Решение № 694 от 23.07.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 694 гр. С., 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20225530101948 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ.

Ищецът - твърди в исковата си молба и уточняващите я молби от 09.06.2022 г. и от 20.09.2022 г., че с полица № - от - г., сключил договор за имуществена застраховка “Каско на МПС” и „Злополука“ за лек автомобил марка „-“, модел „-“, с рег. № -, който бил собственост на - и -, със срок на действие от - г. до - г. На - г., около - ч., на път /-/, в посока от - - до -, било настъпило ПТП с лек автомобил марка „-“, модел „-“, с рег. № -, който, поради неправилно изпреварване на колона от автомобили (непрекъсната осева линия), при опит за прибиране в своята пътна лента, загубил контрол над управлявания автомобил и блъснал насрещно движещ се лек автомобил марка „-“, модел „-“ с рег. № -. Инцидентът бил документиран с констативен протокол за ПТП с пострадали лица № - г., който бил съставен на място от органите на КАТ. В протокола било отразено, че за МПС, марка „-“, модел „-“, с рег. № -, управлявано от ответницата, не била представена валидна полица по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, и към датата на застрахователното събитие отговорността не е била застрахована. Впоследствие ответницата била санкционирана с НП № - г. за нарушени разпоредби на чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДвП, което било връчено и влязло в сила на - г. Във връзка с горепосочения пътен инцидент било образувано ДП 1

№ - г. по описа на РУ -, вх. № - г. на РП -, което било приключило с прекратяване на досъдебното производство, тъй като пострадалият заявил, че няма претенции за нанесените щети по автомобила. В резултат на ПТП, на г., при ищеца било подадено уведомление - декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“, с искане за извършване на оглед и оценка на увредения автомобил марка „-“, модел „-“ е рег. № -, и при ищеца била заведена преписка по щета № -. Причинените имуществени вреди на собственика на лекия автомобил марка „-“, модел „-“, с рег. № -, били описани от експерти на ищеца в хода на извършване на ликвидационната дейност по преписката. Съгласно условията на сключения застрахователен договор било издадено възлагателно писмо за извършване на автосервизни услуги, и повредите били отремонтирани в доверен сервиз -, като резервните части за ремонта били доставени от -. Вложените части, боя и други материали, както и калкулирания от автосервиза труд за извършения ремонт на лекия автомобил марка „-“, модел „-“ с рег. № -, възлизали на 20 748.34 лева. Съгласно издадена фактура № **********/- г. от сервиз -, за сумата от 3671.18 лева, фактура № -/г., издадена от -, за сумата от 16778.16 лева, и фактура № -/- г., издадена от -, за репатриране на увредения автомобил за сумата от 1105.92 лева, която отговаряла съгласно методиката на ищеца сумата от 299.00 лева. С платежни нареждания № - г., № - г. и № - г., ищецът изплатил обезщетение в размер на 20748.34 лева, в полза на -, - и собственикът на увредения автомобил, като били направени ликвидационни разходи в размер на 10 лева. Общо изплатената сума от ищеца за възстановяване на увредения автомобил, във връзка със застрахователното събитие, била 20758.34 лева. С плащането на дължимите суми ищецът изпълнил задължението си, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите и „злополука“, да покриел щетите, причинени на увреденото МПС. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД, встъпил в правата за застрахования, срещу виновния причинител на вредата. С молбата от 09.06.2022 г. по делото пълномощникът на ищеца уточнява, че допуснал техническа грешка на страница втора на исковата молба и вместо вписаната в нея - „задължителна застраховка „гражданска отговорност“, да се четяло - имуществена застраховка „каско на МПС“ и „злополука“, като в качеството си на застраховател бил сключил договор за имуществена застраховка “каско на МПС” и „злополука“ на лек автомобил 2 марка „-“, модел „-“, с рег. № -, с полица № -/- г., който бил собственост на -, със срок на действие от - г. до - г., като на - г. била сменена собствеността на автомобила, като старият собственик - прехвърлил собствеността на автомобила на новия собственик -, без промяна на регистрационния номер. С молбата си от 20.09.2022 г. по делото пълномощникът на ищеца уточнява, че датата на настъпване на ПТП била - г., както било документирано в констативния протокол за ПТП № - г. Искането е да се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 20758.34 лева за главница от регресно вземане по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, за изплатено в същия размер застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по горепосочената имуществена застраховка, за причинените от ПТП имуществени вреди на застрахованото по същата застраховка горепосочено трето лице, и законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда до изплащането й, както и сторените по делото разноски.

