Решение № 284 от 16.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. София, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова при участието на секретаря Ирина Ст. В. като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно гражданско дело № 20241100502313 по описа за 2024 година

Производството е по реда чл. 258-273 от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 298579/24.10.2023 г. по регистъра на СРС, подадена от Н. И., действащ чрез законния си представител и майка К. В. М. чрез адв. Д. П. срещу Решение № 16424 от 12.10.2023 г. постановено по гр. д. № 29598/2023 г. по описа на СРС, 92-ри състав, в частта, с която на основание чл. 143, ал. 2 СК е отхвърлен иска за разликата над уважения размер от 200 лева до претендирания и отхвърлен такъв от 400 лв., както и в частта, с която на основание чл. 149, вр. с чл. 143, ал. 2 СК е отхвърлен иска за разликата над сумата от 2400 лева до пълния предявен размер от 4800 лева.

Във въззивната жалба са изложени доводи и възражения за неправилност на решението в обжалваните части. Поддържа се, че единствените доходи, които реализира майката, са от трудово правоотношение. Твърди, се че ответникът по исковете води луксозен начин на живот и не е плащал никога издръжка за сина си. Твърди се, че претендираният размер на издръжката от 400 лева съответства на нуждите на детето Н., а обстоятелството, че ответникът не полага труд, не следва да се тълкува в разрез с интересите на детето. Отправя искане за отмяна на решението в обжалваните части и за постановяване на ново, с което исковите претенции да бъдат уважени в цялост.

С въззивната жалба са направени доказателствени искания.

1

С въззивната жалба се претендират направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание въззивникът, чрез представителя си по пълномощие, поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.

В хода на устните състезания пледира за основателност на въззивната жалба.

Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

В предоставения от съда срок са депозирани писмени бележки от въззивника чрез процесуалния представител.

В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна Н. И. И. чрез процесуалния си представител адв. П. Р. е депозирал отговор на въззивната жалба. Излагат се подробни доводи за правилност на първоинстанционното решение, в което законосъобразно и обосновано е определен размера на дължимата издръжка по чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149 СК. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

По отношение направените доказателствени искания във въззивната жалба взема становище за тяхната недопустимост. Не сочи нови доказателства.

Претендира разноски за пред въззивната съдебна инстанция .

В открито съдебно заседание въззиваемата страна чрез представителя си по пълномощие оспорва въззивната жалба. Пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от 2 поисканото.

Районният съд е бил сезиран с искова молба от Н. Н. И., действащ чрез своята майка и законен представител К. В. М., срещу ответника Н. И. И., с която са били предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 143, ал.2 от СК и чл. 149 от СК, за присъждане на издръжка в размер на 400 лв. месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда /31.05.2023 год./, както и за минало време за период една година преди завеждане на исковата молба - в размер на 400 лв. месечно за периода от 31.05.2022 год. до 30.05.2023 год., както и законна лихва за забава.

С обжалваното Решение № 16424 от 12.10.2023 г. постановено по гр. д. № 29598/2023 г. по описа на СРС, 92-ри състав, съдът е осъдил на основание чл.

143, ал. 2 СК Н. И. И., ЕГН: ********** да заплаща на Н. Н. И., ЕГН:

**********, действащ чрез своята майка и законен представител К. В. М., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 31.05.2023 г., до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й заплащане, като е отхвърлил иска за разликата над сумата от 200 лв. до пълния предявен размер от 400 лева месечно, като неоснователен.

Със същото решение на основание чл. 149, вр. чл. 143, ал. 2 СК Н. И. И., ЕГН: ********** е осъден да заплати на Н. Н. И., ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и законен представител К. В. М., ЕГН ********** издръжка за минало време в размер на 200 лв. месечно за периода от 31.05.2022 г. – 30.05.2023 г. или общо сумата от 2400 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата над сумата от 2400 лв. /по 200 лв. месечно/ до пълния предявен размер от 4800 лева /по 400 лв. месечно/, като неоснователен.

Допуснал е предварително изпълнение на основание чл. 242 от ГПК.

Осъдил е ответникът да заплати сторените по делото разноски.

По отношение иска с правна квалификация чл. 143, ал. 2 СК:

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК всеки родител дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са работоспособни и дали могат да се издържат от своето имущество, а в ал. 1 на същата разпоредба е регламентирано, че всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Конкретният размер на издръжката се определя, въз основа съвкупна преценка на нуждите на лицето, което има право на издръжка, и на възможностите на лицето, което я дължи. В т. 4 от ППВС от 1970 г. е разяснено, че възможността на лицето, което дължи издръжка, е основание за даване на издръжка и показател за размера й, като тя е винаги обективна, конкретна и се определя от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице. Съобразявайки нормативната уредба се 3 налага извод, че алиментното задължение на родителя да дава издръжка за своите деца е безусловно, като конкретният му размер се обуславя от възможностите на лицето, което я дължи.

