Разпореждане № 2737 от 09.09.2026, Районен съд - Лом

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2737 гр. гр. Лом, 09.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Миронова като разгледа докладваното от Албена Миронова Частно гражданско дело № 20261620102568 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК

203670940, седалище/адрес на управление: ************, чрез пълномощника И. Н. Н., юрисконсулт, против Н. Н. К., ЕГН **********, с посочен настоящ адрес: **************, за сумите: 1/ Главница 306.78 EUR за периода 08.02.2024 г. - 08.01.2025 г., ведно със законната лихва от 02.09.2026 г.; 2/ Договорна лихва 60.74 EUR за периода 08.02.2024 г. - 08.01.2025 г., 3/ Мораторна лихва 92.77 EUR за периода 09.02.2024 г. - 02.09.2026 г., както и разноските по производството.

Посочено е в заявлението, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит № 628328 от 08/01/2024 год.

На 08.01.2024 г. Между "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД и Н. Н. К. е сключен договор за потребителски кредит № 628328, по силата на който дружеството му е предоставило заем в размер на 600.77 лева. Кредитополучателят се е задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 719.56 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 118.8 лв. На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 08.01.2025 г., на 12 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който е посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска, всяка от които в размер на 59.96 лв. Договарянето между страните се е осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт и телефон/, като договорът се сключва във формата на електронен документ или на хартиен или друг траен носител и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от 1 разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежни системи /ЗПУПС/, Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Както преди, така и след входиране на заявлението длъжникът не е извършвал плащания.

Вземането е цедирано на заявителя: На 27.03.2026 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 05.05.2023 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, по силата на който вземането на "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД срещу Н. Н. К., произтичащо от Договор за потребителски кредит№ 628328 от дата 08.01.2024 г., е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-ПАТФ/628328 от дата 27.03.2026 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

Предвид приложените към заявлението доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да се издаде само за вземанията за главница и за разноските и да се отхвърли по отношение на останалите претендирани суми, като съображенията за това са следните:

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му.

Разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави, както и да следи за неравноправни клаузи в договора, за неизпълнение на който се иска издаване на заповед за изпълнение.

Претендираното вземане произтича от Договор за потребителски кредит № 628328 от 08/01/2024 год. със заемодател "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, небанкова финансова институция, и физическото лице Н. Н. К., по силата на който е предоставен заем в размер и срокове за погасяване посочени в Приложение № 1 към договора. В самия договор единственото индивидуално съдържание са данните на кредитополучателя.

В Общите условия на дружеството-заемодател е предвидено – в чл. 9.4., задължение за кредитополучателя да снабди заемодателя с обезпеченията, за които се е съгласил и които са конкретно уговорени от страните в Договора за кредит или в анексите или приложенията към него, както и да поддържа същите налични и валидни за целия срок на договора. А съгл. чл. 10.1. от ОУ, 2

„С цел гарантиране и обезпечаване погасяването на всички дължими и изискуеми вземания на Кредитодателя към Кредитополучателя на основание Договора за кредит и настоящите Общи условия, включително главница, лихви, такси, неустойки, глоби и други разноски, до окончателното им събиране в пълен размер, в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита (денят, на който Кредитодателят е превел кредита по уговорения между страните начин), Кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение. Обезпеченията се определят в Договора за потребителски кредит и приложенията към него“. Същевременно съгл. чл. 13.4. от ОУ, „В случай че Кредитополучателят не осигури и не представи в срок надлежно обезпечение по реда и при условията на настоящите Общи условия и договора за кредит или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, Кредитополучателят дължи на Кредитодателя неустойка в размер, посочен в Договора за потребителски кредит и приложението към него“.

В Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № 628328 от 08/01/2024 год. са описани следните параметри на кредита:

1. Кредитен продукт - Кредит на вноски; 2. Сума на кредита (главница по кредита): 600.00 лева; 3. Срок на погасяване на кредита: 08.01.2025 г.; 4.1.

Размер на погасителната вноска с одобрено обезпечение: 64.90 лева; 4.2.