Ответницата -, чрез назначеният й от съда особен представител по чл.

47, ал. 6 ГПК, оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен, с доводи и възражения, включително и за изтекла погасителна давност, изложени подробно от особеният й представител в подадения в срок отговор, в хода на делото по същество и в представена по делото писмена защита.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните по делото, взе предвид и настъпилите след предявяването на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

От представения в заверен препис с исковата молба констативен протокол за ПТП -, съставен на - г., от подписалият го служител на РУ - при ОД на МВР -, след посещение на мястото на ПТП, преценен съвкупно с потвърждаващите го показания на свидетеля (водач на увредения при това ПТП л.а. „- -“, с рег. № -), които съдът кредитира, тъй като са непосредствени, последователни и логични, и не противоречат на останалите доказателства по делото (чл. 172 ГПК), и т. 1-2 и 6 от заключението на назначената по делото съдебна – автотехническа експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства (чл. 202 ГПК), се установи несъмнено по делото, че на - г., в 3 часа, на -, ответницата управлявала лек автомобил „- -”, с рег. № -, което според този протокол е собственост на - (л. 11, 213 и 233-234). Поради предприето в нарушение на чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП (наличие на „единична непрекъсната линия“ – М1, при която на превозните средства е забранено да я застъпват и пресичат) неправилно изпреварване на колона от автомобили в нейната лента за движение, същата навлязла в лявата пътна лента, предназначена за насрещно движение, където загубила и управление на управлявания от нея автомобил, по който начин, в нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДвП, станала пречка за правомерно движещия се по същата пътна лента в посока към - друг л.а. „- -“, с рег. № -, управляван от свидетеля, собственост към този момент (от - г. – б.р.) на - (видно от представеното от ищеца с исковата му молба свидетелство за регистрация на този автомобил част I – л.

16). В резултат на предизвиканото от ответницата по този начин ПТП, на собствения на - горепосочен л.а. „- -“, са нанесени имуществени вреди, но само тези от описаните от служител на ищеца в представения с исковата му молба опис на претенция № -/- г. (л. 20-21), които вещото лице е посочило като причинени на този автомобил от това ПТП в Приложение № 1 към въпрос 9 на ЗСАТЕ (л. 215-216).

Вярно е, че в първото по делото заседание, поради своевременно му оспорване от особения представител на ответницата с отговора, и изявлението на представилият го пълномощник на ищеца, че ще се ползва от него, съдът откри производство по чл. 193 и сл. ГПК за проверка на оспорената вярност на този протокол за ПТП (л. 220). Но също така е вярно, че същият е съставен от посоченото в него длъжностно лице, в кръга на службата му по чл. 125 ЗДвП, по предвидените за това в чл. 125а ЗДвП форми и ред, след посещение на мястото на ПТП. Поради това същият протокол представлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила (чл. 179, ал. 1 ГПК). Поради това тежестта да докаже по делото пълно и главно, тоест несъмнено, оспорената му вярност, се носи от оспорилата го чрез особеният си представител ответница (чл. 193, ал. 3, изр. 1 ГПК). По делото обаче същата не представи и липсват доказателства, които да доказват неверността му. Тъкмо напротив. Посоченият в него механизъм на ПТП и участниците в същото, се потвърждават от показанията на свидетеля, който е участник в и очевидец на същото ПТП, и от останалите доказателства по делото, включително и ЗСАТЕ (чл. 194, ал. 1 ГПК). Поради това съдът 4 признава с настоящото решение за недоказано оспорването на верността му от особеният представител на ответницата (чл. 194, ал. 2 и 3 ГПК). Ето защо съдът намери за несъмнено доказани от същия протокол за ПТП по делото, преценен съвкупно с потвърждаващите го показанията на свидетеля и ЗСАТЕ, горепосоченият механизъм на процесното ПТП и участниците в него, включително и причинилата го ответница (чл. 179, ал. 1 ГПК).

