят не е споделял и не е навеждал твърдения, че си е бил забравил документите, свързани със самоличността му и регистрацията на превозното средство, а е заявил, че няма да ги представи на служители на БГ ТОЛ – „Водачът не е казвал, че не носи в себе си документи, каза, че няма да даде на служители на БГ ТОЛ документи“.

Липсват доказателства, които не просто да опровергават, но дори и да поставят под съмнение показанията на св. П., а и същите са подкрепени от изготвената от него докладна записка, поради което и съдът ги кредитира изцяло, поради което и приема, че действително на 09.08.2025 г. жалбоподателят К. Ж. И., при поискване на документите му от служител на БГ ТОЛ, е отказал да си представи документите и е напуснал мястото на проверката.

Предвид разпоредбата на чл. 167а, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата, служителите на БГ ТОЛ имат право да спират за проверки превозни средства и да поискат за проверка документите на водача на съответното превозно средство, поради което и жалбоподателят не е имал законово основание да откаже да представи поисканите му за проверка документи.

В случая неговото твърдение, че си е бил забравил документите за самоличност, поради което и не ги е представил в хода на проверката, остава недоказано и по – скоро съдът го възприема като негова защитна теза, която обаче не намира опора в събрания доказателствен материал.

Наложените административни наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ на жалбоподателя И. са индивидуализирани в минималните размери, предвидени и за двете наказания в санкционната разпоредбата на чл.

175, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата, поради което и пред съда не е поставен въпроса за тяхната завишеност, респ. евентуална несправедливост.

4

Поради гореизложените съображения, Наказателно постановление № 25 – 0442 – 001514 от 06.10.2025 г., издадено от Началник сектор към Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна, следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на въззиваемата страна следва за се присъди юрисконсултско възнаграждение, на основание разпоредбата на чл. 63 „д“, ал. 1 ЗАНН, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно цитираната норма заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН актуалната редакция на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 130 до 190 лева. Производството по настоящото дело е протекло в едно открито съдебно заседание, в което юрисконсултът не се е явил, като случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в Наредбата минимум, а именно в размер на 66, 47 евро.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

Потвърждава Наказателно постановление № 25 – 0442 – 001514 от 06.10.2025 г., издадено от Началник сектор към Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на К. Ж. И., с ЕГН: **********, с адрес: *, на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата, са му наложени административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева/ 25.56 евро и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за това, че на 09.08.2025 г. в 10:20 часа в обл. Варна, автомагистрала „Черно море“ А – 5 при 0 + 100 км. в посока гр. Варна до Жандармерията, управлява товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № *, собственост на „ИД ЛЕС – 97“ ЕООД гр. Долни чифлик, като при подаден сигнал със СТОП палка от униформен служител за спиране от служител на БГ ТОЛ, същият спира в дясно, като при поискване на документите на водача, същият отказва да си представи документите и напуска мястото на проверката – нарушение на разпоредбата на чл. 103 от Закона за движение по пътищата.

5

Осъжда К. Ж. И., с ЕГН: **********, с адрес: * да заплати на ОД на МВР гр. Варна парична сума в размер на 66, 47 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството по НАХД № 4955 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6