Размер на погасителната вноска без одобрено обезпечение: 115.67 лева; 5.

Брой на погасителните вноски: 12; 6. Начин на усвояване на кредита: Чрез системата на „Изипей” АД; 7. Годишна лихва за ползване на кредита: 34.74% ;

8. Общо дължимата сума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита 778.80 лева; 9. Годишен процент на разходите /ГПР/ по Кредита: 65.00%.

В изготвения Погасителен са включени неустойка от общо 609,24 лева в случай на непредставяне на обезпечение и такса от общо 60,00 лева. Така общият размер на погасителната вноска е 1388,06 лева, при месечна вноска от 115,67 лева (кол. 7). Като „Забележка“ в погасителния план е посочено, че Кредитополучателят заплаща погасителни вноски по договора в размера, посочен в колонка № 1, но в случай че не предостави обезпечение в указания в договора срок, дължи сумите по колонка № 7.

Безспорно по отношение процесния договор за заем и свързания с него договор за допълнителни услуги са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, както и на Закона за защита на потребителите.

Неравноправните клаузи в потребителските договори са дефинирани в чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите / ЗЗП/ , съгласно който неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Като неравноправна съгласно чл. 143, т. 19 ЗЗП се приема клауза, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора.

3

Именно с оглед възможността на потребителя да прецени тези последици, в ЗПК е предвидено като част от задължителното съдържание на договора посочване на годишния процент на разходите /ГПР/и общата дължима сума, изчислени към датата на сключване на договора , като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложението към закона начин.

В случая, настоящият състав приема, че клаузата, предвиждаща неустойка за неизпълнение на задължението за последващо сключването на договора за кредит представяне на отговарящо на гореописаните изисквания обезпечение е неясно формулирана, неравноправна и изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката, поради което в частта за неустойката договорът не е породил правно действие.

Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност (нищожност) на сключения договор в тази му част.

Същевременно, възнаграждението по договора за неустойка за непредставяне на обезпечение е в полза на заемодателя и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включено в ГПР. Уговорената неустойка представлява допълнително възнаграждение за заемодателя за предоставянето на сумата, т.нар. скрита възнаградителна лихва, уговорена в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Посоченият в договора ГПР е 65,00%, но той не включва уговорената неустойка за непредставено обезпечение.

Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и се окачествява като нелоялна и поконкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО.

Разходите за заплащане на така начислената неустойка са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР, което води до нарушаване на сочената норма.

Всъщност, за получените в заем 600 лв., за 12-те месеца, за които е договорено задължението да бъде погасено, кредитополучателят би следвало да върне общо 1388,06 лв., което е оскъпяване с около 231%.

Очевидно действителният ГЛП не е 34,74%, както е посочено в договора. Освен нищожна, като противоречаща на закона (чл. 10а, ал. 2 ЗПК), тази допълнителна уговорка увеличава и годишния процент на разходите. По този начин кредитополучателят не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора, поставящ го в неравноправно положение спрямо насрещната страна.

Или в случая, процесният договор за кредит е изготвен в нарушение на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, съответно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

4

С оглед горното са налице хипотезите по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, което обосновава извод за недействителност на договора, а съобразно чл. 23 от ЗПК в този случай потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи възнаградителна лихва или други разходи по кредита.

С оглед на изложените съображения, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ГПК съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ ЧАСТИЧНО Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК 203670940, седалище/адрес на управление:

*************, чрез пълномощника И. Н. Н., юрисконсулт, против Н. Н. К., ЕГН **********, с посочен настоящ адрес: **************, за сумите:

1/ Договорна лихва 60.74 EUR за периода 08.02.2024 г. - 08.01.2025 г., 2/ Мораторна лихва 92.77 EUR за периода 09.02.2024 г. - 02.09.2026 г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираната главница и разноските по заповедното производство съобразно уважената част от заявлението.

УКАЗВА на заявителя, че има възможност в едномесечен срок да предяви ОСЪДИТЕЛЕН иск за вземането си по отношение на отхвърлената част, като довнесе следващата се държавна такса.