Присъда № 40 от 20.03.2024, Районен съд - Плевен

МОТИВИ към Присъда № 40/20.03.2024г., постановена по НЧХД

2665/2023г. по описа на ПлРС.

Тъжителката Н. Х. С. е внесла против подсъдимия Д. И. М. от град Плевен с ЕГН ********** тъжба, с която му е повдигнато обвинение за престъпление по чл.148, ал.1, т.4 вр. с чл. 146, ал.1 от НК за това, че на 26.07.2023г.на **** *** в качеството си на длъжностно лице - *** изрекъл изразите: „***!“ и „****“ - унизителни за честта и достойнството на тъжителката Н. Х. С. с ЕГН: ********** в нейно присъствие.

Тъжителката е предявила срещу подсъдимия и граждански иск с правно основание чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД за сумата от 4 000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл.148, ал.1, т.4 вр. с чл. 146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 26.07.2023г. до окончателното и изплащане.

В съдебно заседание тъжителката лично и чрез повереника си адв. Кр. В. от ПлАК поддържа повдигнатото обвинение и предявения граждански иск.

Подсъдимият Д. И. М. се явява в съдебно заседание лично. В правото си на лична защита признава, че е нарекъл тъжителката „***“ и пресъздава своя интерпретация на събраните в хода на проведеното съдебно следствие гласни доказателства. При осигуреното му от съда право на последна дума заявява, че е виновен за това, че нарекъл тъжителката ***, но за „другите неща“ не се признава за виновен

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и въз основа на закона, намери за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Д. И. М. е роден на ***г. в с.***, обл.Плевен, живее в град Плевен, ****, **** гражданин, със средно образование, работи, женен, неосъждан, ЕГН: **********.

Подсъдимият и тъжителката са колеги, като и двамата работят на длъжност „****“ към НКЖИ-гр. Горна Оряховица, Регионален център – гр. Плевен.

На 26.07.2023 година съгласно предварително изготвен и утвърден по надлежния ред график на служителите от жп гара ***, Регионален център Плевен към **** за месец юли 2023 година тъжителката Н. Х. С. била разпределена дневна смяна на *** от 07:00 часа до 19:00 часа, а подсъдимият Д. И. М. съответно дневна смяна на **** от 07:00 часа до 19:00 часа. Последният предпочитал да дава дежурства на *** и с явното намерение да принуди С. да му отстъпи желаното място на работа и да заеме вместо него определеното му по график такова, сутринта на 26.07.2023 година, малко след началото на дневната смяна отишъл до 1

*** и започнал силно и яростно да чука, рита и блъска по заключената врата. Тъжителката изпитала притеснение, тъй като помислила, че е станал инцидент. Отворила вратата на помещението, а подсъдимият започнал да крещи срещу нея, като неколкократно и казал:

„****“ и „***“,като С. успяла само да каже, че ще уведоми ***а – свидетелят Е.Ц.К., което и направила. След като подсъдимият си тръгнал свидетелят К. отишъл до ***, за да разбере какво се е случило, тъй като ясно бил чул блъскането по вратата на помещението и крясъците. Видял тъжителката разтревожена и разплакана, като същата му казала: „***?

***? Аз си имам началници.“ .

В резултат на отправените и от подсъдимия обидни реплики, Н. Х. С. се почувствала унизена, а честта и достойнството и били накърнени.

В хода на съдебното следствие са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Л.Б.В., Д.Г. К. и Е.Ц.К., чиито показания съдът приема с доверие като логични, непротиворечиви, последователни, убедителни и взаимно допълващи се. Свидетелите В. и К. излагат пред съда свои лични и непосредствени впечатления досежно релевантни за делото факти, според които на 26.07.2023 година около 07:05-07:10 часа подсъдимият отишъл с лекия си автомобил в района на *** – гара ***. След като паркирал моторното превозно средство отишъл до помещенеието и започнал да рита и блъска по заключената врата. След като тъжителката отворила, подсъдимият започнал да крещи, като и двамата свидетели ясно са възприели репликите, които отправил към тъжителката, а именно: „***!“ и „****“. Свидетелят К. чул, че тъжителката успяла да каже само, че ще уведоми ***а.

Посочва, че след като инцидентът приключил отишъл при нея, за да разбере какво се е случило и видял, че е разтревожена и ревнала, казвайки му: „***? ***, аз си имам началници.“. Свидетелката В. посочва, че след инцидента е виждала тъжителката, която била умислена и притеснена. От показанията на свидетеля Е.Ц.К. се установява, че в качеството му на *** гара-***, непосредствено след инцидента тъжителката го уведомила по телефона за случилото се, но той и отговорил, че в този ден не е на работа.

В съответствие с показанията на свидетелите е приобщения към доказателствената съвкупност по делото по ред на чл. 283 от НПК график на служителите от жп гара ***, Регионален център Плевен към **** за месец юли 2023 година, в който е отразено, че тъжителката Н. Х. С. била разпределена дневна смяна на *** от 07:00 часа до 19:00 часа, а подсъдимият Д. И. М. съответно дневна смяна на **** от 07:00 часа до 19:00 часа, както и че и двамата изпълняват длъжността „***“ в жп гара ***.

Съдът обсъди и обясненията на подсъдимия Д. И. М. като отчете, че същите освен доказателствено средство са и средство за защита. След като ги прецени самостоятелно и в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал намери, че следва да 2 бъдат приети с доверие в частта, в която посочва, че си „изпуснал нервите“ и че я нарекъл ***. В останалата част обясненията му са изолирани, неубедителни, а в голяма част и неотносими към релевантните за делото факти и поради това не следва да бъдат кредитирани с доверие.