От съвкупната преценка на този протокол за ПТП, писмото от - г. на РП - до ищеца и приложеното към него постановление от - г. на РП -, се установява още, че за причиняване на това ПТП, срещу „виновното лице“, за извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, е било образувано досъдебно производство № - г. по описа на РУ -, № - г. на РП - (л. 11 и 104-106). По искане на пострадалите (управителят на - собственик на увредения при ПТП л.а. „- -“, с рег. № -, и установен, според същото постановление, в хода на разследването, от представен договор за покупко-продажба от - г., собственик - на управлявания от ответницата при същото ПТП друг л.а. „- -”, с рег. № -, който също е увреден – л. 106), наказателното производство по това досъдебно производство е било прекратено на основание чл. 343, ал. 2 НК с посоченото постановление от - г. на РП - (л. 106). С последното е разпоредено, след изтичане на срока за обжалването му, копие от същото и от материалите по досъдебното производство да бъдат изпратени на РУ - за реализиране на административнонаказателната отговорност на ответницата (л. 106). От представеното с исковата молба писмо от - г. на РП - се установява още, че горепосоченото досъдебно производство е приключило с прекратяването му с посоченото постановление, като е изпратено на - г. на РУ - за реализиране на административно-наказателната отговорност на ответницата (л. 104). От представеното с исковата молба и влязло в сила на - г. наказателно постановление от 03.11.2016 г. на внд началник РУ - към ОД на МВР -, на ответницата е наложена, за извършено при ПТП административно нарушение по чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 6 ЗДвП – административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева (л. 103). Доводите на особеният й представител в отговора му, че това наказателно постановление било издадено в нарушение на чл. 33, ал. 2 и чл. 54, ал. 1, т. 9 ЗАНН, при висящо към този момент на издаването му наказателно производство, са ирелевантни за настоящото производство и съдът не ги обсъжда поради това в настоящото 5 решение, защото съгласно чл. 300 ГПК, само влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, а случая не е такъв (чл. 300 ГПК).

От представените с исковата молба в заверен препис комбинирана застрахователна полица от - г., досието на същата полица от - г., и квитанцията от - г., се установява още, че с тази полица, между ищеца, като застраховател, и първоначалният собственик - на увредения при ПТП процесен л.а. „- -“, с рег. № -, е бил сключен с нея договор за имуществени застраховки „Каско” и „Злополука“, който е бил в сила към момента на процесното ПТП (л. 8-10 и 16). Вярно е, че на - г., преди същото ПТП, е налице промяна на собствеността на този застрахован с тази полица лек автомобил, като видно от представеното с исковата молба свидетелство за регистрацията му част I, същият е станал собственост на - (л. 16). Но също така е вярно, че съгласно чл. 413, ал. 1 КЗ, ако по време на действието на застрахователния договор застрахованото имущество бъде прехвърлено, приобретателят встъпва в правата и задълженията на застрахования по застрахователния договор. Поради това, въпреки неоснователните възражения и доводи за противното на особения представител на ответницата, на - г., по силата на същата законова норма, преди ПТП, именно новият собственик на това МПС -- е встъпил в правата на застрахования собственик на същото МПС, в сключения с ищеца договор за имуществената му застраховка „Каско“, което е отразено поради това и в досието на застрахователната полица от - г. (л. 9). Поради това този договор е покривал причинените при ПТП от ответницата имуществени вреди на този именно увреден при същото собственик - на процесния л.а. „- -“, с рег. № -.