В процесния случай не е спорно, че въззиваемата страна Н. И. е баща на детето Н. И., роден на 17.02.2011 г., което се установява от приетото по делото като писмено доказателство – удостоверение за раждане от 25.02.2011 год. издадено от Столична община – район „Подуяне“ въз основа на акт за раждане № 0123/25.02.2011 год.

От събраните по делото доказателства относно трудовата заетост и доходите на бащата Н. И. се установява, че по силата на Допълнително споразумение № 16/01.04.2022г. към Трудов договор № 35/02.03.2022г. Н. И.

И. е зает по трудово правоотношение на 4 часа, с трудово възнаграждение в размер на 355 лв., а със Заповед № 21 от 18.04.2022г. трудовият договор е прекратен. Видно от регистрационна карта /л. 20 от делото/ ответникът е регистриран в Дирекция „Бюро по труда“ към Агенция по заетостта от 19.05.2022г. По делото е приложено и Удостоверение от „Хендтек“ ЕООД за това, че бащата Н. И. И. е назначен при работодателя по силата на трудов договор № 3 от 13.07.2023г., на 4 часа, с трудово възнаграждение в размер на 390 лв.

Видно от служебно изискана информация от страна на първия съд, по делото е постъпило писмо от ТД на НАП София – офис „Изток“, видно от което бащата Н. И. на 13.07.2023 год. е сключил трудов договор с „Хендтек“ ЕООД с основна заплата в размер на 780 лв.

Съгласно съдържанието на писмо от ТД на НАП София – офис „Оборище“ се установява, че за периода от 01.01.2022 год. до 11.09.2023 год., майката К. В. М. е трудово ангажирана в държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ с основно трудово възнаграждение в размер на 1400 лева, считано от 01.04.2017 год. /датата на последно сключено допълнително споразумение/, както и заплата по допълнително трудово възнаграждение в размер на 487 лв., а видно от справка за история на осигуряването като самоосигуряващо се лице

/стр.

34 от първоинстанционното дело/ се установява, че майката К. М. е собственик на фирма „К. 13“ ЕООД.

В тази връзка пред въззивния съд са били представени доказателства от страна на въззивника, видно от които майката К. М., считано от 2005 год. е преустановила участието във въпросното дружество.

За нуждите на производството пред въззивният съд, съдията-докладчик е указал на страните в насроченото по делото открито съдебно заседание да представят доказателства за доходите си, както и е изискал съответните справки от НАП и НОИ.

Така с писмо с вх. № 33647/22.03.2024 год. от ТД на НАП София – офис „Изток“ е отразена информация по отношение на бащата Н. И., съгласно която за периода 18.03.2023 год. до 18.03.2024 год. е регистриран действащ трудов 4 договор с фирма „Х.“ ЕООД с основно трудово възнаграждение в размер на 780 лв.

По делото е постъпила и справка-данни за осигуряване на Н. И. за периода 01.03.2023 год. до 31.03.2024 год.

С писмо с изх. № 33664/22.03.2024 год. от ТД на НАП София – офис „Център“ е постъпила информация относно майката К. М. за актуално състояние на всички трудови договори, както и справка-данни за осигуряване на лицето за периода м.03.2023 год. до м. 02.2024 год.

Съгласно съдържанието на постъпилите документи се установява, че майката К. М. е трудово ангажирана в държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ с осигурителен доход от 3400 лева.

По делото е постъпило и писмо от НОИ с изх. № 86455/05.08.2024 год., видно от което осигурителния доход на майката К. М. е бил около 3400 лева месечно за периода м.07.2023 год. до м.06.2024 год.

Видно от удостоверение № 12-01-59/27.09.2024 год. издадено на К. В. М. от държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, Главно управление – София, е отразено, че за периода 01.09.2023 год. до 31.08.2024 год., същата е получила нетен доход в размер на 44 291,60 лева или 3690,96 лева месечно – суми от трудови правоотношения, както и за периода 01.09.2023 год. до 31.08.2024 год. на майката К. М. са изплатени суми по извънтрудови правоотношения в общ размер на 4 548,85 лева. За същия период майката е получила и суми по трудови договори за допълнителен труд по чл. 110 от КТ в общ размер на 4 485,48 лева.

По делото е представена и служебна бележка от страна на въззивника Н.

И. за доходи от трудови правоотношения, изплатени през 2024 год. от „Държавна консолидационна компания“ ЕАД от която се установява, че облагаемия доход на бащата И. е в размер на 12 029,88 лв., а годишната данъчна основа за доходите на същия е в размер на 10 388,37 лв.

Представени са и писмени документи удостоверяващи здравословното състояние на детето Н. И..