При тази установеност на фактите, съдът намира от правна страна следното:

На първо място, предвид така установената фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимият Д. И. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението обида по чл. 148, ал. 1, т. 4 от НК, във вр. чл. 146, ал. 1 от НК като на 26.07.2023г.на **** *** в качеството си на длъжностно лице - *** е изрекъл изразите: „***!“ и „****“ - унизителни за честта и достойнството на тъжителката Н. Х. С. с ЕГН: ********** в нейно присъствие. Налице е квалифициращият признак във връзка с чл.148 ал.1 т.4 от НК, тъй като обидата е нанесена от подсъдимия в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б. „а“ от НК, произтичащо от заеманата длъжност „***“ в жп гара ***, Регионален център Плевен към **** към 26.07.2023 година. Обидните изрази са обективирани по такъв начин, че са стигнали до обидената. Изречените от подсъдимия думи са годни да накърнят достойнството на пострадалата, тъй като според съвременните обществени стандарти са неприемливи. Употребените изрази не са само форма на неучтивост, неспазване правилата на приличие или проява на недостатъчно възпитание, а представляват израз на една отрицателна оценка на дееца, на едно негативно мнение за достойнството на засегнатия. Изречените от подсъдимия фрази: „***!“ и „****“ разкриват съзнателно, целенасочено унижаване чувството на лично достойнство на пострадалата и по своето съдържание противоречат на изискването за морално благоприличие и спазване на добрите нрави. Те засягат личната сфера на Н. Х. С. по един язвитилен и унизителен начин.

Деянието е умишлено, тъй като извършителят е имал съзнанието, че това което е изрекъл/казал може да унижи честта или достойнството на лицето до което се отнася.

При индивидуализация на наказанието, съдът намери, че са налице основанията на чл. 78а от НК, тъй като към датата на извършване на деянието – 26.07.2023 година, подсъдимият Д. И. М. е пълнолетен, неосъждан (по арг. на приложената на стр. 21 в делото Справка за съдимост) и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК. За престъплението, за което е признат за виновен се предвижда "глоба" от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание. От престъплението няма причинени имуществени вреди, поради което съдът прие, че следва да освободи подсъдимия от наказателна отговорност и да му наложи административно наказание "глоба".

При индивидуализация на административно наказателната отговорност на подсъдимия Д. И. М. като обстоятелства, които смекчават отговорността му съдът отчете че 3 същият е трудово ангажиран, липсват данни за извършени от него противообществени прояви и отчасти признава вината си. Съдът не отчете наличието на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, поради което прие, че административно наказание в минимален размер от 1000 (хиляда) лева би постигнало целите на наказанието, като ще въздейства поправително и превъзпитателно върху подсъдимия и ще го мотивира да спазва законите и да не извършва противоправни деяния.

Деянието, за което подсъдимият Д. И. М. бе признат за виновен е престъпление, явяващо се и деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. От показанията на свидетелите Л. В. и Д.

К. се установи, че вследствие възприетите реплики тъжителката изпитала притеснение и тревожност, непосредствено след процесния инцидент "ревнала" (по думите на свидетеля К.), като няколко дни по-късно все още била умислена и притеснена (съгласно заявеното от свидетелката В.). Съдът намира за безспорно установено, че тези преживявания и негативни емоции са пряка последица от деянието на подсъдимия, поради което исковата претенция се явява основателна. Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД изисква съдът да определи обезщетението за причинени неимуществени вреди по справедливост. Настоящият съдебен състав счете, че сумата, която би репарирала причинените на гражданския ищец неимуществени вреди притеснения, смущение и негативни изживявания е в размер на 800,00 лева, като за разликата до 4 000,00 лева искът се явява недоказан. Поради изложеното, съдът осъди подсъдимия Д. И. М. да заплати на частния тъжител Н. Х. С. сумата от 800,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на инкриминираното деяние, ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането – 26.07.2023г. до окончателното и изплащане като за разликата до 4000,00 лева отхвърли иска като неоснователен.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Д. И. М. да заплати на тъжителката Н. Х. С. сумата от 1 400,00 (хиляда и четиристотин) лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Д. И. М. да заплати по сметка на Районен съд – Плевен държавна такса в размер на 50,00 (петдесет) лева върху уважения граждански иск.

По изложените по горе съображения, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

4

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 40 гр. Плевен, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Т. Гергичанова при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Наказателно дело частен характер № 20234430202665 по описа за 2023 година

И на основание данните по делото и закона

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Д. И. М. - роден на ***г. в с.***, обл.Плевен, живее в град Плевен, българин, български гражданин, със средно образование, работи, женен, неосъждан, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на 26.07.2023г.на Пост 1-гара *** в качеството си на длъжностно лице – *** изрекъл изразите: „ти си голяма мърша!“ и „ти си голям боклук“ унизителни за честта и достойнството на тъжителката Н. Х. С. с ЕГН:

********** в нейно присъствие - престъпление по чл. 148, ал.1, т.4 от НК вр. с чл. 146, ал.1 от НК, като на основание чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага административно наказание „Глоба“ в размер на 1000,00 /хиляда/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл.45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД подсъдимия Д. И.

М. със снета по горе самоличност ДА ЗАПЛАТИ на Н. Х. С. с ЕГН ********** сумата от 800,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от инкриминираното деяние, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 26.07.2023г. до 1 окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 4000,00 /четири хиляди/ лева отхвърля иска като неоснователен.